Решение № 906 от 14.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. М. при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. М. Административно наказателно дело № 20242120203737 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. Ц. М., ЕГН: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 5015991, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.

3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, като се излагат подробни доводи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като е изпратено становище от адв. С. П. от АК-Пловдив, в което се излагат допълнителни твърдения за процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на фиша.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от разписката на л. 15-гръб ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.09.2024 г., а жалбата е депозирана в съда на 12.09.2024 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.06.2021 г. в 12:25 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+650, до бензиностанция 1

„ЛукОйл- Т.К.Ф504“ в посока на движение от към кв. „Пети Километър“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, поставена в служебен автомобил с рег. №***********К, засякла и заснела, движещ със скорост от 78 км/ч. автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № РВ*****ХТ. Контролирания пътен участък се намирал в населено място. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 34163”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя Г. М., както и че скоростта следва да се счита на 75 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

На 14.07.2021 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5015991 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на собственика било наложено наказание глоба в размер на 100 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M 644”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 16) и Протокол за проверка (л. 17). За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 18), съдържащ всички законоустановени реквизити.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

За правилното решаване на делото следва да посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта:

АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение 2 административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство - т.е. в производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобразяват сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл е константната практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото Тълкувателно решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

С оглед изложеното, следва изводът, че макар при издаването на електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният срок се изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 20.06.2021 г., и зависи от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в електронния фиш нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание "глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.

81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност).

Макар това да не е изрично посочено в горецитираното тълкувателно постановление, в административнонаказателното производство следва да се прилагат и правилата на обикновената давност. В този смисъл е и Решение № 1664 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.

Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда срокове, но те не могат да се приемат за обикновена давност, тъй като давността за налагане на наказание тече до момента на влизане в сила на акта, с който се налага наказание. Нито АУАН, нито НП (респ. ЕФ) са окончателни актове, поради което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН предвиждат срокове за междинни етапи на производството, без да изключват приложението на институтите на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.

По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 14.07.2021 г.

(л. 15-гръб), когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност. След този момент обаче липсват каквито и да е било данни тази давност да е била прекъсната, поради което съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 15.07.2024 г. Както бе посочено, отразено е, че фишът е връчен на жалбоподателя 3 на 04.09.2024 г., като АНО е изпратил цялата преписка, но в същата не се съдържат доказателства, от които да се установява, че преди това връчваен са били извършвани други действия, които да спират или прекъсват давността.

Изтичането на погасителната давност за преследване по

НК в административнонаказателния процес по принцип означава, че не следва да бъде издавано наказателно постановление, а ако такова е издадено, същото следва да бъде отменено при съдебния контрол. По аналогичен начин стои въпросът и при издаден електронен фиш, като последният следва да бъде отменен. Изложеното обстоятелство прави безпредметно обсъждане на доводите по същество, като само може да се спомене, че същите са по принцип неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно закона, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид обстоятелството, че процесуалният представител е изготвил жалбата, инициирала производството, представянето на писмено становище, както и размера на санкцията, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.