Решение № 1219 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. И. като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330203012 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство на основание чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 698280 – F699243 от 03.04.2023г. на Мария Кръстева Лалева – на длъжност Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив с което на „БИ ЕС ЕМ 2005“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ (Идентификационен номер на ЮЛ) 205295161 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Мургавец“ № 13,ет.6, ап.16, представлявано от Б. Г. Ш. с ЕГН ********** на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС (в редакцията на Д.В. бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.) е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата от представляващия дружеството се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност и неоснователност.

Изразява се несъгласие с констатациите в НП и с решението на наказващия орган.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от неговият управител Б. Ш. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не прави искане за събиране на нови доказателства. В пледоарията си заяви че фирмата няма дейност от 2019 година, че не живее в гр.Пловдив и няма счетоводител, което му е пречка да идва в гр.Пловдив и пуска декларациите.

Административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно 1 заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.С. която представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искане за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и правилно. Направи се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на 13.03.2022г. против дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. A N № F699243 за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2022г. се установи, че „БИ ЕС ЕМ 2005“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 205295161, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.11.2022г.30.11.2022г. до 14.12.2022г. включително. Справката – декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 не е подадена в ТД на НАП – Пловдив към датата на съставяне на АУАН. Актът е съставен в присъствието на представието на представляващия дружеството Б. Ш., който след запознаване със съдържанието на акта го е подписал, без вписване на възражения или обяснения. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО не са били внесени писмени възражения от страна на дружеството относно съставения АУАН. АНО на основание констатациите в акта е издал атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на дружеството за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС като му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Издаденото НП е връчено на дружеството на 28.04.2023г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката С. И.

Ж. заяви, че служебно е получила информация за дружество че като 2 регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.12.2022г. дължимата справка – декларация за данъчен период месец ноември на 2022 година.

Свидетелката посочи че е предприела действия за установяване на представител на дружеството и изпращане покани за явяване за съставяне на АУАН. Заяви че и към датата на съдебното заседание не е подадена справка – декларация. Съдът кредитира дадените от свидетелката показания, като достоверни и съотносими към предмета на делото.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като 3 нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157, а в ал.3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл.179, ал.1 от ЗДДС в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124, декларацията по чл.157, ал.2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон 4 доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „БИ ЕС ЕМ 2005“ ЕООД в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.11.2022г. до 30.11.2022г. справка декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС към 14.12.2022г. - присъствен ден, на която дата именно изтича законоустановения срок за предприемане на това действие, като няма данни че е сторено по – късно.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по ЗДДС лице е необходимо в срока, в който следва да подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС за съответния данъчен период – месец ноември 2022 година - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.12.2022г. в конкретната хипотеза, присъствен ден, да подаде и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС.

Без значение в случая, от гледна точка съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не. Поради тези доводи, не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.