Решение № 933 от 03.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120105207 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Р. А. Т. , ЕГН

**********, адрес: ........................... срещу С. С. Т., ЕГН **********, ........................... . Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13513,46 лева, представляваща половината от внесени от ищеца в периода 01.01.2020 г. – 31.07.2022 г. суми по договор за кредит № 29952/10.05.2008 г., сключен между страните и ........................., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.08.2022 г. до пълното й изплащане.

Ищецът чрез процесуален представител твърди, че страните са били съпрузи от ................. г. до .................. г. По време на брака, на 10.05.2008 г., са сключили договор за ипотечен кредит с ......................... за закупуване на имот в с. М., който е придобит от тях в режим на СИО. До фактическата раздяла на страните в края на 2019 г. кредитът е обслужван с общи семейни средства. В периода 01.01.2020 г. – 31.07.2022 г. Т. с лични средства е погасил сума по кредита в размер на общо 27026,91 лева – главница, лихви, разноски за подновяване на ипотека, от които половината са задължение на ответника, тъй като по договора за кредит той е солидарен длъжник.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна чрез процесуален представител е оспорила претенцията като неоснователна. Моли съда да отхвърли иска и му присъди съдебноделоводни разноски.

1

Правната квалификация на предявения иск е чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Установено по делото е, че с решение № 260711 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 7245/2020 г. е прекратен бракът между Р. Т. и С. Т., сключен на ................. г., като упражняването на родителските права върху непълнолетното дете на страните е предоставено на майката, на която е предоставено и ползването на семейното жилище в Б..

Не се спори между страните, установява се и от показанията на свидетеля М., че са във фактическа раздяла от края на 2019 г.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба от 09.05.2008 г. съпрузите са закупили имот в с. М., а видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.05.2008 г. имотът е ипотекиран в полза на ......................... за обезпечаване на договор за кредит.

Установява се от приложения договор за кредит „жилище“ от

10.05.2008 г., сключен между банката и Р. Т. и С. Т. като съдлъжници, че кредитополучателите са получили в заем сумата 51000 евро за закупуване на горния имот.

Срокът на договора е до 10.05.2028 г. Уговорено е плащанията на вноските да се извършват по банкова сметка на името на Р. Т..

От представеното извлечение от сметката, по която кредитът е погасяван, се установява, че в периода 15.01.2020 г. – 04.11.2020 г. плащанията са правени от С. С. С.. Същият е разпитан като свидетел по делото, като е посочил, че е баща на С. Т..

Помагал е на страните при погасяване на кредита, като е открил банкова сметка на свое име по молба на Р. и от нея е извършвал преводи на месечните вноски. С. на три пъти внасял негови лични средства за погасяване на кредита по около 300 лева. След това Р. започнал да си прави вноските, а през 2020 г. закрили сметката на С.. Свидетелят М. е посочил, че Р. му е споделял, че е превеждал пари по сметка на бащата на С., за да плаща заема, защото неговите сметки били запорирани.

Видно от заключението на вещото лице по приетата експертиза е, че по банкова сметка на Станчо С. в ......................... в периода 15.01.2020 г. – 04.11.2020 г. са постъпили плащания от Р. Т. с основание „вноска по ипотечен кредит“ в общ размер 2463 евро (4817,21 лева), както и едно плащане от З. Т. с основание „вноска по ипотечен кредит“ в размер на 2370,41 евро (4636,12 лева). С. С. е извършвал погасявания на вноски по кредита по банковата сметка, която го е обслужвала, в периода 01.01.2020 г. – 04.11.2020 г. в общ размер 9919,52 лева, видно от представеното извлечение от сметка.

Р. Т. е извършил погасявания по кредита в общ размер 16883,87 лева за периода 07.10.2020 г. – 27.07.2022 г., видно от приложените извлечения от банкова сметка.

При така установеното от приетата по делото експертиза и приложените по делото извлечения от сметки става ясно, че общата сума, която Р. Т. е погасил по договора за кредит за периода 01.01.2020 г. – 31.07.2022 г. е в размер на (26560,72 лева).

Установява се от експертизата, че общата сума, която Р. Т. (респективно действащото от 2 негово име лице З.Т.) е превел по сметка на С. С., е 9453,33 лева, а за същия период С. е погасил сума в общ размер от 9919,52 лева. Разликата от 466,19 лева няма доказателства по делото да е платена от Р. Т..

Според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

При сключен договор за кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници, следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че дългът с договора за кредит от 10.05.2008 г. е поет от двамата съпрузи за закупуване на имот, който е станал съпружеска имуществена общност. Доколкото солидарността на страните е възникнала не само на основание сключения от тях договор, но и по силата на закона (чл. 32, ал. 2 СК) изплащането на единия съпруг с негови лични средства, докато трае бракът, не поражда за него право да иска заплащане от другия съпруг на разликата над припадащата се част. Ако задължението е платено от единия съпруг след фактическата раздяла на съпрузите и прекратяване на брака, същият разполага с правото по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да иска от другия съпруг да му заплати горницата над припадащата му се част, както е и в настоящия случай.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че след настъпването на фактическа раздяла на страните ищецът е погасил дължими суми по договора за кредит в общ размер на 26560,72 лева, т.е. Т. е изпълнил повече от своята част от дължимите по договора суми, доколкото е заплащал пълния размер на дължимите месечни вноски и такси.

Р. Т. е платил суми над частта си в дълга. Според чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе поравно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съгласно трайната практика на ВКС солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му.

По отношение на възражението на ответната страна, че Т. би дължала припадащата й се част от внесената в повече сума от ищеца не от фактическата раздяла на страните, а от прекратяване на брака между тях, съдът намира същото за неоснователно.

Константна е практиката на ВКС, че когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Този извод следва от установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос на съпрузите при придобиване на права и погасяване на задължения по време на брака, който общ принос на съпрузите при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради настъпилата между тях трайна фактическа раздяла и липса на общо домакинство.

При така изясненото от фактическа и правна страна съдът намира, че 3 искът е основателен до размера от 13280,36 лева (половината от 26560,72 лева), за горницата до 13513,46 лева (половината от 27026,91 лева) - неоснователен, съобразно изложените погоре мотиви.

Предвид постановките на Тълкувателно решение № 4/2014 г. от

29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС претендираната сума следва да се присъди в евро, като искът се уважи за сумата 6790,14 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за производството в размер на 1278,11 лева съобразно представения списък и съразмерно на уважената част от претенцията.

Ответникът не е представил доказателства за реално сторени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. С. Т., ЕГН **********, ........................... да заплати на Р.

А. Т. , ЕГН **********, адрес: ........................... сума в размер на 6790,14 евро (шест хиляди седемстотин и деветдесет евро и четиринадесет евроцента), представляваща половината от внесени от ищеца (над припадащата му се част) в периода 01.01.2020 г. – 31.07.2022 г. суми по договор за кредит № 29952/10.05.2008 г., сключен между страните и ........................., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 12.08.2022 г. до пълното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния претендиран размер от 6909,32 евро.

ОСЪЖДА С. С. Т., ЕГН **********, ........................... да заплати на Р.

А. Т., ЕГН **********, адрес: ........................... сумата 1278,11 лева (хиляда двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4