Решение № 6879 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6879 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П. Гражданско дело № 20251110129598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. П. П. и С. П. П., подадена чрез адв. Н. Б., против „Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени в условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците в качеството им на наследници по закон на П. П. П., починал на 18.11.2024 г., не дължат на ответника при равни квоти от по ½ ид.ч. сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.11.2003 г. по гр.д. № 05840/2003 г. по описа на СРС, 56 с-в, както следва: сумата от 1 667,33 лв.

– главница за непогасено задължение за периода м. 10.1998г. – м. 03.2003г., ведно със законната лихва от 08.07.2003 г. до окончателно плащане и сумата от 516,96 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 09.05.2003г., както и сумата от 43,86 лв.

– съдебни разноски. На основание чл. 11 от Закона за приемане на еврото сумите следва автоматично да бъдат превалутирани в евро, както следва сумата от 852,49 евро – главница за непогасено задължение за периода м. 10.1998г. – м. 03.2003г., ведно със законната лихва от 08.07.2003г. до окончателно плащане и сумата от 264,32 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 09.05.2003г., както и сумата от 22,42 евро – съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на своя баща П.

П. П., починал на 18.11.2024 г. в *******. Въз основа на съдебно решение по гр.д. № 05840/2003 г. по описа на СРС, 56 с-в съдът е издал изпълнителен лист от 21.11.2003 г., въз основа на който е образувано при държавен съдебен изпълнител изпълнително дело и същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК на 07.01.2010 г. През 2011г. е образувано изп.д. № 20118380401713 по описа на ЧСИ М. Б.. Според ищците вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Сочи се, че погасителна давност е започнала да тече от 01.09.2017г., когато е наложен запор на банковите сметки на наследодателя им и е изтекла на 03.11.2022 г. при съобразяване на действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, 1 обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Освен това твърдят, че дори да се приеме, че впоследствие подадена молба на взискателя по изпълнителното дело от 21.04.2020 г. е прекъснала давността, то петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията е изтекла на 21.05.2025 г. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника “Топлофикация София” ЕАД, който е подаден от юрисконсулт К.. Исковата молба се оспорва като неоснователна. Според ответника претенцията на ищците е неоснователна, тъй като са извършвани множество действия по образуваното изпълнително дело, прекъсващи давността. Сочи, че молбата от 21.04.2020 г. е прекъснала давността, а петгодишният срок изтича на 26.06.2025 г., преди това обаче е подадена молба от 17.06.2025г., която е прекъснала изтичането на давността. В молбата от 17.06.2025г. се съдържа искане за извършване на конкретни изпълнителни способи.

Отделно се твърди, че давностният срок е спрял да тече от настъпването смъртта на длъжника до конституирането на наследниците му. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищците.

В открито съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от процесуалния си представител – адв. Н. Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на решение от 21.11.2003 г. по гр. д. № 5840/2003 г. по описа на СРС, 56-ти с-в и на основание чл. 237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист от 21.11.2003г., по силата на който П. П. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 676,33 лв. – главница, представляваща непогасено задължение за периода от м. октомври 1998г. до м. март 2003г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2003г. до окончателното плащане, сумата от 516,96 лв. – мораторна лихва за периода до 09.05.2003г., както и сумата от 43,86 лв. – съдебни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за удовлетворяване на своето паричното притезание през 2004 г. взискателят е образувал изпълнително дело при държавен съдебен изпълнител, което е прекратено на 07.01.2010г. Върху така издадения изпълнител титул е отбелязано, че последното действие по делото датира от 15.04.2007 г., както и че са извършвани плащания в хода на производството в общ размер на 468,97 лв., без последните да са конкретизирани в темпорално отношение и по отделни пера.

На 24.03.2011 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № 1713/2011 г. по описа на ЧСИ М.

Б. срещу П. П. П., като на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да извършва справки, да набавя документи и книжа, както и да определя начина на изпълнение. Установява се, че в изпълнение на сезиращата молба са предприети следните изпълнителни действия:

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

2

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „БНП Париба – С.А.

– клон София“, наложен на 01.04.2011г.,;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „ТБ Инвестбанк“, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Централна кооперативна банка“, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Емпорики Банк“ ЕАД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Обединена българска банка“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „МКБ Юнионбанк“АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Корпоративна търговска банка“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Юробанк и Еф Джи България“ АД, наложен на 01.04.2011г.

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Ситибанк Н.А. – клон София“, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Търговска банка Д“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Токуда Банк“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Банка Пиреос България“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „НЛБ Банка София“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Прокредит Банк“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Българоамериканска кредитна банка“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „ЧПБ Тексим“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Алфа Банка – клон България“, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Българска банка за развитие“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

3

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Общинска банка“ АД, наложен на 01.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Сибанк“ АД, наложен на 04.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, наложен на 06.04.2011г.;

- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Ибора-90“ , наложен на 08.04.2011г.

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Регионална Инвестиционна банка – клон България“, наложен на 11.04.2011г.;

- запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, наложен на 15.04.2011г.

Установява се, че на 03.11.2014 г. в деловодството на изпълнителния орган е депозирана молба от П. П. П., в която е направил изявление, че разполага с възможност да внася по 100 лв.

За удовлетворяване паричното притезание на взискателя на 08.09.2017 г. принудителното изпълнение е насочено върху вземанията на длъжника към „Юробанк България“ АД. С уведомление с изх. № 129688/08.09.2017 г. съдебният изпълнител е предоставил указания на ответното дружество да заплати дължимата авансова такса в размер на 18 лв. за извършване на изпълнителното действие съобразно т. 9 ТТРЗЧСИ, която авансова такса е заплатена на 11.10.2017г. по банков път.

На 21.04.2020 г. кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба до изпълнителния орган, съдържаща искане за имуществено проучване на длъжника за открити банкови сметки и сключени трудови договори и прилагане на съответните изпълнителни способи. В условията на евентуалност е отправено искане принудителното изпълнение да се насочи към движимите му вещи, които да бъдат описани, оценени и изнесени на публична продан.

От удостоверение с изх. № 011678 от 21.11.2024 г. се установява, че в хода на изпълнителното производство П. П. П. е починал – на 18.11.2024 г., като е оставил за свои законни наследници С. П. П. и М. П. П..

С молба с вх. № 32711/17.06.2025 г. взискателят е поискал да бъде извършено ново имуществено проучване на длъжника, като принудителното изпълнение бъде насочено върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки, върху пенсията му, както и притежаваното от него недвижимо и движимо имущество.

С постановление от 04.07.2025 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е разпоредил да бъдат вдигнати наложените върху длъжниковото имущество обезпечителни мерки.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) 4 изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.