Решение № 2457 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2457 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330114395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН: **********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с която са предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1395 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ** г.

Ищецът твърди, че сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1500 лева, при ГЛП 23 % и ГПР 49,11 %. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с поръчителство предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на кредитополучателя. Ищецът твърди, че сключил с посредничеството на ответника договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който кредиполучателят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 1395 лева. Ищецът твърди, че договорът за кредит и гаранция са нищожни доколкото не е посочен начина на формиране на ГПР, а уговореният лихвен процент не съответства на действителния.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът излага, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ като преди това е бил информиран, а гаранцията не следва да се включва в ГПР, тъй като същата не е задължително условие.

1

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит с №** г.., както и неговите параметри. Не се спори също, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице К. по ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно, компетентно и добросъвествно изготвено.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 1500 лева, но в нея не е включено допълнителната такса по договора за гаранция в размер на 1395 лева, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

2

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, което влече и недействителност на клаузата за поръчителство. Следователно, заплатената от ищцата сума по тази клауза подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Видно от заключението по ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав, ищцата е заплатила в полза на ответника за възнаграждение за гаранция сумата в размер на 733, 68 лева. Ето защо, предявеният иск е частично основателен и ще се уважи за тази сума, а за горницата до пълния предявен размер от 1395 лева ще се отхвърли като неоснователен. Това е така, доколкото искът е предявен за връщане на недължимо платено само по клаузата за възнаграждение за поръчителство, а не за връщане на недължимо платено по целия приет за недействителен договор.

3

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, но такива не са направени.

Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Пловдив сумата от 55, 80 лева – ДТ и 250 лева – депозит за ССчЕ.

Представен е договор за правна защита и съдействие с ЕАД Е.И., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е.И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, съразмерно с уважената част от иска. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и формираната богата съдебна практика по идентични казуси, намира, че на ЕАД Е.И. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по предявения иск. По съразмерност ще се присъди сумата от 252, 45 лева с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на С.

Г. П., ЕГН: ********** сумата от 733, 68 лева /седемстотин тридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № **г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за горницата над 733, 68 лева до пълния предявен размер от 1395 лева.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 2005994006 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 305, 80 лева /триста и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на ЕАД Е.И., с ЕИК: ** сумата от 252, 45 лева с ДДС /двеста петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата С. Г. П., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4