Определение № 196 от 11.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600175 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.

С частната жалба, подадена от подс. З. Ж. Т., се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция.

Жалбоподателят излага обстойни съображения в подкрепа на твърдението си, че внесеният в съда нов обвинителен акт отново не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и в него не са отстранени пороците, указани с определение от 03.07.2023 г. на Шуменския окръжен съд, потвърдено с определение №225 от 18.10.2023 г. по ВЧНД №218/2023 г. на Бургаския апелативен съд. Позовава се на изрично посочена съдебна практика, включително задължителна такава на ВКС, както и практика на ЕСПЧ, с които аргументира твърденията си, че обвинителният акт не е съответен на поставения от закона стандарт за качество и не позволява на подсъдимия да разбере повдигнатото срещу него обвинение, като наред с това го лишава от правото му да получи нужната информация в наказателното производство. Моли въззивният съд да отмени определението от разпоредително заседание, като приеме, че внесеният в съда обвинителен акт не съдържа реквизитите, предписани с текста на чл.246 от НПК и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатия в акта му дефицит.

1

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор М. Д. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което нейният представител заявява, че счита жалбата за неоснователна. Приема, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство, не страда от приписваните му с жалбата недостатъци. Не открива и допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, както и на възможността му да разбере в какво е обвиняван от прокуратурата. Смята, че правата на обв. З. Т. са били напълно охранени както в хода на проведеното досъдебно производство, така и с издадения обвинителен акт. Изразява позиция, че констатираните с отменителното определение от 03.07.2023 г. недостатъци на обвинителния акт са били надлежно отстранени от прокурора и делото е внесено с акт, който изпълва изискуемото се от чл.246 от НПК съдържание относно приетата за установена фактология и приетата за коректна на нея правна квалификация. Смята, че в настоящия си вид обвинителният акт е напълно годен да инициира съдебно производство, а въпросите, поставени с частната жалба понеже касаят доказателствената и правната му обоснованост подлежат на анализ, обсъждане и отговор в хода на предстоящото съдебно производство и решаване чрез окончателния съдебен акт. Предлага въззивният съд да потвърди определението от разпоредително заседание на първата инстанция като законосъобразно.

Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от подсъдимия, който има право на жалба против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това частната жалба е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на подсъдимия оплаквания срещу атакувания първоинстанционен акт и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи следните констатации:

С обвинителен акт от 20.05.2025 г. на Окръжна прокуратура – Добрич, по 2 повод на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, прокурорът е обвинил обв. З. Ж. Т. в това, че в периода 09.06.2011 г. до 24.04.2014 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в размер на 518 073,35 лева по ЗДДФЛ и ЗДДС. Описаното деяние е квалифицирано като престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

По повод на внесения в съда обвинителен акт е било образувано първоинстанционното съдебно производство – НОХД №341/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

В проведеното по посоченото дело на 14.07.2025 г. по реда на чл.248 от НПК разпоредително заседание състав на първостепенния съд оставил без уважение искането на подс. З. Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза процесуални нарушения, изразили се в некачествен обвинителен акт.

Приел, че с повторно внесения обвинителен акт са отстранени недостатъците на предходния прокурорски акт, които били констатирани при въззивната проверка от Бургаския апелативен съд и които касаят липсата на обосновка на характеристиката на нарушенията по ЗДДФЛ и ЗДДС като единно престъпление, както и липсата на мотиви по въпроса защо данъчните периоди месец май 2011 г. и месец март 2013 г. по ЗДДС представляват непродължителен период от време, за да бъдат включени в състава на продължаваното престъпление. Приел също, че настоящият обвинителен акт отговаря на условията на чл.246 от НПК и на изискванията на Тълкувателно решение №2 по н.д. №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което е годен да инициира началото на съдебното производство.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Проверяваното първоинстанционно определение, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е 3 постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл.246 ал.2 и ал.3, чл.219, ал.3, т.3, чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Възражението за некачествен обвинителен акт е неоснователно.

