Решение № 4033 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4033 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. И.а като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20213110117458 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, с която против И. С. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.В., ул.К. И. №**, ет.*, ап.* са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5042/17.09.2021 г. по ч.гр.д. №13293/2021 описа на ВРС, а именно: 169,60 лева, представляваща главница - задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за обект с аб.№********, кл.

№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*, ведно със законна лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането; 32,11 лева – мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 03.09.2021 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Енерго - Про Продажби” АД, с кл.№*********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с аб.№********, с 1 адрес: с адрес: гр.В., кв.В, ул.К.И. №**, ап.* Ответникът консумирал ел. енергия през процесния период, като са издадени фактури №№

***********,*************,*************,***********. След настъпване изискуемостта на задължението /падеж на последна фактура – 11.11.2019 г./, до момента на подаване на исковата молба същото не е заплатено.

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 13293/2021 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, оспорва предявените искове. Намира същите за неоснователни и недоказани. Оспорва ответникът да е клиент на ищеца и качеството си на потребител. Твърди, че не е собственик или ползвател на обекта, до който се твърди, че е доставена ел. енергия. Оспорва да е потребил количеството електроенергия, претендирана за плащане от ищеца, както и че същото не е било доставено от оператора.

Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, като твърди, че доколкото същите изхождат от насрещната страна и удостоверяват изгодни за нея факти, те не го обвързват.

В проведено по делото открито съдебно заседание, страните, чрез упълномощени процесуални представители поддържат заявените писмени становища.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 12293/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 ГПК №5042/17.09.2021 г., за следните суми: 169,60 лева, представляваща главница - задължение за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 22.07.2019 г. до 21.10.2019 г., за обект с аб.

№********, кл.№*********, адрес: гр.В., кв.В, ул.К. И. №**, ап.*, ведно със законна лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането; 32,11 лева – мораторна лихва за периода от 22.08.2019 г. до 03.09.2021 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ************************************. по описа на нотариус Красимира Кангалова, №513 в НК, се установява, че на дата 20.06.2016 г., ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот с административен адрес: гр. *************************** Със заявление №4215258/12.07.2016 г. за продажба на ел.енергия, И. И. е отправил искане към ищеца за снабдяване с електроенергия на собствения му недвижим имот с адрес: гр. *************************** като същият е заявил, че е запознат с Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, както и че е физически ползвател на имота.

На 16.01.2020 г., след успешно проведена публична продан, правото на собственост върху процесния имот с адрес: гр.

***************************е придобито от Е.Т.Ф. – обстоятелство, което се установява от справка №1086087/10.09.2021 г. на Агенция по вписванията.

От представени писмени документи от трето, неучастващо по делото лице - „Електроразпределение север“ АД, а именно: протокол № 1366982/21.01.2019 г. за монтаж/демонтаж на електромер и декларация за съответствие № 125/2017-13, се установява, че електромерът е монтиран на посочения адрес, на дата 21.01.2019 г., като към датата на изготвяне на писмото, същият не е демонтиран. СТИ е произведено през 2018 г. и монтирано като ново на място на потребление

******************************** Електромерът е метрологично годен до 2024 г., когато същият следва да премине първата си последваща метрологична проверка.

За доставената от ищеца и потребената в имота на ответника електроенергия са издадени фактури

№№

**********,***************,***************** и *************** 3 описани в извлечение от сметка към 03.09.2021 г.

Ищецът представя и като писмени доказателства по делото са приети следните документи: справка за потреблението /консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период/, по клиентски номер *********и извлечение за фактури и плащания /справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури/ по клиентски номер *********

По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.

По делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, електроенергията в имота на ответника се отчита чрез електромер с фабр. №*********** Същият е произведен през 2018 г., като срокът на метрологичната му годност /6 г./ изтича в края на 2024 г. Към процесния период електромерът е метрологично годно средство да измерва ел.енергията.

Процесното количество електроенергия, в размер на 804 kWh, е отчетено от средство, специално създадено да отчита потребяваната електроенергия – електромер, като е намерено, че след като то е регистрирано от уреда, това означава, че е доставено до обекта на потребление. Начисленото по издадените от ищеца фактури, количество ел.енергия може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед пропускателната способност и комутационните проводници в таблото - 6 кв.мм и тази на присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител. Според вещото лице, количествата ел. енергия, отразени във фактурите са правилно и аритметично точно изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел.енергията и са само и единствено от редовно снети показания от инкасатор. Начислените количества ел.енергия във фактурите са вследствие редовно снети показания от отчетника на електромера, като не е извършвана корекционна процедура.

От приетото заключение на проведена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че остатъкът от неплатени задължения за консумирана ел. енергия в обект с адрес**********************, аб. № ********* и кл. № **********, обективирани в издадените от ищеца фактури№№

**********,***************,***************** и

4

***************, е в размер на 169,60 лв. Дължимата мораторна лихва за периода от 12.08.2019 г. до 03.09.2021 г. е в размер на 32,11 лева.

Потребените количества ел.енергия са правилно остойностени, като цените са идентични с утвърдените от КЕВР цени.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл.

ЗЕ, при действие на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР, с решение №ОУ-061 от 07.11.2004 г. Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Така ищецът следва да установи: действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето на електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването на падежа на паричното задължение и размера на обезщетението за неговата забава за посочения период; обстоятелствата по изчисляване на претендираните суми. При възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането.

Взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ, при 5 субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енергоразпределение Север” АД, валидни към посочения период. Съгласно §1, т.27г ДРЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Именно крайният клиент е страна по сделките с електрическа енергия, съгласно чл.92 ЗЕ, като същият е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б, б. „а“ДРЗЕ.

Разпоредбата на чл.17, ал.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, въздига в задължение на потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, в сроковете и по начина определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби” АД, стойността на фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно изброени в чл.18а ОУ.

Въведеното от ответника възражение, че не е собственик на имота, поради което не е потребител на ел.енергия, респективно – между страните не съществува облигационно правоотношение е неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, потребител за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за 6 домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби” АД. Към процесния период, ответникът е собственик на недвижим имот с адрес: гр.В., кв.В.,ул.К.И. №** като анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че ответникът е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за този обект, както и че страните по делото се намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия.