Решение № 303 от 16.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500332 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от „Поделение за товарни превози“, гр. Горна Оряховица, чрез гл. юрисконсулт Я.

Л., въззивна жалба против Решение № 319/17.03.2025 г. по гр.д. № 2472/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЛС-50/01.10.2024 г. на Директора на „Поделение за товарни превози“, гр. Горна Оряховица, с която на Д. Д. Р., ЕГН: **********, заемащ длъжност „помощник-машинист, локомотивен“ при ЕП Каспичан, ЛД Русе при ПТП гр. Горна Оряховица, на основание чл. 188, т. 2 КТ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. На основание чл.

78, ал. 6 ГПК, „Поделение за товарни превози“, гр. Горна Оряховица, е осъден да заплати на Районен съд - Горна Оряховица сума в размер на 50 лева за дължимата държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв. М. П. С., сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

1

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че макар с поведението си ищецът да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като не е спазил чл. 40, ал. 1, т. 30 от Правилника за вътрешния трудов ред и т. 7, гл. II от „Правила за етично поведение“, то извършеното нарушение не съответства на тежестта на наложеното му дисциплинарно наказание. Посочва, че в мотивите на заповедта е обсъдено поведението на работника, с което е нарушил задължението си за лоялност към работодателя и е допуснал уронване на доброто му име. Позовава се на съдебна практика, която счита за относима към настоящия случай във връзка с преценката на подходящо дисциплинарно наказание, като счита, че изведените в практиката критерии, които завишават дисциплинарната отговорност на работника, не са съобразени от първоинстанционния съд. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че дисциплинарната отговорност следва да бъде занижена поради липса на причинени от него сериозни вредни последици за работодателя. В тази връзка, счита, че уронване доброто име на работодателя е формално и не се изисква реално да са причинени вреди, а е достатъчно е да е налице опасност от създаване на такива, като излага подробни аргументи в тази насока. Посочва, че липсата на самокритичност у работника е следвало да бъде взета предвид с оглед неготовото субективно отношение към нарушението. Счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни факти и доказателства, вкл. показанията на св.

Н. Кърджиева и П. Пенчев, като не са обсъдени противоречия в кредитирани от съда свидетелски показания, с което са нарушени разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от 2 легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Д. Д. Р., против Поделение за товарни превози Горна Оряховица, БУЛСТАТ: 1754038560088. Ищецът твърди, че заема длъжността „помощник – машинист, локомотивен“ при работодателя, като със Заповед № ЛС -50/ 01.10.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Оспорва фактическата обстановка в заповедта, като счита описаното в нея деяние за неизвършено. В условията на евентуалност, ако се приеме, че описаното е сторено от него, то счита, че наложеното му наказание не съответства на тежестта на описаното в заповедта деяние. Моли да бъде отменена Заповед № ЛС -50/ 01.10.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна.

Ответникът „Поделение за товарни превози“, гр. Горна Оряховица, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Ответната страна счита претенцията за допустима, но неоснователна. Ответникът не спори, че с ищеца се намират в трудово правоотношение, като Р. заема длъжността „помощникмашинист, локомотивен“. Не се спори също, че със Заповед № ЛС50/01.10.2024 г. на Директор ПТП Г. Оряховица, връчена на 07.10.2024 г., на Р. е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Твърди се, че дисциплинарната отговорност на ищеца е била ангажирана по повод конкретни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати на 07.08.2024 г. За тях работодателят е бил уведомен с Писмо peг. № 11-004374/10.09.2024 г. на Управителя на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД. За да се стигне до ангажиране на дисциплинарната отговорност на Р. били 3 представени писмени доказателства - Писмо peг. № 31-00-96/30.08.2024 г. на Управителя на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, Доклад от Пламен Николов Пенчев - „старши инспектор, контрол“, писменото обяснение на ищеца Д. Д.

Р., получено с peг. № 11-00- 4385/20.09.2024 г. От всичко това ответникът установил, че на дата 07.08.2024 г. Д. Д. Р. е пътувал с бърз влак № 2611 до гара Каспичан. Във влака ищецът бил проверен за наличен билет от Пламен Николов Пенчев - служител на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД, заемащ длъжността „старши инспектор, контрол“. При извършена му проверка ищецът отказал да предостави на Пенчев картата си за безплатни служебни пътувания обр. 922 ЖЛ и отказал да заплати билет за пътуване, както и за запазено място, тъй като влак № 2611 бил със задължителна резервация, а картата обр. 922 не освобождавала от заплащане на запазено място. Пламен Пенчев обяснил на ищеца, че може да пътува с влаковете без задължителни запазени места, при което Р. започнал да се държи грубо със служителя, като е повтарял, че не го интересува нищо и няма да си купува запазено място, когато отива на работа, понеже е машинист в „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.

