Определение № 2298 от 03.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20251100901001 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба на В. А. К.-Р. срещу отказ №

20250509160002/13.05.2025г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец А15 с вх. № 20250509160002/09.05.2025г., по което е заявител, за заличаването й като член на управителния съвет на Сдружение „Институт за евроинтеграция“, ЕИК 176909080.

Жалбоподателят счита отказа за неправилен и незаконосъобразен, постановен в разрез с основния принцип за доброволно сдружаване и поемане на мандат. Изразява доводи, че отправеното от нея до сдружението изявление за напускането й като член на сдружението и като член на УС има незабавно действие, поради което задължение на представляващия сдружението е било да заяви заличаването й като член на УС, което обаче не е сторил, с което поведение обосновава интерес да заяви сама за вписване това обстоятелство. Счита, че липсата на решение на ОС на сдружението за освобождаването й като член на управителното тяло не е необходимо условие за заличаването й, тъй като това решение е предвидено в компетентност на колективния орган при други хипотези.

Агенция по вписванията, на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор, с която изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението не предвиждат друг ред за освобождаване на член на УС, освен чрез изрично решение на Общото събрание, каквото в случая липсва, което е препятствие за вписването на заявените промени.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, приложените писмени доказателства и след служебна проверка по партидата на сдружението, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗЮЛНЦ членуването в сдружението е доброволно, който принцип на правото, освен изрично оповестен в закона, е подкрепян и от съдебната практика (така Определение № 2084/23.07.2024г. по т.д.№ 960/2023г. на ВКС, II ТО). В подкрепа на това разбиране с нормата на чл.22, ал.1, т.1 от закона 1 изрично е предвидено, че членството се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението, което поражда незабавно действие, ако не е предвиден срок за това в устава (така Решение от 21.08.2019г. по т.д.№ 1488/2019г. на СГС).

Видно от приложеното към заявлението уведомление, жалбоподателят В. А.

К.-Р. е известила сдружението, на което е член, че прекратява членството си, като моли да бъде освободена и като член на УС. Уведомлението е било надлежно получено на 25.02.2025г. от Т.Б. – Председател и представляващ сдружението. В отправеното известие и в съответствие с чл.12, т.1 от Устава е посочено, че членството се прекратява с едностранно волеизявление след изтичането на 10 дни от получаването, т.е. с изтичането на този срок членствената връзка е прекратена, за което обстоятелство не е необходимо нарочно решение на ОС. Такова не е предвидено нито по устав, нито по закон, и няма основание да се предвижда като условие.

Съгласно чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на устава и на закона налагат извода, че само член на сдружението може да бъде член на УС, поради което прекратяването на членственото правоотношение влече като последица задължение за сдружението да освободи този член на УС, който вече не е член на сдружението, съответно да попълни състава на УС до минимално изискуемия брой чрез избора на друг член. Неизпълнението на това задължение е в колизия с декларирания в устава принцип за доброволност на сдружаването, както и на разпоредбата на чл.287 ЗЗД, който е приложим закон в отношенията сдружение – член на УС, тъй като чл.25, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ не дерогира правото на отказ от мандатното правоотношение по чл.287 ЗЗД (така Решение от 26.09.2019г. по т.д.№ 752/2019г. на СГС).

Неизпълнението на задължението на сдружението да заяви вписване на промяната обаче не води до извода за признат правен интерес за напусналия член да заяви сам това обстоятелство пред търговския регистър. Същият няма призната от закона правна легитимация за това. Кои лица могат да бъдат заявители е посочено изчерпателно в чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, измежду които категории жалбоподателят не попада. Изключения от правилото на чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ са предвидени изрично с разпоредбите на чл.141, ал.5 ТЗ, признаваща право на управителя на търговско дружество да поиска заличаването му като такъв, когато това не е направено от дружеството, съответно с нормата на чл.233, ал.5 ТЗ, даваща такова право да бъде заявител на член на СД на АД при бездействие на дружеството да заяви заличаването му. При така съществуващата правна уредба, която изчерпателно е уредила въпроса относно това кои лица могат да заявят за вписване промени пред търговския регистър, разширителното им тълкуване е изключено. В т. 5 от посоченото тълкувателно решение ВКС изрично е подчертал, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, а изброяването им е изчерпателно, съответно разпоредбата е императивна. Пак там е посочено, че ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо, както и че кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за прилагане по аналогия на чл.141, ал.5 ТЗ и в конкретния случай, съответно не признава право на напусналия член на сдружението и член на УС да заяви сам за вписване настъпилата промяна. Единственият път за защита на напусналия сдружението е да търси обезщетение за вреди от неправомерното поведение на сдружението, което не е 2 изпълнило своевременно задълженията си, произтичащи от устава и закона.

Съображения в подкрепа на горния извод са и мотивите на ТР № 1/31.05.2023г. по т.д.№ 1/2020г. на ОСТК – т.5, с които се отрича възможността на напусналия съдружник сам да заяви за вписване това обстоятелство. На още по-голямо основание не може да се сподели признаването на право на напусналия член на УС на сдружение да стори това, преодолявайки чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл, мотивите в решението, на което се позовава жалбоподателя - Решение от 21.08.2019г. по т.д.№ 1488/2019г. на СГС, като постановено преди тълкувателното решение, не могат да бъдат споделени. Нещо повече, прилагане по аналогия на чл.141, ал.5 ТЗ не държи сметка за разликата между член на УС на ООД и член на УС на сдружение, предвид различните цели на сдружаването и начина на уредба на техните отношения.

С оглед изложеното отказът на АВ – ТРРЮЛНЦ следва да се потвърди.

В настоящото производство разноски не се присъждат, тъй като същото има охранителен характер.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. А. К.-Р. срещу отказ на длъжностното лице по регистрация с рег.№ № 20250509160002/13.05.2025г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец А15 с вх. № 20250509160002/09.05.2025г. за заличаването й като член на управителния съвет на Сдружение „Институт за евроинтеграция“, ЕИК 176909080.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя (чрез адв.А. Т.) и на Агенция по вписванията - чл.25, ал.4, изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3