Решение № 9007 от 17.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9007 гр. София, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110157740 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати на „****“ АД сумата от 1212.68 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, в т. ч. сумата от 10.00 лева, представляваща разноски за определяне на обезщетението, по застраховка „****“ за вредите по лек автомобил „****“ с рег. № СА *** ТТ вследствие на ПТП- преминаване през препятствие на пътното платно, от 17.07.2019г., настъпило на общински път- ул. „**** ***“ в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 389.42 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху регресното вземане за периода от 18.10.2020г. до 18.10.2023г.

Ищецът твърди, че на 17.07.2019г. в гр. София, на ул. „**** ***“ водачът на лек автомобил „****“ с рег. № СА *** ТТ бил паркирал същия, като при потегляне в посока от бул. „****“ към бул. „****“ автомобилът се ударил в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно- издаден към същото бордюр, изместен към пътя от разраснали се корени на голямо дърво, при което на лекия автомобил били причинени увреждания на обща стойност 1202.68 лева, която сума ищецът като застраховател по застраховка „****“ с предмет този автомобил изплатил на правоимащото по застраховката лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 10.00 лева. Счита, че отговорност за така настъпилия пътен инцидент носи ответникът, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от общинската пътна мрежа и който, въпреки отправената му преди процеса регресна покана, не възстановил стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и на сторените ликвидационни разноски. При тези съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че от представените доказателства не се установява съществувало към датата на ПТП валидно застрахователно правоотношение 1 с предмет соченият за увреден лек автомобил, тъй като представените с исковата молба застрахователна полица и общи условия не носели подписи на страните. Наред с това, счита за недоказани наличието на сочената в исковата молба неравност на пътното платно, нейните характеристики, както и механизма на ПТП, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП. Поддържа, че на процесния пътен участък били извършвани периодични дейности по поддържане на дървесната растителност, като в общината нямало сигнали и данни за влошено състояние на същата, в частност на тази по ул. „**** ***“. В условията на евентуалност поддържа, че водачът на лекия автомобил допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като не съобразил скоростта си на движение с препятствието на пътя. Оспорва претенцията и по размер, считайки, че стойността на изплатеното от ищеца обезщетение е завишена. Оспорва да е получил приложената към исковата молба регресна покана. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „****“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП, в причинна връзка с което да са причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от общинската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „****“ в полза на правоимащите лица.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

На първо място следва да се изясни, че възражението на ответника за недействителност на сключения между ищеца и собственика на увредения лек автомобил договор за застраховка „****“ поради неспазване на установената в закона писмена форма за неговата действителност е неоснователно, доколкото от представената в проведеното по делото първо открито съдебно заседание от името на ищеца е представен оригиналът на процесната полица, носеща подписи и за застраховащ, и за застраховател. Същевременно, подписването на приложимите към застрахователния договор общи условия от страните по него не е предвидено в закона като условие за валидност на договора, доколкото общите условия имат отношение не към учредяване на правоотношението, а към съдържанието на същото, което в случая, както бе установено, е надлежно и валидно възникнало с подписване на застрахователната полица, представена по делото.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от протокол за ПТП № 1747695 от 17.07.2019г., съставен от посетилия мястото на инцидента младши автоконтрольор от отдел „****“ в СДВР. Съгласно удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 17.07.2019г. в гр. София, на ул. „**** ***“, като движейки се по тази улица с посока от бул. „****“ към бул. „****“ лек автомобил „****“ с рег. № СА *** ТТ се ударил в издаден към пътното платно несигнализиран и необезопасен бордюр.

Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда 2 изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време на инцидента, наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на произшествието.

С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.

В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се потвърждава от адресираното до застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие, в което водачът е изяснил, че на датата на ПТП бил паркирал лек автомобил „****“ с рег. № СА *** ТТ на ул. „**** ***“, като при потегляне в посока от бул. „****“ към бул.

„****“ усетил силен гръм и удар от дясната страна на колата, след слизането от която установил, че ударил бронята, джантата, калника и гумата в бордюр, който „стърчал“ 30 см към платното за движение.

Наред с това, така изложеното се потвърждава от водача на автомобила- Х. Д. А., разпитан като свидетел в хода на настоящото производство, който заявява, че през лятото на 2019г. претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил „****“, като потегляйки от паркирано състояние, усетил удар, чул „страшен гръм“ от удара, слязъл от автомобила и видял, че гумата на същия била „гръмнала“. Установил, че на тротоара встрани имало огромно дърво, чиито корени били избутали бордюра навън към пътното платно, образувайки издаден към последното ъгъл. Свидетелят изяснява, че в резултат по автомобила настъпили увреждания по предни десни гуми и джанта, както и по предната броня. Твърди, че след инцидента извикал органите на КАТ, които посетили мястото на инцидента, за което съставили протокол за ПТП.

Правдоподобността на така изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП се потвърждава от техническа гледна точка от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което описаният в протокола за ПТП механизъм е годен да причини сочените от водача и застрахователя на МПС увреждания по същото.

Настъпилите в резултат от ПТП вреди по лекия автомобил се установяват както от отразеното в протокола за ПТП, така и от уведомлението за щета и от опис- заключение по щета, съставен от застрахователя, а причинната връзка между вредоносния резултат и инцидента се потвърждава от неоспореното и в тази му част заключение на съдебнотехническата експертиза.

Страните не спорят по обстоятелството с правно значение, че процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, поради което и на основание разпоредбите на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото това обстоятелство е обявено за безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване.

Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на общината, която на основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и детайлизирана в дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от §1 ДР на ЗП. А съгласно изричната разпоредба на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно 3 най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на пътя осъществява тези дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага оборимо.

При тези фактически и правни съображения съдът намира, че установеното по делото наличие на неравност на пътя, представляваща препятствие на пътя по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, която въпреки вмененото им задължение за това не е била сигнализирана и обезопасена по начин, осигуряващ безпрепятственото и безаварийното ползване на пътния участък съобразно предназначението му, се дължи на противоправното и виновно поведение на служители на ответника, поради което последният е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите от ПТП съобразно действителната им стойност, която в случаите на частична увреда, какъвто е настоящият, се съизмерява с възстановителната стойност на имуществото по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ- цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, доколкото не се установява соченото в отговора на исковата молба поведение на водача на МПС по управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Независимо от това, тук следва да се изясни, че наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя не съставлява предвидимо такова по смисъла на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не следва да се възприема за естествено състояние на пътната настилка, поради което на водачите на МПС не би могло да бъде вменено задължение да управляват автомобилите си със съзнанието за наличие на неравност на пътя.