Решение № 1009 от 30.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Казанлък, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510103234 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на “А.Б.Б.” ЕООД - гр.

София против Г. А. К., с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “А.Б.Б.” ЕООД, ***, ЕИК ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М. чрез юриск. Б.Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. А. К., ЕГН ********** с адрес – ***, че дължи да заплати на А.Б.Б. ” ЕООД, ***, ЕИК *** сумата в размер на 409.03 лв., формирана както следва: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.25 лв. за периода от 10.11.2019 г. до 10.02.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.78 лв. за период от 10.02.2020 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По образуваното ч.гр.д. № 2143/2024г. по описа на Районен съд - Казанлък, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А.Б.Б.“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер 50 лв. , съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

1

Твърди, че на 10.11.2019 г. длъжникът Г. А. К. е сключил договор за потребителски кредит № 370655 със „С.К,“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лв., срещу което се съгласил да върне три броя вноски в размер по 148 лв. в срок до 10.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска съгласно погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,15 %.

Сочи, че длъжникът Г. А. К. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К,“ ООД като цедент е прехвърлило вземанията си към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Срещу Г. А. К. е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1325/23.08.2024г. по ч.гр.д. № 2143/2024г. по описа на Районен съд - Казанлък, с която на длъжника е разпоредено да заплати на “А.Б.Б. ” ЕООД, гр. София, както следва: 300 лв. главница, 20,25 лв. договорна лихва върху главницата за периода 10.11.2019 г. до 10.02.2020 г. ; 88,78 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 10.02.2020 г. до 02.08.2024 г., законна лихва върху главницата, считано от 12.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 75,00 лв. разноски, от които 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство и в образуваното заповедно производство.

Ответникът Г. А. К. е получил исковата молбата на ищеца и в законовия срок депозира отговор чрез особения представител адв. Н. М..

Особеният представител адв. М. счита исковата молба за неоснователна и недоказана, като я оспорва изцяло по основание и размер, тъй като счита, че липсва валидно облигационно отношение между страните. Вземането се претендирало на основание Договор за паричен заем № 370655, за който се твърди, че е сключен между ответницата и „С.К,“ ООД на 10.11.2019г. С исковата молба е представен неподписан хартиен носител на сочения договор, от който не ставало ясно дали е бил приет, кога и при същите или други условия. Липсата на категорично и ясно волеизявление, че Г. К. приема направеното от доставчика на финансова услуга предложение не я обвързвало със същото.

Счита, че представеният договор е нищожен поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Няма 2 информация на ответницата да е предоставена преддоговорна информация съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК и чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. В чл. 8 - 10 на Закона на предоставяне на финансови услуги от разстояние изчерпателно е изброена информацията, която потребителят следва да получи преди да сключи договор. Такава информация ответницата не била получавала. Ответникът твърди, че не се представят никакви доказателства - било то електронни или физически - да е отправяно искане за кредит от Г. К. до „С.К,“ ООД. Не се представят такива и да са приемани каквито и да било условия за заем между тези две страни, а съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона на предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.Нямало доказателства ответницата да се е запознала и да е приела представените с исковата молба Общи условия. Твърди се, но без да се сочат доказателства, за електронна кореспонденция между страните, която обаче била императивно изисквана ЗПК и ЗПФУР по голяма част от процеса по сключване на договор и даване на съгласие - преддоговорна информация, приемане на направеното предложение, приемане и съгласие с Общи условия и условията по индивидуален договор. Поради горното и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД счита представения с исковата молба договор за нищожен поради липса на съгласие за сключването му. По тази причина договорът не бил породил правно действие и евентуално даденото по него било при начална липса на основание, поради което счита предявените искове за неоснователни.Действително, договорът за паричен заем бил реален такъв и той се счита сключен от датата на получаване на паричната сума. Такова реално получаване на парични средства не се било случило. Представената по делото Разписка за извършено плащане от 10.11.2009г. за извършено плащане към EasyPay не съставлявало доказателство, че Г. К. е получила парите, а само, че е била на разположение. В случай, че не била потърсена в рамките на 7 работни дни, същата е била върната на платеца, съгласно Общите условия на EasyPay.По тези съображения особения представител счита, че между страните не съществувало валидно облигационно правоотношение с твърдяното съдържание.

Като следващо съображение на адв. М. е л ипсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Представят се писмени доказателства от ищеца за извършване на цесия, въз основа на която „А.Б.Б.“ ЕООД се легитимира като кредитор по първоначалния договор. Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът можел да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или естеството на същото позволяват това, а в случая чл. 26, ал. 1 ЗПК не е позволявала на първоначалния кредитор „С.К,“ ООД да прехвърли на „А.Б.Б.“ ЕООД процесиите вземания по Договор за паричен заем № 370655 от 10.11.2019г. Последният представлявал Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, към който се прилагали и нормите на чл. 143148 от ЗЗП (чл. 24 ЗПК). Според т.16 на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не 3 отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като давал възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това можело да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, което било налице в настоящия случай.

Особеният представител сочи, че в глава IV от представените Общи условия, в чл. 4, т. 5 било предвидено, че „С.К,“ ООД може да цедира вземанията си по договора, без да иска преди това съгласието на другата страна. Тази клауза била неравноправна, защото давала възможност на кредитора да прехвърли вземанията си без съгласието на потребителя. Тази клауза не била уговорена в индивидуалния договор за потребителски кредит, следователно била нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във връзка с чл.

24 ЗПК. Поради това не съществувала в правния мир. Поради липсата на правна възможност за прехвърляне на вземането, то ищецът не бил техен титуляр и те не били в неговия патримониум.

Отделно от горното уведомление за извършената цесия не било достигнало до длъжницата Г. К.. По делото било представено уведомление за цесията, но същото било подписано в деня на подписване на исковата молба, и то от лице, различно от представляващите дружеството - ищец, т.е. без представителна власт. Съответно същото не само не е било изпращано до длъжницата, но и връчване с исковата молба било невъзможно, тъй като представеното било нищожно. Действително било допустимо уведомление за цесия да достигне до длъжника и чрез пълномощник, както и едновременно с исковата молба. И действително трайната съдебна практика била такава тогава, когато бил изпълнен смисълът на закона - длъжникът да уведомен за цесията.

Връчване на уведомление от цедента до длъжника, ведно с препис от исковата молба било допустимо, тъй като изпълнявало функцията си длъжникът да бъде защитен от изпълнение на задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. В настоящето производство обаче длъжницата не участва лично. Неуспешно било и връчването на съдебните книжа от съда при спазване на всички процедурни възможности съгласно ГПК. Особеният представител притежавал особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, той не бил пълномощник - нито договорен, нито законов представител на страната. В тази хипотеза връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният от чл. 99, ал. 4 ЗЗД материалноправен ефект. При липса на контакт с длъжника или изрично упълномощаване, връчването на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането към нов кредитор с исковата молба, счита за невалидно уведомяването.

На следващо място особеният представител сочи като възражение за изтекла погасителна давност Счита, че са настъпили последиците, предвидени 4 в нормата на чл. 111, т. в от ЗЗД - тригодишен давностен срок, тъй като процесния договор бил с начална дата 10.11.2019г., а ищецът не сочи, в съответния период от време да е реализирал своите права и интереси. Поради това по категоричен и несъмнен начин бил настъпил фактическия състав на цитираната разпоредба. В този смисъл прави изрично възражение, че вземанията по договор за кредит, договорна лихва и обезщетение за забава, предявени с исковата молба, били погасени по давност, дори при прилагането на общия давностен срок от 5 години по чл. 110 ЗЗД.

Според адв. М. има наличие на неравноправни клаузи в договора извън посочените по-горе неравноправни клаузи в Общите условия, че такива били и предложените в договора Годишен процент на разходите в размер на 48,15% и Фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05% като уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д №2143/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №1325/23.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и адрес по заявление: ***, за сумите: 300,00 лева /триста лева и 00 ст./ главница; 20,25 лева договорна лихва по Договора за потребителски кредит за периода от 10.11.2019 г. до 10.02.2020 г.; 88,78 лева законна лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 10.02.2020 г. до 02.08.2024 г., законна лихва върху главницата, считано от 12.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 75,00 лева, разходи по делото, от които 25,00 лева /двадесет и пет лева и 00 ст./ държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.