Решение № 4440 от 06.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110138876 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от (ФИРМА), искова молба, насочена против Т. К. Д., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 1538.44лв. – главница, доставена, но не незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м. 04.2020г ., 228.57лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 04.03.2021г., 42.86лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.02.2018г. – м. 04.2020г., 7.37лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.03.2018г. – 04.03.2021г, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът (ФИРМА) твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от (ФИРМА), в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Поддържа се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните в исковата молба суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти 1 състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за недопустимост на иска за дялово разпределение, като останалите претенции се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По отношение иска за заплащане на сумата от 1538.44лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2017г. – м.04.2020г.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Качеството потребител на топлинна енергия за ответника се установява от приложеното на л. 19 по делото копие на Нотариален акт № 52, том II, рег. № 2542, дело № 253 от 1999г., на Нотариус Г. З. от които се установява, че през процесния 2 период Т.Д. е бил единствен собственик на процесния недвижим имот с абонатен № 354267, представляващ ап. № 2, находящ се в НАСЕЛЕНО МЯСТО, АДРЕС. Този извод намира опора и в приложеното от ищеца копие на молба – декларация, подадена от ответника, за откриване на партида, което писмено доказателство не беше оспорено от Т.Д..

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция е топлозахранвала цялата сграда, в която се намира процесното жилище, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Вещото лице е посочило, че през процесния период топлинна енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата приложима в Наредба № 16-334/01.06.2014 и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че след приспадане на сумата за връщане от изравнителните сметки размерът на сумите за потребена топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и имот, БГВ е 1538.45лв. С оглед изложеното съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че за процесния период от страна на ищеца до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1538.45лв., която не е заплатена от собственика Т.Д..

Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявената претенция, респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период, а именно м.07.2017г. – м. 04.2020г., приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на 3

Съвета на директорите на (ФИРМА) и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 15.03.2021г., респективно вземанията на ищеца станали изискуеми преди 15.03.2018г. са погасени по давност.

С оглед изложеното следва извода, че претенциите на ищеца за топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м. 12.2017г. включително са погасени по давност, доколкото 45- дневния срок за плащане съгласно общите условия за задълженията за м.

12.2017г. е изтекъл на 15.02.2018г., респективно вземането е погасено по давност.

За останалата част от периода м.01.2018г. – м. 04.2020г., претенцията на ищеца следва да бъде уважена, доколкото същата не е погасена по давност, тъй като за първия месец от периода м.01.2018г., вземането е станало изискуемо след изтичане на 45-те дни съгласно общите условия, които са изтекли на 17.03.2018г., а погасени по давност са вземания на ищеца, станали изискуеми преди 15.03.2018г.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужният опит и професионална квалификация, за периода м.01.2018г. – м.04.2020г., стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия е 1322.16лв., в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията, като над тази сума до максимално претендирания размер, искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.

По отношение претенцията в размер на 7.37лв. за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 04.03.2021г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.