Определение № 812 от 23.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Бургас, 23.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600636 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

С определение № 1023 от 30.05.2022 г., постановено по ЧНД № 1057 /2022 г., Районен съд – Бургас е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 04.03.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по сл. дело № 175 по описа на ОСлО при БОП, пор. № 2778/2018 г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

Определението на РС – Бургас е обжалвано от В. В. К. с ЕГН **********, управител на етажна собственост в гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. * чрез упълномощения му повереник адв. Атанас Хаджиатанасов от АК – Бургас. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност както на обжалваното определение, така и на прекратителното постановление на прокуратурата. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане делото на РП – Бургас за продължаване действията по разследване на престъплението.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна проверка на събраните и приложени в хода на разследването по ДП доказателства, в пределите на правомощията си по чл.

1

243 ал. 8 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, което има защитим правен интерес да иска инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243 ал.5 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 742/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 2778/2018 г., по описа на РП – Бургас, е образувано на 28.09.2018 г. с Постановление на Районна прокуратура – Бургас при предпоставките на чл. 208, т.1 и чл. 211 от НПК – за това, че за периода от м. януари 2013 до м. януари 2018 г. в гр. Бургас, противозаконно са присвоени чужди движими вещи – сумата от 9400 лева, собственост на етажната собственост на вх.*на бл. * в жк.“*“, гр. *, които владеел – деяние, представляващо престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. По-късно ДП е било преобразувано в сл. дело № 175/2018 г. по описа на ОСлО при БОП. В хода на воденото разследване са разпитвани свидетели (включително и жалбоподателят К.), изготвени са заключения по назначени съдебнографическа и две съдебно-счетоводни експертизи, събрани са множество писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на разследването не е привлечен обвиняем.

С постановление от 04.03.2022 г. на наблюдаващия разследването прокурор от РП – Бургас, наказателното производство по следственото дело е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Позовавайки се на събраните при разследването доказателствени материали, прокуратурата приема, че макар да са били установени липса на средства, нямало възможност да се установи тяхната реална стойност. Според прокурора, липсата на средства не означала непременно, че тези средства са били държани като лични от бившата управителка на етажната собственост Б. или че същата е извършвала разпоредителни действия с тях в своя полза.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от жалбоподателя К. с възражения за необоснованост и незаконосъобразност. По повод частната му жалба, в РС – Бургас е образувано ЧНД № 1057/2022 г. На 30.05.2022 г. състав на РС – Бургас потвърждава прекратителното постановление на РП – Бургас. Според първостепенният съд, изводите на прокуратурата за липса на престъпление в 2 конкретния казус са обосновани и правилни, доколкото съответстват на събрания доказателствен материал. Районният съд преповтаря в мотивите си изводите, направени от наблюдаващият прокурор в прекратителното постановление, като по същество приема, че макар по делото да е била установена липса на парични средства, не можело да се установи каква е реалната им стойност. Според контролираната инстанция, а и според прокуратурата, сама по себе си липсата на средства не обосновавала на всяка цена извод, че има присвоени парични средства или разпореждането с тях е ставало без знанието и взето решение от страна на етажната собственост.

Районният съд и прокуратурата изразяват и становище, че липсата на средства не обосновавала автоматично извод парите на етажната собственост да са били държани като лични от св. Б. или да са извършвани разпоредителни действия с тях в полза на Б.. Не бил налице и субективния елемент на умисълът за своенето и разпореждане с вещите, което обосновано водело до извод, че изпълнителното деяние по чл. 206, ал. 1 НК не е осъществено и от обективна страна.

Обжалваното определение определение на РС – Бургас следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, доколкото с него е потвърден необоснован и незаконосъобразен акт на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство. Настоящият въззивен съд не споделя направените от първостепенния съд правни изводи, с които е потвърдено обжалваното прекратително постановление на РП – Бургас. Не може да бъде споделено и разбирането на представителя на Районна прокуратура – Бургас, че е налице прекратителното основание на чл. 243 ал.1 т. 1 от НПК.

От събраните до този момент в хода на разследването доказателствени материали се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелката К. Б., живуща в ж.к. „***, бл. *, вх. *, в гр. ***, до 08.02.2018 г. изпълнявала функциите на домоуправител и касиер на входа, без да е имало за това решение на Общото събрание на съответната етажна собственост. През 2010 г. тя се регистрирала в Кметство Зора при Община Бургас като управител на етажната собственост (регистрационна карта 365/2010 г.)

От 2000 година етажната собственост на входа отдавала под наем общо помещение на свид. С. Д. за сумата от 200 лева, който го използвал като склад 3 за консумативи. Наемът бил плащан на ръка.

Етажната собственост на вх. * имала открита и сметка в банка „ДСК“, където на тримесечие постъпвала сума в размер на 90 щ. долара по курса на БНБ в деня на плащането, като наемна цена по силата на договор за наем от 17.03.2003 г., сключен между етажните собственици на вх.* бл. *, ж.к. „*** “, представлявани от св. Б. и „Мобилтел“ ЕАД.

С постъпващите средства били заплащани и ежемесечните разходи във входа по ел. енергия, вода, хигиенист, такса за обслужване на асансьор и текущи ремонтни действия. При теглене на средства от банковата сметка на етажната собственост в платежното нареждане е следвало да бъдат поставяни два подписа – един на управителя Б. и втори на св. П. М..

