Решение № 2730 от 04.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2730 гр. Варна, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110101970 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ю. К. П., ЕГН **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. П. Н.,, срещу „С.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г***Б, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, за осъждане на „С.К.“ АД да заплати на Ю. К. П. сумата в размер на 692,60 евро, представляваща недължимо платена на ответника сума по нищожен договор за кредит с идентификатор 24665598 по справка № БНБ – 137600/25.09.2025 г. на Централен кредитен регистър към БНБ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.03.2026 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба е посочено, че при извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към Българска народна банка, Ю. К. П. е установила, че сключения между нея и „С.К.“ АД договор за кредит с идентификатор 24665598 е изцяло погасен, но по него са начислени такси и други разходи в размер на 1350,84 лв. Справката е извършена в Българска народна банка – Централен кредитен регистър и е с № БНБ 137600/25.09.2025 г. Ю. П. през 2024 г. е изтеглила кредит от „С.К.“ АД в размер на 800 лв. – главница и не разполага с екземпляр от договора, тъй като ответното дружество не е предоставило такъв. През месец май 2025 г. тя се е свързала с ответното дружество, като е била информирана, че следва да погаси сумата в размер на 2154,61 лв. по кредита. На 13.05.2025 г. Ю. П. е платила чрез "Изипей" АД по сметка на „С.К.“ АД, ЕИК ***, сумата от 2154,61 лв., с което кредитът е погасен. Счита, че договорът за кредит е нищожен, защото противоречи на императивните изисквания на ЗПК, тъй като ГПР е по – висок от максимално предвидения в закона. Ищцата е изтеглила кредит в размер на 800 лева и е върнала сумата в размер на 2154,61 лева, като ответникът има печалба повече от два и половина пъти. С оглед нищожността на договора за кредит, счита, че дължи връщане само на чистата му стойност - главницата, а всичко платено над нейния размер подлежи на връщане, като недължимо платено.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С.К.“ АД, ЕИК ***, чрез процесуалния си 1 представител адв. Х. М. е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и ГПР е определен съгласно закона, като същият е в размер на 42,58 %. Признава, че по договора за кредит е платена сумата в размер на 692,60 евро над чистата стойност по кредита.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът Ю. К. П., редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба с вх. № 51623/26.06.2026г., подадена от Ю. К.

П., чрез процесуален представител адв. П. Н., с която моли исковете да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „С.К.“ АД, нередовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 48687/17.06.2026 г., подадена от „С.К.“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита предявения иск за неоснователен. Претендират се разноски. Счита, че на ищеца не се дължат разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 29.02.2024 г. между Ю. К. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „С.К.“ АД, ЕИК ***, с адрес: г***Б в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 665598/29.02.2024 г. за сумата в размер на 800 лева. Договорът за кредит е изплатен. По договора за кредит е платена сумата в размер на 692,60 евро над чистата стойност по кредита.

От Договор за потребителски кредит № 665598/29.02.2024 г., се установява, че на 29.02.2024 г. между Ю. К. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „С.К.“ АД, ЕИК ***, с адрес: г***Б в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 665598/29.02.2024 г. за сумата в размер на 800 лева; със срок на погасяване 30 дни; лихвен процент по кредита 36 %; годишен процент на разходите по кредита 42,58 %.

От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл. 17, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 /три/ дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да представи банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.), в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на задълженията. Съгласно чл. 27 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.

17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Посочено е също така, че за страните неизпълнението на задължението по чл.

17 ще се счита за причиняване на кредитора на вреди в размер на договорената неустойка, предвид, че оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че потребителят ще предостави в срок договореното обезпечение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които 2 противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с ответника „С.К.“ АД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

В настоящия случай процесният Договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 42,58 %. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно предвидената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка в в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 17 от договора за потребителски кредит. Посочената неустойка не е включена в годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит.

По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че посочената неустойка е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото е санкция за непредставяне на обезпечение по договора за кредит.

Крайният извод на съда е, че кредитодателят, не е посочил действителния ГПР по 3 договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Също така реалният годишен процент на разходите е многократно по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен в своята цялост, на основание чл. 22 ЗПК.

С оглед нищожността на договора за потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита – 800 лева.

Между страните не е спорно, че договорът за кредит е изплатен. По договора за кредит е платена сумата в размер на 692,60 евро над чистата стойност по кредита, която подлежи на връщане. Предявеният иск е основателен и същият следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за сторени разноскки от ищеца, за платена държавна такса в размер на 27,70 евро. От представения договор за правна помощ става видно, че между ищеца и процесуалния му представител е договорена безплатна правна помощ по делото. Това обстоятелство не подлежи на преценка от съда, след като са представени доказателства в тази насока. Представен е списък с разноски, в който е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро.