Решение № 829 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20261100901099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба, вх. № 20260519153006 на Бий Уайз ЕООД (в процес на учредяване), представлявано от управителя П. А. срещу отказ № 20260507175726/12.05.2026 г. на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20260507175726 за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Бии уайз“.

Жалбоподателят намира отказа за неправилен. Наименованието на заявеното за регистрация дружество – „Бии уайз“ ЕООД не съвпадало с наименованието на вече регистрираното търговско дружество – „Би уайз“ ООД. Преведени от английски наименованията имали различни значения. Правно организационната им форма и другите индивидуиализиращи белези – седалище, адрес на управление и пр., също били различни. Намира, че длъжностното лице по регистрация излязло извън обхваната на дължимата проверка, изследвайки дали заявеното за регистрация наименование на дружеството е идентично или сходно с наименованието на вече регистрирано дружество. Такава проверка можело да прави евентуално засегнатото юридическо лице, което разполагало предвидените в чл. 7, ал. 4 ТЗ права. Моли съдът да отмени процесния отказ и да постанови регистрация на дружеството.

Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ подала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и излага идентични съображения в подкрепа на постановения отказ. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № № 20260507175726 е поискано вписване/първоначална регистрация/ на дружество с наименование „Бии уайз“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала П. А..

Към заявлението са приложени протокол от учредително събрание, учредителен акт, декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ, съгласие и образец от подписа с нотариална 1 заверка, документ за внесен капитал, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за платена държавна такса.

С отказ № 20260507175726/12.05.2026 г. длъжностното лице по регистрация отказва първоначалната регистрация на дружеството, тъй като след служебна справка установява, че има друго регистрирано дружество с наименование „Би уайз“ ООД (л.

37).

На 19.05.2026 г. е подадена процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка Съдът прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице проверява дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ТЗ фирмата може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, това е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва (чл. 7, ал. 1 ТЗ). Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал (чл. 11, ал. 1 ТЗ). Наименование идентично или сходно (визуално, фонетично, смислово) с вече регистрирано наименование въвежда в заблуждение потребителите на стоки и услуги, така и останалите търговци, че договарят с друг търговец със същото наименование.

Поради това и за да отговоря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ заявената за регистрация фирма не трябва да е идентична или сходна с фирмата на вече регистриран търговец. На основание чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ тази проверка е включена в дейността на длъжностното лице по регистрация. Предоставените в чл. 7 и чл. 11 ТЗ възможности за търговеца да получи защита при нарушение на правото наименование не отменя задължението на длъжното лице по регистрация да извърши предвидената в закона проверка, поради което доводът на жалбоподателя в тази връзка е неоснователен.

Именно на фазата на регистрацията на дружеството е първия момент, в който съответното ДЛР следва да осъществи преценка дали предложеното наименование на търговско дружество, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

2

В настоящия случай наименованията на заявеното за регистрация дружество „Бии уайз“ и вече регистрираното наименование на дружеството „Би уайз“ са съставени от две част. Вторите части на двете наименование съвпадат напълно.

Първите част на двете наименования също съвпадат, но частично – при първото наименование буквата „и“ е повторена два пъти – „бии“. Между изписването и звученето на двете наименование има голямо сходство – разликата е само в повторението на гласната буква „и“, която обаче не се произнася самостоятелно, а води до удължено произнасяне на буквата. Двете наименование нямат значение на български език, а са фонетичен превод на чуждестранни наименования – „Bee wise” и “B wise“. На английски език думите “bee” (пчела) и буквата „ b“ се произнасят еднакво, поради което във фонетично отношение на английски език тези наименования също са идентични. Буквата „b” се използва и за съкращаване на думата “bee”, поради което е налице идентичност и в смислово отношение и доводът на жалбоподателят в тази връзка е неоснователен.

Наличието на разлики в изписването на наименованието не е достатъчен индивидуализиращ белег, тъй като фонетично звученето на двете наименования е еднакво (аргументи и от решение № 121 от 23.02.2024 г. по т. д. № 128/2024 г. на САС).

Предвид изложеното съдът намира, че разглежданите наименованията са сходни до степен, че могат да бъдат лесно объркани и потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че възможността за въвеждане в заблуждение се изключва от наличието на допълнителни индивидуализиращи белези на търговеца – седалище, правно-организационна форма и др., тъй като преценката по чл. 7, ал. 2 ТЗ се отнася единствено до фирмата, а не до съвкупността от всички индивидуализиращи белези.

Следователно заявената за регистрация фирма не отговаря на изискването на чл.

7, ал. 2 ТЗ да не въвежда в заблуждение, поради което не следва да се впише.

По гореизложените съображения Съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а процесната жалба – да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Настоящата съдебна инстанция намира, че в това производство не се дължат разноски. Както е посочено в практиката на ВКС (определение № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) създадената нова, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.

105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.

Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за 3 решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят.

Водим от горното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20260519153006 на Бий Уайз ЕООД (в процес на учредяване), представлявано от управителя П. А. срещу отказ № 20260507175726/12.05.2026 г. на Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20260507175726 за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Бии уайз“.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4