Решение № 4539 от 03.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. Пловдив, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330114062 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:............... със седалище и адрес на управление: ........... представлявано от ................., е предявил против Д. Т. Т., ЕГН:

**********, от село Ч....., община Б...., област П.........., ул. „Т.............. иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № ............., със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № ............. сума от .............главница, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по гр. дело № ...................., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- ................. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ............. е реализирано ПТП с л.а. „..........., управляван от ответника. По повод описаното ПТП е образувано ................., с присъдата по което подсъдимият Д. Т. Т. е признат за виновен за това, че на визираната дата, при управление на горепосоченото МПС, е нарушил правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост е причинил ............., с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, предложения 1, 3 и 5, буква „б“, предложение 2, във вр. с ал. 1, буква „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предложение 3 от НК. Със същата присъда на подсъдимия е наложено наказание .............В мотивите и диспозитива на горепосочената присъда е установено, че при извършване на процесното ПТП длъжникът е управлявал .................след употреба на ..............промила и без необходимата правоспособност за това/. Застрахователят ищец сключил със собственика на .........., при управлението на който е причинено увреждането, 1 задължителна застраховка ............, свързана с притежаването и използването на МПСполица № .............. Съгласно чл. 493 от Кодекса за застраховането, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Д. Т. за причинените от него вреди на трети лица.

Ползвайки се от сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, на ...........увреденото при описаното по-горе процесно ПТП ........... предявила при ищеца писмена претенция за получаване на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от него неимуществени вреди........... Във връзка с образуваната преписка по щета, на ............ищецът изплатил застрахователно обезщетения в полза на ............., определено от застрахователно експертна комисия при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му. Недоволно от определения размер на изплатеното застрахователно обезщетение, увреденото лице .......... предяви срещу „Дженерали Застраховане“ АД съдебен иск за доплащане на застрахователно обезщетение в размер на още .............. Във връзка с предявения иск се образувално гр. дело № .............. по което като трето лице- помагач на страната на ответника застраховател бил конституиран виновният водач. С постановеното на ............. по горепосоченото гр. дело, потвърдено с решение № ......... постановено по ............... ищецът се осъдил да доплати на увреденото лице сумата от ............. застрахователно обезщетение за претърпените от ........... неимуществени вреди.

Посочената сума била изплатена от застрахователя в полза на увреденото лице на ............ по образуваното изп. дело № ............. Горните обстоятелства давали основание да се предяви регресна претенция към виновния водач и да претендира обезщетение за забавата му. За събиране на сумата от .............., се образувало срещу лицето заповедно производство по частно гр. дело № ......... по което се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск.

Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният в производството на ответника особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че не било доказано възникване и изискуемост на регресното вземане.

Въпреки обвързващата сила на осъдителната присъда, тя не обхващала всичките елементи на регресната отговорност по чл. 500 от КЗ. Оспорва се твърдението за изплатената на наследника сума, като се прави и възражение за изтекла погасителна давност на вземането на застрахователя. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение рег. № .......... издадена по частно гр. дело № .........., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от ...........- главница, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по гр. дело № ............. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и деловодните разноски в общ размер на ..........

2

Така издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С присъда от .............., ответникът е признат за виновен за извършеното от него ПТП след употреба на ............ и без правоспособност е причинил по .................... като на същия е наложено наказание от .................

Управляваният от ответника .................е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по полица № ............ включително.

Със заявление от ............ за изплащане на застрахователно обезщетение .......... е поискала от ищеца сумата от .........., ведно със законната лихва.

С ликвидационен акт № ............... е определено застрахователно обезщетение в размер на ............ която сума е изплатена на пълномощника на пострадалия по банков път на ............

С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № ............, застрахователят е бил осъден да заплати на ..............обезщетение в размер на сумата от ............, ведно със законната лихва от 19.12.2019 г.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист № ..................... за горната сума, по който е образувано изпълнително дело № .................

С постановление ..................по изпълнителното дело са приети разноски в размер на 2 848 лева.

С ликвидационен акт № .......... е определено застрахователно обезщетение в размер на .............. която сума е била изплатена по сметка на .............

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия в следствие на употребата на ............. над допустимата по закон норма и без необходимата правоспособност за това.

Налице е влязла в сила присъда спрямо виновния водач, за причинено ............., която обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието.

Няма спор и по наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала по време на инцидента и се установява от представената полица, с което пък се доказва съществуването основната предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.

От преписката по щета, образувана пред застрахователя от наследника на починалия, 3 се установяват вида и размера на щетите, както и платената сума като застрахователно обезщетение за вредите. По отношение на сумата пък е налице влязло в сила съдебно решение, с което тя е присъдена в полза на пострадалия, а по случая е било образувано и изпълнително дело за принудителното й събиране, в производството по което тя е била изцяло изплатена от ищеца.

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената застраховка, доколкото се доказа хипотезата, при която виновният водач ще дължи връщане на платеното. Разходите за щетата са били заплатени по банков път на ЧСИ по образуваното от пострадалия изпълнително дело, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът вече има право на регрес срещу причинителя на вредата. Сумата не се претендира в пълния й размер, а само за част от платеното. Не са представени доказателства от ответника за плащането й преди завеждане или пък по време на делото, поради което искът следва да се уважи изцяло в търсения размер.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършваневнесени държавна такса в размер на 200 лева и депозит за особен представител на ответника в размер на ........... а също и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от ..........., съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал.

8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т.

12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Особеният представител на ответника има право на разноски, независимо от изхода на делото, които ще му бъдат изплатени с издадения РКО.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег.

№ ................., Д. Т. Т., ЕГН: **********, от село Ч........, община ............... област П............. ул.

„Т............ ДЪЛЖИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ............... със седалище и адрес на управление: ..............., сумата от ............- главница, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по гр. дело № ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 17.06.2025 г. до изплащане на вземането.

4

ОСЪЖДА „Д. Т. Т., ЕГН: **********, от село Ч........., ул. „Т.......... да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: ...........със седалище и адрес на управление: гр. ......... разноските в заповедното производство в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента)- за държавна такса и на 25, 56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента)- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата от 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро- за държавна такса, сумата от 664, 68 евро (шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евроцента)- за депозит за особен представител на ответника и сумата в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента)- за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________