Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 02.10.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 304/2024
Вид
Решение № 95
Подписан
02.10.2024
Състав
Николай Захариев Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. С., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20241870200304 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №212/30.05.2024г., издадено от Заместник-Директор на РДГ-С., с което на А. И. М. с ЕГН ********** от с.М., общ.С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300/триста/ лева на основание чл.257, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.257, ал.1, т.1, пр.1 вр. с чл.190, ал.2, т.1 вр. с чл.188, ал.1, т.3 от Закона за горите.

Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се представлява от адв.Т., който излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното постановление.Моли за разноски.

Въззиваемата страна Заместник-Директор на РДГ-С. не изпраща представител и в придружително писмо изпращащо преписката и отделно изпратено становище моли НП да бъде потвърдено, а в случай на прекомерност моли възнаграждението за защитник да бъде намалено.Взема становище по същество, както с писмото, така и с впоследствие изпратена писмена защита в която излага съображения защо следва НП да бъде 1 потвърдено.

С. районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2024г. при извършена проверка от служители на РДГ-С. се установило, в землището на с.Д., общ.С., отдел 636, пототдел „а“ била извършена сеч на 40 броя дръвчета бял бор и смърч с обем 13.0 пл.м. куб немаркирани с контролна горска марка.За района като длъжностно лице охранявало горската територия отговарял, съгласно сключения с него трудов договор жалбоподателя М., като едно от задълженията му било да охранява горската територия и да не допуска сеч в нея.

Служителите на РДГ, сред които бил и актосъставителя Е. А. сметнали че е извършено нарушение от техния колега който не е опазил горскаа територия.На същия ден 05.02.2024г. свидетеля А. съставил на М. АУАН с бл .номер 101615 с който му вменил извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1 и чл.190, ал.2, т.1 вр. с чл.188, ал.1, т.3 от ЗГ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил връчен незабавно.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения и впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията на разпитаният свидетел А., както и писмените доказателства по делотоАУАН, Констативен протокол, инфромация от А. М., ведомост, 3 броя заповеди, допълнително споразумение и др.Гласните доказателства от свидетеля А. са ясни, логични и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства и съдът ги кредитира изцяло.Писмените доказателства, както вече съда отбеляза са неоспорени от страните относно тяхната истинност и достоверност и също са кредитирани от съда изцяло.Всъщност по фактическата обстановка съществен спор няма.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради 2 което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са издадени от компетентни лица, видно от приложените заповеди.Акта е съставен в присъствие на представител на нарушителя и му е връчен незабавно.

Актът за установяване на административно нарушение очертава фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки е необходимо да се включват и твърдения за факти относно качеството на жалбоподателя на длъжностно лице, както и относно вмененото на жалбоподателя неизпълнение, в това му качество, на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ. Това е така, защото с НП административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ , а този състав на административно нарушение е бланкетен, т. е. той се изпълва с конкретно съдържание с деяние на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, изразяващо се в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни негови задължения или контролни правомощия, които са му възложени със ЗГ или с подзаконовите актове по прилагането му, или в неизпълнение или несвоевременно изпълнение на конкретни решения или предписания, основани на ЗГ или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Ето защо, на първо място, липсата на посочване в АУАН, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството си на длъжностно лице и липсата на описание на фактически признаци, годни да определят такова негово качество при извършване на деянието, представлява неясно описание на нарушението в разрез с изискването по чл. 42, т. 4 от ЗАНН към съдържанието на АУАН.

Никъде в АУАН не е посочено, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение в качеството си на длъжностно лице. Вярно е, че вместо такова посочване, в АУАН биха могли да бъдат изложени поне факти, които да обосноват извод за наличие на такова качество у жалбоподателя, в което той е извършил нарушението, като тези факти би следвало да бъдат годни еднозначно да определят жалбоподателя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" или б. "б" от НК на основание препращащата разпоредба на чл. 85 от ЗАНН, доколкото ЗГ не съдържа специална легална дефиниция на това понятие. Предвид безспорното обстоятелство, че в периода на твърдяното нарушение жалбоподателят е изпълнявал трудовата функция 3

"горски стражар" в Териториално поделение "Държавно горско стопанство С." на Югозападно държавно предприятие, той би могъл да бъде длъжностно лице само в хипотезата на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. Посочените в тази насока в АУАН факти обаче са неясни и противоречиви.

