Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 242 от 09.12.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 207/2024
Вид
Решение № 242
Подписан
09.12.2024
В сила
23.04.2025
Състав
Живка Димитрова Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Свиленград, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100207 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът С. Н. Т. дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумите, произтичащи от Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален номер 503642124, със системен партиден номер М3448860, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 439/2023 г. по описа на РС - Свиленград, а именно: сумата 32,05 лв., представляваща сбор от неплатени суми за абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги; сумата 725,56 лв., представляваща неплатени суми за устройства на изплащане; сумата 171,82 лв., представляваща неустойки; ведно със законната лихва върху сумата в общ размер на 929,43 лв., считано от 26.06.2023 година до пълното й погасяване; сумата 217,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 26.06.2023 г.

Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с уникален номер 503642124, със системен партиден номер М3448860, който бил с рамков характер и към него били сключени съответни на допълнителни договори – Приложения № 1, с които били договорени следните услуги:

С Приложение № 1 от 16.12.2019 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер 359885117921 за срок от 24 месеца. По това приложение ответникът дължал на ищеца сумата 21,99 лв. – цена на предоставената му мобилна услуга за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г. и сумата 7,92 лв. – обезщетение за забава на плащането на първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.

С Приложение № 1 от 03.12.2018 г. „А1 България“ ЕАД предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер 359882759063 за срок от 24 месеца. По това приложение ответникът дължал на ищеца сумата 10,06 лв. – цена на предоставената му мобилна услуга за периода 16.05.2020г. – 15.07.2020г. и сумата 3,93 лв. – обезщетение за забава на плащането на първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.

1

Така била формирана сумата 32,05 лв., представляваща сбор от неплатени суми за абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, за която била издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

С Договор за продажба на изплащане от 03.12.2018 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника устройство Handset Huawei Mate 20 lite DS Gold. По този договор ответникът дължал на ищеца сумата 164,90 лв. – дължими лизингови вноски за периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г. и сумата 48,04 лв. – обезщетение за забава на плащането им за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.

С Договор за продажба на изплащане от 12.12.2019 г. „А1 България“ ЕАД продал на ответника устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4. По този договор ответникът дължал на ищеца сумата 560,66 лв. – дължими лизингови вноски за периода 16.05.2020г. – 15.08.2020г. и сумата 157,99 лв. – обезщетение за забава на плащането на първата сума за периода 10.07.2020г. – 01.06.2023г.

Така била формирана сумата 725,56 лв., представляваща неплатени суми за устройства на изплащане, за която била издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

За неизпълнение на договорните си задължения ответникът дължал на ищеца неустойки в общ размер на 171,82 лв., формирана както следва:

- сумата 14,97 лв. - неустойка, представляваща стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги за телефонен номер 359882759063;

- сумата 36,53 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Huawei Mate 20 lite DS Gold;

- сумата 42,48 лв. - неустойка, представляваща стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги за телефонен номер 359885117921;

- сумата 28,39 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за услуги за телефонен номер 359885117921;

- сумата 49,45 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Handset Huawei Nova5T Purple+ Smart Band4;

Поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока им за плащане, договорът бил едностранно прекратен от страна на мобилния оператор. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в общ размер от 217,88 лв. за периода от 10.07.2020 г. до 26.06.2023 г.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника и същият не е представил становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 224/30.08.2023 г. - за заплащане от ответника на следните суми: 32,05 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 725,56 лв., представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 171,82 лв., представляваща неустойки; ведно със законната лихва върху сумата в общ размер на 929,43 лв., считано от 26.06.2023 година до пълното й погасяване; 217,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до 25.06.2023 г. включително върху главница в общ размер на 757,61 лв. (сбор от горепосочените суми 32,05 лв. и 725,56 лв.), както и разноски по делото, включващи сумата 25,00 лв. - за държавна такса и сумата и 462,18 лв. - за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане № 1652/30.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа 2 на РС-Свиленград, съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК за заплащане на сумата 44,23 лв. - мораторна лихва, начислена върху вземането за неустойки в размер на 171,82 лв. Разпореждането е влязло в законна сила на 15.12.2023г.

По ч.гр.д. № 439/2023 г. по описа на РС-Свиленград заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и изпълнение на даденото му указание заявителят ищецът е предявил установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта.

От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземания, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Представено е по делото Приложение № 1 към Договор № 503642124, сключено на 03.12.2018 година между „А1 България” ЕАД, като „Оператор“, С. Н. Т., като „Абонат“, с което за телефонен номер *** е договорен тарифен план „А1 ONE 6“ за срок от две години (до 03.12.2020г.), при месечна абонаментна такса в размер на 5,99 лв. и при цени на услугите, описани в табличен вид в приложението. Приложението съдържа клауза – т.7.1., съгласно която: „Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв), до изтичане на съответния Срок на ползане. Когато Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.“.

Представен е и Договор за продажба на изплащане № 503642124, сключен на 03.12.2018 година между „А1 България” ЕАД, като „продавач“, и С. Н. Т., като „купувач“, и Приемо-предавателен протокол към него, видно от които продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху устройство Huawei Mate 20 lite DS Gold, в пакет с тарифен план за номер ***, срещу сумата 791,53 лв., платима разсрочено, при първоначална вноска в размер на 32,98 лв. и 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, обективиран в договора. Видно от Приемо-предавателния протокол, на 03.12.2018 г. продавачът е предоставил на купувача устройството - апарат Huawei Mate 20 lite DS Gold, а последният го е приел без възражение.

По делото е приложен препис от приложимите към договорите Общи условия за взаимоотношенията между «А1 България» ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените наземни мобилни мрежи на «А1 България» ЕАД (ОУ). Съгласно т. 26.4 и т.

26.5 от приложените ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, в 15-дневен срок от издаването на фактурата.

Съгласно чл. 54.12 от ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно 3 прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/.

Фактура № 0412991400/19.06.2020г., издадена за отчетен период 16.05.2020г.-15.06.2020г., платима в срок 09.07.2020 г., на обща стойност 91,93 лв., включваща такса по тарифен план и мобилни услуги на стойност 25,97 лв. и задължения за стоки на изплащане на лизинг на стойност 65,96 лв.; 2/. Фактура № 0414549438/20.07.2020г., издадена за отчетен период 16.06.2020г.-15.07.2020г., платима в срок 09.08.2020 г., на обща стойност 92,92 лв., включваща такса по тарифен план и мобилни услуги на стойност 26,96 лв. и задължения за стоки на изплащане на лизинг на стойност 65,96 лв.; 3/. Фактура № 0416102392/19.08.2020г., издадена за отчетен период 16.07.2020г. - 15.08.2020г., платима в срок 03.09.2020 г., на обща стойност 593,64 лв. – задължения за стоки на изплащане на лизинг.

По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение по всеки от процесните договори за мобилни услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените периоди; настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; едностранното прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.