Решение № 2902 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2902 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100510545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 223170/25.06.2025 г. по регистъра на Софийския районен съд, подадена от ответника „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/, срещу решение № 10181/31.05.2025 г., постановено по гр.д. № 32534/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е признато за установено по предявения от М. Ц. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че същата не дължи на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ сумата от 178.05 лв. – главница по договор; сумата от 144.74 лв. – законна мораторна лихва за периода от 16.05.2015 г. до 02.05.2023 г.; сумата от 103.02 лв. – мораторна лихва върху главницата към 15.05.2015 г., както и сумата от 81.95 лв. – договорна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС – Етрополе и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20237920400019 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 792.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че районният съд неправилно е приел, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Сочи, че първото изпълнително дело е било образувано през 2012 г., поради което до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Навежда доводи, че след смъртта на първоначалния длъжник Н.И.И. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона на основание чл.

432, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, като през този период взискателят не е могъл да насочи изпълнение срещу лице, което е изгубило правосубектността си. Твърди, че е проявил активност за установяване и конституиране на наследниците на длъжника, като е поискал снабдяване с удостоверение за наследници, а забавата по извършване на съответните действия не може да му бъде вменена във вина. Поддържа още, че настъпилата 1 перемпция не води до погасяване на правото на принудително изпълнение и не е тъждествена с погасителната давност. Оспорва и изводите на ищцата за непротивопоставимост на цесията и за липса на приемане на наследството. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Ц. И., с който жалбата е оспорена. Поддържа се, че решението е правилно. Въззиваемата страна счита, че смъртта на длъжника не може да доведе до неограничено спиране на давността, тъй като взискателят и съдебният изпълнител са длъжни да поддържат висящността на изпълнителното производство и да предприемат действия за установяване на наследниците.

Поддържа още, че вземането не е противопоставимо поради липса на надлежно уведомяване за цесията, както и че не е доказано приемане на наследството на Н.И.И.. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК. С него длъжникът, респективно лицето, срещу което е насочено принудително изпълнение като правоприемник на длъжника, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение – въз основа на факти, настъпили след стабилизирането .

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че срещу Н.И.И. е издаден изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС – Етрополе за процесните вземания. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2011 г. Вземането е било в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие е прехвърлено на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/.

Въз основа на изпълнителния лист от 25.01.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 20128410412754/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с първоначален взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник Н.И.И..

По изпълнителното дело на 24.09.2012 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника Н.И.И. в „Обединена българска банка“ АД. На 22.08.2014 г. по делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

На 20.08.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

На 14.12.2015 г. взискателят е подал молба за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника. Преди извършване на такива действия длъжникът Н.И.И. е починал на 21.02.2016 г.

След смъртта на длъжника, на 24.11.2016 г., взискателят е подал молба за снабдяване с удостоверение за наследници и за конституиране на наследниците на починалия длъжник в 2 изпълнителното производство. Във връзка с тази молба съдебният изпълнител е изпратил писмо до Община Етрополе за издаване на удостоверение за наследници.

На 01.08.2017 г. взискателят е подал молба за налагане на запори върху банкови сметки на Н.И.И..

С постановление от 01.07.2019 г. ЧСИ Н.М. е прекратил изпълнително дело № 20128410412754/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 14.02.2023 г. „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ е подало молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. По молбата е образувано изпълнително дело № 20237920400019/2023 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 792, насочено срещу наследниците на първоначалния длъжник Н.И.И.. По това изпълнително дело на ищцата М. Ц. И. е връчена покана за доброволно изпълнение на 04.05.2023 г.

При така установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента на образуване на новото изпълнително дело правото на принудително изпълнение е било погасено по давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо по процесното изпълнително дело, образувано през 2012 г., давност не е текла до 26.06.2015 г.

От 26.06.2015 г. намира приложение разрешението, дадено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в изпълнителното производство давността не спира поради самата висящност на изпълнителното дело, а се прекъсва с предприемането на изпълнително действие или с искане на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, както и други подготвителни действия.

В случая след 26.06.2015 г. давността е била прекъсната с молбата на взискателя от 14.12.2015 г. за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника, доколкото същата съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.

На 21.02.2016 г. длъжникът Н.И.И. е починал. Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Смъртта на длъжника в хода на изпълнителното дело води до спиране на изпълнителното производство по силата на закона, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител.

До конституиране на наследниците съдебният изпълнител не може да извършва валидни изпълнителни действия срещу починалия длъжник, а взискателят не разполага с правна възможност ефективно да насочи принудителното изпълнение срещу лице, което е изгубило правосубектността си.

Същевременно следва да се държи сметка, че смъртта на длъжника не е сред изчерпателно изброените в чл. 115 ЗЗД основания за спиране на погасителната давност.

Поради това последиците от спирането на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т.

3 ГПК не могат да бъдат възприемани като основание за неограничено във времето спиране на давността. Изводът, че давност не тече през периода, в който липсва правосубектен длъжник, е обвързан с конкретната обективна невъзможност на взискателя да иска валидни изпълнителни действия и с дължимата от него активност за преодоляване на тази пречка.

Докато изпълнителното производство е спряно поради смърт на длъжника, взискателят следва да предприеме необходимите действия за издирването и конституирането на 3 наследниците му. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от разпоредбата на чл.

230, ал. 2 ГПК, която при смърт на ответника в исковия процес възлага на ищеца в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници, като при неизпълнение на това задължение производството се прекратява.

От данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят е узнал за смъртта на длъжника най-късно към 28.11.2016 г., когато е подал молба за снабдяване с удостоверение за наследници и за конституиране на наследниците на починалия длъжник.

Тази молба сочи, че взискателят е предприел действия за установяване на правоприемниците на длъжника. Тя обаче не представлява изпълнително действие, нито искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Не се установява след смъртта на длъжника наследниците му да са били конституирани като длъжници по първото изпълнително дело, нито спрямо тях да е поискан или приложен конкретен изпълнителен способ. Молбата от 01.08.2017 г. за налагане на запори върху банкови сметки на Н.И.И. също не може да бъде зачетена като валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, доколкото към този момент лицето вече е било починало и не е съществувал правосубектен длъжник, спрямо когото изпълнението да бъде насочено.

При това положение последното валидно искане на взискателя за прилагане на изпълнителен способ остава молбата от 14.12.2015 г. Считано от нея, при липса на последващо валидно поискано или извършено изпълнително действие срещу надлежен длъжник, изпълнителното производство е прекратено по право на 14.12.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител от 01.07.2019 г. има само декларативно действие, тъй като прекратяването настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишния срок от последното валидно изпълнително действие или искане за такова.