Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 360 от 06.11.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1060/2023
Вид
Решение № 360
Подписан
06.11.2023
В сила
19.03.2024
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Сл., 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201060 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от Д. Н. К. с ЕГН ********** против наказателно постановление №23-0804-002578/26.05.2023 година, издадено от Началник РУ в ОДМВР гр.Сл., РУ-Сл. , с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 точки.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, поддържа че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.03.2023 г. полицейските служители св.К. К. и св.Т. С. били нощна смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на правилата за движение по пътищата в гр.Сл., кв.“К. Ф.“.

Около 01:00 часа на същата дата полицаите видели,че в кв.“К. Ф.“ в посока „Новоселски мост“ се движи лек автомобил марка „Алфа Ромео 156“ с рег.№ СН****ВА и го спрели за проверка.

1

В хода на проверката било установено,че водач на лекия автомобил е жалбоподателят Д. К. както и,че МПС–то е негова собственост.

Полицейските служители познавали жалбоподателя,тъй като същият и преди бил наказван за употреба и притежание на наркотични вещества.

Служителите на реда попитали жалбоподателя дали е употребил наркотични вещества или алкохол, като първоначално същият не отговорил, но в последствие заявил,че не е употребил алкохол или наркотични вещества .

Въпреки,че жалбоподателя отричал,тъй като Тъй като при проверката жалбоподателят изглеждал неадекватен, св.К. и св.С. го поканили да ги придружи до РУ-Сл., за да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Той се съгласил като състоянието му било неадекватно, отговарял трудно и бавно, а очите му били зачервени, В хода на извършената в РУ гр. Сл. проверка св. Ц. К., който бил правоспособен и оправомощен да извършва проби с технически средства за установяване употреба на алкохол и наркотици също познавал оперативно жалбоподателя като употребяващ наркотици. Тъй като на него също му се сторил неадекватен и отговарял бавно и заваляно на поставените му въпроси, той го поканил да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARNJ-0096. Жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство и за употреба на наркотици като да обяснява, че е настинал и кашля и им показал лекарствата които пие по този повод.Тогава полицейските служители му разяснили, че даването на кръвна проба ще гарантира точни резултати и ще е в негова полза, ако не е употребил алкохол или наркотични вещества.

Въпреки това той отказал, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 098669/22.03.2023 г.Той не направил посоченото изследване като не посетил лечебното заведение и не дал кръв за проба.

За извършените нарушения на жалбоподателя били съставени два акта за установяване на административно нарушение - АУАН № АД 472890/22.03.2023 г. и АУАН № АД585181/22.03.2023 г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, който е предмет на настоящото производство.Процесния акт бил връчен на жалбоподателя на 22.03.2023 г., като същият не посочил обяснения и възражения.

На 27.03.2023 г. било депозирано писмено възражение от Д. К. до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Сл., в което жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Обяснил, че посочената в него фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения. Описал, че на посочената дата 22.03.2023 г. имал възражения относно начина на извършване на проверката и действията на полицаите, но това му становище не било отразено в съставения му АУАН. Оплакал се още, че връченият му АУАН е нечетлив и поради това не може да се запознае с цялостното му съдържание. Обяснил още, че по време на проверката е бил във влошено здравословно състояние – с висока температура, отпадналост, приемал антибиотици и други лекарства.

2

Поради описаното си състояние не извършил пробите, защото желаел побързо да приключи проверката му.

Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от полицаите Ц. К., К. К. и Т. С.. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор П. С. до Началник РУ - Сл., в която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на Д. К. не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно е нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН , на Д. Н. К. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670000145/22.03.2023 г. от Началник Сектор към ОДМВР Сл., РУ-гр.Сл. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Въз основа на АУАН № АД585181/22.03.2023 г. на жалбоподателя било издадено НП №23-0804-002578/26.05.2023 год. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му било наложено наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно наказание„Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца като на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 точки. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 17.07.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Х. С., К. К. и Т. С., доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът кредитира частично показанията дадени от св.Ташка К.а, тъй като същите не касаят конкретното поведение на жалбоподателя за което същият е санкциониран, кредитира ги в частта относно това, че жалбоподателят е бил настинал и е приемал посочените от нея лекарства.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 3 преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е осъществен. Установено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил марка„Алфа Ромео 156“ с рег.№ СН****ВА, на 22.03.23 г. в 01:00 ч. в гр. Сл. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол както и, че му е бил издаден и надлежно връчен талон за медицинско изследване, в който е бил отбелязан час на явяване за даване на кръв в лечебно заведение,но водачът не е дал кръв за изследване.

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че не желае да дава обяснения или възражения.

На по-късен етап жалбоподателят е упражнил правото си на възражение по съставения му АУАН, по което е образувана проверка и АНО е взел становище по същото.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в 4 кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил състава и на двете нарушения, включени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на АУАН с представените от негова страна доказателства. Представената по делото медицинска рецепта, както и свидетелските показания на майката на жалбоподателя-св.Ташка К.а не могат да обосноват извод, дали в деня на проверката жалбоподателят е употребил или не алкохол. Разпитаната свидетелка е категорична, че не знае, не вярва и не смята че синът й употребява наркотици и че го е видяла няколко часа преди проверката му около 22:30-23:00 часа, когато не забелязала същият да е употребил наркотици. . Настоящият съд следва да отбележи обаче, че за нарушението за което е санкциониран жалбоподателят е ирелевантно дали действително в деня на проверката същият е бил употребил наркотици или алкохол, макар че именно съмнението на полицаите, че същият е изглеждал неадекватно, със забавени реакции и разширени зеници при проверката е мотивирало същите да му извършат проверка с техническо средство.

Съдът не споделя изложените в жалбата възражения, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, защото е бил във влошено здравословно състояние и е искал проверката да приключи по-бързо.

Наведените доводи са несъстоятелни, доколкото бе установено, че на жалбоподателя е бил издаден медицински талон за изследване в болница чрез взимане на биологична проба,въпреки което и макар,че именно този вид изследване дава възможност да бъде подкрепена версията му, жалбоподателят е отказал. Това безспорно навежда съда до извода, че същият съзнателно и умишлено е отказал и двата вида изследване с което е ангажирал административната си отговорност за горепосоченото нарушение по ЗДП. Съдът като отчете посоченото и факта, че като водач на автомобил жалбоподателят е длъжен да изпълнява указанията на проверяващите и да не отказва извършването на проверка,прие,че административно наказващия орган напълно правилно и законосъобразно е санкциониран нарушителя.