Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4112 от 02.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1972/2026
Вид
Разпореждане № 4112
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4112 гр. Кюстендил, 02.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520101972 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжникът А. Д. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: *************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 425,00 EUR /четиристотин двадесет и пет евро/ евро – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ************ от 12.03.2025 г.;

1027,36 EUR /хиляда двадесет и седем евро и тридесет и шест цента/ евро –договорна лихва периода 15.04.2025 г. – 15.04.2026 г.; 80,53 EUR /осемдесет евро и петдесет и три цента/ евро представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 16.04.2025 г. до 14.05.2026 г.; 194,68 EUR /сто деветдесет и четири евро и шестдесет и осем цента/ евро представляващи мораторна лихва върху договорно възнаграждение за периода от 16.04.2025 г. до 14.05.2026 г.; 967,88 EUR /деветстотин шестдесет и седем евро и осемдесет и осем цента/ евро – неустойка по чл. 10 от ОУ; 255,65 EUR /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента / евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 15.07.2025 г.; 15,34 EUR /петнадесет евро и тридесет и четири цента / евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране начислени на 30.04.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (15.05.2026 г.) до изплащане на вземането, както и 50,43 евро държавна такса и 117,60 евро юрисконсултско възнаграждение, както и 51,10 евро за подготовка на документи.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор и др.

С Разпореждане рег. № 3660/18.05.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

1

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 967,88 евро, представляваща неустойка поради непредоставяне на поне едно обезпечение съгласно общите условия. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 255,65 евро и сума в размер на 15,34 евро, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и 90 цента) евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. В изложения смисъл дължимите разноски съобразно уважената част от депозираното заявление са както следва:

29,37 евро държавна такса и 23,82 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. Д. А., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ н а „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите: 425,00 EUR /четиристотин двадесет и пет евро/ евро – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ************ от 12.03.2025 г.;

1027,36 EUR /хиляда двадесет и седем евро и тридесет и шест цента/ евро –договорна лихва периода 15.04.2025 г. – 15.04.2026 г.; 80,53 EUR /осемдесет евро и петдесет и три цента/ евро представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 16.04.2025 г. до 14.05.2026 г.; 194,68 EUR /сто деветдесет и четири евро и шестдесет и осем цента/ евро представляващи мораторна лихва върху договорно възнаграждение за периода от 16.04.2025 г. до 14.05.2026 г. ; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (14.05.2026 г.) до изплащане на вземането, както и 29,37 евро държавна такса и 23,82 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 967,88 EUR /деветстотин шестдесет и седем евро и осемдесет и осем цента/ евро – неустойка по чл. 10 от ОУ; 255,65 EUR /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента / евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 15.07.2025 г.; 15,34 EUR /петнадесет евро и тридесет и четири цента/ евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране начислени на 30.04.2025 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (15.05.2026 г.) до изплащане на вземането.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3