Решение № 125 от 10.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. В. Търново, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Г. Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20244100501095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.10.2024 година, постановено по гр. дело № 1709 по описа на В.търновски районен съд за 2024 година, договорът за кредит от 02.05.2023 година, сключен между "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД, гр. София, и В. Т. В., е признат за нищожен като противоречащ на чл. 22 във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В полза на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Клаузите в атакувания договор стриктно се подчинявали на изискванията на закона за реквизити и предел на дължимите плащания.

Ответникът по жалбата – В. Т. В. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанциионното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 год.).

1

Ищцовата страна – В. Т. В. - излага в исковата си молба, че с ответника на 02.05.2023 год. са сключили договор за потребителски кредит за 1 000 лв., дължими на заемодателя за двадесет и четири месеца при годишна лихва от 22 процента. По реда на настоящото производство претендира обявяване на сделката за нищожна като противоречаща на императивни правила на закона. Уговорена била такса от 297,12 лв. за разглеждане на искането за отпускане на кредита, която не е включена в годишния процент на разходите. Не били посочени компонентите, от които той се формира годишния. С въпросната такса надхвърлял лимита по чл. 19 от Закона за потребителския кредит. В отношение на евентуалност – ако този иск бъде отхвърлен, ищецът претендира прогласяване нищожност на клаузата за таксата за разглеждане на искането за предоставяне на кредит, като уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19 от Закона за потребителския кредит.

Ответната страна - "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД, гр. София - оспорва иска с възражения, съвпадащи с оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите на атакуваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Доводите на ответника са неоснователни. Те се градят на формалното посочване на стойността на годишния процент на разходите в документа за договора и не държат сметка за конвертиращите норми на Закона за потребителския кредит. В чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК няма изискване договорът да сочи годишния процент на разходите по компоненти – лихва, такса, други договорени плащания и т.н., но изводът, че трябва да съдържа такава разбивка следва от чл. 19, ал. 5 и 6 от ЗПК, предвиждащи нищожност само на онези клаузи, сборът с които надхвърля предела по алинея четвърта на същия член.

В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца за второинстанционното производство, в размер на 545,11 лв. - чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 28.10.2024 година, постановено по гр. дело № 1709 по описа на В.търновски районен съд за 2024 година.

Осъжда "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД, гр. София, да заплати на А. З. Д., адвокат от гр.

София, сумата от 545,11 (петстотин четиридесет и пет лева и единадесет стотинки) лв., адвокатско възнаграждение за процедурно представителство на ищеца за 2 второинстанционното производство, включващо данък добавена стойност, на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3