Решение № 19 от 30.01.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 143/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Разлог, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №
20251240200143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. С НП №*/25.10.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., на П.С.Ц., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„В.Л.“№13, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и на осн. чл.185 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лева за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Против НП в срок е постъпила жалба от П.С.Ц., с която прави искане същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че констатациите, съдържащи се в НП, не отговарят на обективната действителност.
В ОСЗ жалбоподателят не се явява. За него се явява упълномощен представител адв. К., който излага доводи, че физ. състояние на жалбоподателя не позволява използването на обезопасителен колан, поради което същият попада в изключенията на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. С оглед на това се иска да бъде отменено атакуваното НП. Претендират се сторените разноски за заплатено адв. възнаграждение.
АНО не изпраща представител. С придружителното писмо, с което е депозирана жалбата в съда, се прави искане обжалваното НП да бъде потвърдено. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, представител не се явява.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни док-ства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 14.09.2024 г. около 09:30 ч., в г.Р., у.„С.п.“ с посока на движение от „МБАЛ-Р.“ към с.Г., и в района на „МХТ-Б.АД, св. Е.М.Ю. - актосъставител, и в присъствието на св. А.С.К., е установил при осъществяване на служебните си задължения, че жалбоподателят, като водач управлява л.а. марка „Ф.К.“ с рег. №*, собственост на Н.Ц., ЕГН*. При извършената проверка е установено, че водачът по време на движение не използва обезопасителен колан и автомобилът не е представен за техн. преглед за 2024 г.
Въз основа на лично възприето от него, св. Е.М.Ю. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР-Б., РУ-Р., в присъствието на св. А.С.К., е съставил АУАН №*/14.09.2024 г. за констатираните нарушения.
1
Актът бил връчен лично на жалбоподателя с/у подпис, като последният не се възползвал от правото си на възражение.
При пълна идентичност на описаното нарушение, на 25.10.2024 г. е издадено обжалваното НП от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., упълномощен с */02.12.2021 г. на Министъра на ВР.
Нарушенията били квалифицирани по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, като за всяко от тях на жалбоподателя било наложено адм. наказание „глоба“ общо на 70.00 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля Е.Ю. – актосъставител, както и от събраните по делото писмени док-ства, приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло. Съществено е, че фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който твърди, че поради физическото си състояние към датата на извършване на нарушението, не си е поставил предпазният колан. Във вр. с възраженията му в тази насока, представя и документ – заверено копие на мед. удостоверение, издадено от „Д.Д.Д.-З.“ЕООД-с.Д.Д., от което се установява, че П.Ц. е с поставена диагноза „хипертонично сърце /застойна/ сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене; увреждане на междупрешлен диск; остър бронхит“. Видно от съдържанието на документа е, че в него като препоръка е отразено да не се носят пристягащи дрехи и да не се ползва колан при шофиране. Така представеният документ се кредитира от съда и се съобразява при постановяване на акта по същество на спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата с/у НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, 14-дневен срок от надлежна страна, с/у акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това адм. органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в ал.2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното, всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения, не подлежат на разширително тълкуване.
Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физ. състояние не позволява неговото използване. За физ. състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини /стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето/ е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Видно от представения и приет в хода на делото мед. документ по отношение на жалбоподателя е налице изключението за поставяне на обезопасителен колан. В тази вр. съдът съобрази издаденото на 16.09.2024 г. мед. удостоверение от „Д.Д.Д.-З.“ЕООД-с.Д.Д., от което се установява, жалбоподателят Ц. страда от сърдечно-съдово заболяване, като пристягането в сърдечната област при използването на обезопасителен колан би създало риск за здравето на водача. При това положение се установява, че по време на извършване 2 на процесното нарушение – 14.09.2024г., жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан именно поради физ. си състояние, при което същият попада в изключението, регламентирано в разпоредбата чл. чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. От гореизложеното, съд. състав счита, че в случая не е осъществено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като е налице изключение по ал.2 на същия член, поради което и наказателното постановление в тази част следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Относно второто нарушение, а именно обстоятелството, че автомобилът, с който се движи жалбоподателят, не е минал задължителен годишен техн. преглед, съдът се намира следното:
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 отЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключване на ППС на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
В случая безспорно се установява с разпита на свидетеля Ю., че при извършената процесна проверка, управляваният от жалбоподателя л. а. марка и модел "Ф.К." не е имал документ за преминат техн. преглед/удостоверение/, респ. е управляван без да е преминал такъв преглед и се движи по пътищата на страната към този момент в нарушение на чл.147, ал.1 отЗДвП.
Наред с това обаче от приложената справка от ЦБ на КАТ на л.8 от материалите по делото се доказва, че управляваното от жалбоподателя МПС на процесната дата не е било негова собственост. При тези док-ства и доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 отЗДвП, предвижда именно и само задължение за собствениците на автомобили за обезпечат преминаването на техн. преглед на собствените си ПС, то съдът се намира, че не може да се използва адм. нак. отговорност на жалбоподателя за това бездействие на собственика за процесното МПС.
Всичко в този контекст е и приложената санкционна разпоредба на чл.185 отЗДвП, която предвижда налагането на санкция "Глоба" от 20.00 лв., именно и само на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представя в определения срок ПС за техн. преглед, каквото субект в казуса не се доказа, че е жалбоподателя П.Ц.
При така установеното, съдът се намира че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.147, ал.1 отЗДвП, то липсват каквито и да било док-ства за това, действието да е напълно от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Липсата на вина изключва адм. нак. отговорност и постепенно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение не е виновно извършено. Ето защо и в тази му част НП се явява недоказано и материално незаконосъобразно, поради което и следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на производството, разноски в полза на жалбоподателя се дължат, като се установи, че същият е извършил такива от 400.00 лв. или 204,53 € заплатено адв. възнаграждение, видно от представения договор за правна помощ и съдействие. Същите са в минимален размер, поради което възражението на АНО за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №*/25.10.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на П.С.Ц., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„В.Л.“№13, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвПу е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лева за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на П.С.Ц., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„В.Л.“№*, по делото от 400.00 лв. или 204,53 € - заплатено адв. възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК по реда на глава 12-та от АПК пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4