Ответникът твърди, че Р. заявил също, че нищо не могат да му направят, защото нямало машинисти. Ответникът сочи, че това поведение на Р. било принудило началник влака да потърси съдействие от полицията и на гара Каспичан ищецът бил проверен от полицейски служители. Последните установили самоличността му и пред тях той е потвърдил, че работи като локомотивен машинист в „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД. Един от полицаите поискал Р. да си представи служебната карта, но ищецът отговорил, че не я носи и в присъствието на полицаите и Пламен Пенчев продължил да се държи арогантно, като е отправил репликата „смешни сте“ към превозната бригада началник влака и кондуктора на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД.

Ответникът сочи, че станалото било описано в Придружителен лист на влак № 2611 от 07.08.2024 г. В него била вписана и причината за закъснението на влака с 4 минути в гара Каспичан. Ответникът претендира, че с действията си Д. Д. Р. е нарушил чл. 40, ал. 1, т. 30 от Правилника за вътрешния трудов ред на Поделение за товарни превози, гр. Г. Оряховица, както и т. 1 и т. 7 от Глава втора на „Правила за етично поведение“. Според ответника, с това си поведение на Р. осъществил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ: „злоупотреба с доверието на работодателя“ и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 и т. 10 КТ: „...уронване на доброто име на предприятието“;

4

„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в...правилника за вътрешния трудов ред...“ Ответникът счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца Д. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Търговище, ул. „Васил Левски“ № 40, вх. А, ет.

1, ап. 2 е законосъобразна, поради което се иска отхвърляне на иска и потвърждаване на заповедта.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:

По делото безспорно е установено, че страните се намират в трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „помощник-машинист, локомотивен“. Не се спори също, че със Заповед № ЛС-50/01.10.2024 г. на Директор ПТП, гр. Г. Оряховица, връчена на 07.10.2024 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Основният спорен по делото въпрос е дали действията, извършени от ищеца н а 07.08.2024 г. във връзка извършена му проверка от служител на „БДЖПътнически превози“ ЕООД, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на КТ и при положителен отговор – дали наложеното му дисциплинарно наказание е съобразено с характера и тежестта на нарушението.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събрания по делото доказателствен материал, следва извод, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е несъответно и несъразмерно на извършените от ищеца нарушения. Видно от Заповед № ЛС - 50/01.10.2024 г. на Директора на Поделение за товарни превози, гр. Горна Оряховица, на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 07.08.2024 г. работникът, като пътник в бърз влак № 2611 до гара Каспичан, за явяване на работа в 13:50 часа, е извършил нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ /уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред/. Според работодателя работникът е осъществил с поведението си посочените нарушения, тъй като е отказал да заплати билет за пътуване, да заплати запазено място и е предизвикал словесен конфликт по този повод със 5 служители на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, въпреки че е бил неизряден пътник.

Действително от събраните гласни доказателствени средства се установява, че на 07.08.2024 г. е възникнала конфликтна ситуация между ищеца Р. и служители на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД. На първо място, от показанията на св. П. Пенчев и Н. Кърджиева се установява, че Р. е показал на проверяващия карта за безплатни пътувания Образец 922 ЖЛ, като с това се е легитимирал. Освен това, от показанията на св. Кърджиева се установява, че Р. редовно пътува с влак и многократно е бил проверяван от същите служители, като съответно те са запознати, че той пътува със служебна карта и е служител на „Поделение за товарни превози“, гр. Горна Оряховица. В тази връзка, не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че от посочените свидетелски показания се установява, че ищецът не е показал служебна карта за пътуване на проверяващите служители, тъй като и двамата твърдят, че такава е била показана, макар и за кратко. Съдът не кредитира показанията на св. Пенчев, че Р. е отказал да покаже служебна карта на полицейските служители, доколкото те се опровергават от св. Василев, който заявява, че при извършената проверка ищецът се е легитимирал, показал е документ за самоличност и въпросната служебна карта. Неговите показанията следва да бъдат кредитирани пред тези на св. Пенчев, тъй като лично е участвал в извършване на проверката, същите са подробни, последователни и свидетелят е незаинтересован от изхода на делото, който под никаква форма не е участвал във възникналия между останалите лица конфликт.