От една страна е посочено в АУАН, че жалбоподателят е лице по чл.

188, ал. 1, т. 1 от ЗГ съгласно допълнително споразумение и заповед за определяне на охранителни участъци. Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ служителите, които осъществяват предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии – държавна собственост, се назначават от държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства. Няма препращане в АУАН към длъжностна характеристика на жалбоподателя или друг равнозначен документ, от който да се направи извод, че същият е назначен за предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии – държавна собственост. От друга страна, на жалбоподателя е вменено с АУАН неизпълнение на негови задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, които с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗГ би следвало да го характеризират като лице с лесовъдско образование, на което са възложени функции по опазване на горските територии. От съдържанието на АУАН, а и от наличните доказателства по административно-наказателната преписка, не може да се направи еднозначен извод, че в ТП "ДГС С." функциите по чл. 188, ал. 1 от ЗГ и по чл. 190, ал. 2 от ЗГ всякога се изпълняват от едни и същи лица по смисъла на чл. 257, ал. 1 от ЗГ , вр. чл. 85 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. Поради това за обстоятелството имал ли е жалбоподателят качеството на "длъжностно лице" при извършване на вмененото му нарушение, в АУАН е налице съществена неяснота, която не може да бъде преодоляна чрез изцяло декларативното посочване едва в диспозитивната (разпоредителна) част на обжалваното НП, че на същия се налага административно наказание "глоба" в размер 300, 00 лв. за административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ , извършено от него в качеството му на длъжностно лице.

На следващо място, според съда съставът на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ , за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е бланкетен.

Следователно фактите относно вмененото на жалбоподателя неизпълнение на негови задължения, възложени му съгласно ЗГ, се включват във фактическата рамка на административно-наказателното обвинение, а тя се очертава от АУАН и е недопустимо в НП да се включват за пръв път такива факти, които не са били предявени на жалбоподателя при съставянето на АУАН. В конкретния случай в АУАН е посочено, че на 05.02.2024г. жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждане, вследствие на което е извършена сеч на описаните в акта дървета, немаркирани с контролна горска марка, докато в НП за пръв път е посочено, че тази сеч е извършена не само вследствие на неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя в 4 същия период да опазва поверените му територии от незаконни ползвания и увреждания (както следва от цифрово посочената разпоредба на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ), но и вследствие неизпълнение на служебните му задължения в този период да следи за спазването на правилата за сеч (каквото задължение е отделно установено в чл. 190, ал. 2, т. 2 от ЗГ , макар и тази разпоредба да не е цитирана в НП). Правилата за сеч са многобройни и са предмет на регламентация както в ЗГ, така и в Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в горите (обн., ДВ, бр. 64/2011 г.) и в Наредба № 1/30.1.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн., ДВ, бр. 11/2012 г.). Нито една разпоредба от тези нормативни актове, съдържаща конкретно правило за сеч, за чието спазване да не е следил жалбоподателят, не е посочена нито в АУАН (в който такова деяние изобщо не му е вменено), нито в НП. Така по един процесуално недопустим начин за пръв път едва с НП на жалбоподателя допълнително е вменено деянието му да съставлява неизпълнение на още едно негово задължение в същия прекалено дълъг период от време, при това без каквото и да било описание за спазването на кои правила за сеч същият е следвало да следи, но не е сторил това.

В обобщение, непосочването в АУАН на качеството на "длъжностно лице" у жалбоподателя, определящо го като специфичен субект на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1 от ЗГ , за което е санкциониран с НП; липсата на яснота както в АУАН, така и в НП за фактите, от които такова негово качество би могло да произтича съгласно чл.

85 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 1, б. "б" от НК; декларативното посочване едва в диспозитивната част на НП, че жалбоподателят носи отговорност за административното нарушение, за което е наказан, в качеството му на длъжностно лице и вменяването за пръв път едва с НП на неизпълнение и на други негови задължения, наред с твърдяните в АУАН, са все допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН в настоящото производство разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност – да научи за какво административно нарушение е привлечен в това качество и е наказан с обжалваното НП и да организира защитата си както в административно-наказателното производство по реда на чл. 44 от ЗАНН, така и в настоящото съдебно производство, срещу фактическите констатации на актосъставителя и административно-наказващия орган и срещу правните изводи на последния.

Наред с това, тези съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, поради тяхното естество, са пречка за съда да направи еднозначни изводи по правилата на чл.