Конкретният процесуален инструмент, сезирал първоинстанционния съд, отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, цитирани са изричните правни норми от Особената част на НК, под които се субсумира деянието на обвиняемия - по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и последователно е изложена фактическата обстановка, приета от прокурора за установена. Изрично са посочени релевантните за спора обстоятелства – времевия период, мястото и механизма на осъществяване на продължаваното престъпление, вида и размера на отделното данъчно задължение, общия размер на укритите и неплатени данъчни задължения – 518 073,35 лева, тяхната характеристика „в особено големи размери“. Подробно е описан механизмът на извършване на всяко едно от четирите деяния, включени в продължаваното престъпление. Посочени са данъчното събитие, конкретната дата и място на извършване на всяко едно от деянията. Посочено е още и изпълнителното деяние – чрез затаяване на истина, изразило се в непосочване в съответната инкриминирана данъчна декларация по ЗДДС или по ЗДДФЛ на вида и размера на всяко неплатено данъчно задължение, както и данъчното събитие и периода, за които се отнася затаената истина в съответната данъчна декларация по ЗДДС или ЗДДФЛ. В обстоятелствената част на акта прокурорът е изложил своите съображения, с които е аргументирал наличието на всички обективни и субективни признаци на вмененото престъпление, както и неговия квалифициращ елемент – „данъци в особено големи размери“ съгласно чл.93, т.14, предл.2 от НК. Мотивирал е изрично правната характеристика на вмененото престъпление като продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като в тази връзка се е позовал както на задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016 г. по т. д. №4/2015 г. и Тълкувателно решение №1 от 07.05.2009 г. по т. д. №1/2009 г., двете на ОСНК на ВКС, така и 4 на специфичните особености на подаването на съответните данъчни декларации в определен времеви период, включително годишен и обуславящ обективно в такъв срок осъществяването на отделните деяния, но без да нарушава изискването на чл.26, ал.1 от НК за „непродължителност“ на периода от време в рамките на продължаваната престъпна дейност и без да разкъсва обективната и субективната еднородност на цялата престъпна дейност и нейния общ престъпен резултат. В мотивната част на обвинителния акт са посочени и накратко анализирани доказателствените източници, които според прокурора установяват разследваното престъпление, неговата обективна и субективна съставомерност и участието на обв. Т. в него.

В края на обвинителния акт са описани гласните и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на разследването, които според прокурора доказват конкретната престъпна деятелност и авторството й в лицето на обв. Т.. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически и правни изводи и посочените доказателствени материали, въз основа които те са направени, по ясен и категоричен начин очертават вмененото на подсъдимия престъпление.

Спазена е и нормата на чл.246, ал.3 от НПК, която регламентира изискванията към заключителната част на обвинителния акт и предписва наред с другите реквизити във въпросната част на акта да се посочи още и правната квалификация на деянието. Този реквизит включва освен изписването на правната характеристика на престъплението със съответните приложими за казуса правни разпоредби, така и кратко, но точно и пълно словесно описание на деянието, което да съдържа както времето и мястото на извършване на престъплението, така и всички негови обективни и субективни признаци, квалифициращи елементи и други съществени особености като напр. степен на довършеност, извършването му като продължавано престъпление, както е в казуса, и други, ако са налице. Процесуалният закон не поставя като изискване и поради това не е необходимо в диспозитивната част на обвинителния акт да се отразяват абсолютно всички подробности, обосноваващи вмененото престъпление. В заключителната част на процесния обвинителен акт в обобщен вид са изписани четири пункта, формиращи повдигнатото обвинение, като във всеки пункт е цитиран съответният данъчен документ – справка-декларация по ЗДДС или годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, периодът, за който документът се отнася, датата и входящия номер на 5 подаване на документа, данъчната служба – адресат, размера на укритото и неплатено данъчно задължение. В заключителната част на акта са посочени още целият период на осъществяване на продължаваното престъпление – от 09.06.2011 г. до 27.04.2014 г., мястото на неговото извършване в гр. Варна и общият размер на укритите и неплатени данъчни задължения – 518 073,35 лева. Представената словесна редакция на диспозитива на настоящия обвинителен акт дава възможност на обвиняемия да научи в какво деяние прокурорът го обвинява и изпраща на съд.

По изложените съображения въззивната инстанция прие, че процесният обвинителен акт е изготвен в съответствие с предписанията на чл.246 от НПК, съдържа ясно, пълно и точно формулирано обвинение и подкрепящите го доказателства, което позволява на обвиняемия да узнае в какво престъпление е обвинен и да се защитава пълноценно в съдебната фаза на процеса.

Всички останали възражения, направени с частната жалба, се отнасят до пропуски в събирането на относими доказателствени материали, до допусната непълнота в разследването и недоказаност на повдигнатото обвинение, които по своя характер не са такива, засягащи процесуалните права на обвиняемия и се явяват неоснователни.