На 08.02.2018 г., било проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост на вх.*, в бл. *, ж.к. „***“ при дневен ред –избор на нов домоуправител и отчет на изпълнявалия до този момент функциите домоуправител и касиер. Събранието било проведено при наличие на кворум от присъстващи 20 собственици, от общо поканени 30 собственици. На Общото събрание за председател на управителния съвет бил избран свид. В.

К., а за секретар Н. К. В. К. бил избран и да представява етажната собственост пред банка ДСК, както и пред МобилТел за продължаване на договорните отношения. Видно от приобщения по делото протокол без дата, свид. Б. отказала даването на отчет, при което захвърлила документите на партера.

След изчерпване на дневния ред на събранието, било установено наличието на пет броя папки, съдържащи фактури от различни години за периода 02.1998 година до м. януари 2018 година.

Видно от протокол от 06.03.2018 г., съставен от председателя К. и Н. П., била извършена проверка на водената от Б. касова книга и извършените от нея банкови операции за периода 01.01.2013 година до 31.01.2018 година. При извършено сравняване на положените подписи, в част от платежните нареждания, свид. М. не разпознавала подписа поставен на второ място като неин. В резултата на това, била съставена декларация от 19.04.2018 година в която същата декларирала, че подписа поставен под № 2 на платежни нареждания от 03. 11.2016 г.; 30.01.2015 г.; 28.10.2013 г.; 15.10.2013 г.;

11.01.2013 г.; 09.10.2012 г.; 28.09.2006 г.; 15.08.2013 г. и 29.08.2013 година не са били поставени от нея. Несъответствие в подписите в платежните 4 нареждания установила и свид. К. К..

На по-късен етапи била извършена и ревизия от свид. К. К., която установила липси в касата в размер на 9400 лева. Констатирани били също така и поправки в различни дати. Липсите се дължали на липсата на разходно- оправдателни документи за извършени разходи. При извършването на последващата ревизия била поканена и свид. Бялкова, но тя отказала да присъства.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза, от заключението по която е видно, че за периода м.

01.2013 г. - м. 01.2018 година, общата стойност на приходите от наемни помещения възлизала на 37 168,71 лева (постъпилите по сметката на етажната собственост наеми, платени от МТЕЛ, както и сборът от наемите, плащани от св. С. Д. за наем на помещението във входа). За същия период били установени касови тегления от сметката на етажната собственост от Банка ДСК в размер на 21 300,00 лева. Изтеглените средства, не били вписани като приходи по дати и суми в тетрадката „разходи и приходи на етажна собственост“. Експертът изчислил и направените за посочения период разходи на етажната собственост, като за целта се съобразил с вписаните в тетрадката за „приходи и разходи на входа“ разходи, както и с приобщените по досъдебното производство документи, удостоверяващи направени плащания – разписки, фактури, протоколи, договори, касови бонове от ЕКПАФ и др. Съпоставяйки приходите на етажната собственост и данните за направените разходи, вещото лице установило неотчетени суми, като тяхната стойност била изчислена в два варианта – според приобщените и налични разходнооправдателни документи и отразеното в горепосочената книга – в размер на 8 886,94 лева и втори вариант в размер на 13 775,94 лева, който се получавал, ако не се вземат предвид като разходи тези, за които документалното обосноваване е под въпрос поради корекции в книгата и в някои от фактурите и договорите.

В хода на разследването е била назначена допълнителна съдебно счетоводна експертиза, при която вещото лице е следвало да се съобрази със сумите които е следвало да получава като възнаграждение хигиенистката на входа. От заключението по експертизата, било установено, че за периода м.

01.2013 г. – м. 01.2018 година, било отразено като разходи възнаграждение за 5 хигиенистка в размер на общо 3660 лева или 720 лева за година, 60 лева месечно. Предвид това, не пирзнатите от вещото лице разходи при първи вариант възлизат на 12 545,94 лева, а при вторият вариант – 17 435,94 лева.

По делото била назначени и изготвена съдебно графическа експертиза, която установила, че подписите положени във фактури под графа „получих сумата“ № 1 до 18 и 19 и „броил сумата“ във фактури № 19, 24 до 28, били изпълнени от свид. К. Б.. Изследвани били и подписите на фактури № 5, 36, 44, 53, 54 и 60, като вещото лице посочило, че на фактура № 36 и № 60, подписите се различават по транскрипция с подписа на К. Б., те са несравними и не е възможно да се отговори дали са изпълнени от посоченото лице.

По делото била назначена и изготвена и съдебно графическа експертиза на платежните нареждания, за които свид. П. М. твърдяла, че подписът положен под № 2 не е положен от нея от дати 03.11.2016 г.; 30.01.2015 г.;

28.10.2013 г.; 15.10.2013 г.; 11.01.2013 г.; 09.10.2012 г.; 28.09.2006 г.;

15.08.2013 г. и 29.08.2013 г. за различни суми. В заключението си, вещото лице е направило описание на всеки един от подписите, които подлежат на изследване – този на К. Б. и този на П. М., като за същите, сравнявайки ги с подписите, положени в изследваните документи, е достигнал до извода, че подписът положен под № 2, не са копия на подписи изпълнени от К. Б., не са и копия на подписи, изпълнени от П. М..