Определение № 1421 от 23.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1421 гр. София, 23.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002100059 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. срещу решение №.1076/14.08.25 по г.д.

№.3331/24 на АС София, с което, след частична отмяна на реш.№.487/11.08.24 по г.д.

№.548/22 на ОС Враца, на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД сключеният между Б. П. П. и А. Б. М. договор за продажба на недвижими имоти от 13.12.04, обективиран в нотариален акт №..., т...., рег.№..., д.№... от ... ... ... на нотариус рег.№ 373 на НК, район на действие РС Козлодуй, е признат за нищожен и е обявен за действителен прикрития с него договор за дарение на описаните в нотариалния акт имоти - 4/6 ид.ч. от апартамент №.7 и от гараж №.6, находящи се в [населено място], ж.к.“...“, бл... .

Ответната страна А. Б. П. оспорва жабата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че горепосоченият апартамент №.7 е отстъпен със заповед №.1882/29.10.81 на ОНС Враца като обезщетение за отчужден имот за задоволяване на жилищни нужди на семейството на бащата на ищцата А. П. - Б. И. П.; след смъртта му, на 13.12.04, Б. П. П. - негова съпруга и майка на ищцата, продава с процесния нотариален акт на последната - през време на брака й с ответника Н. М. /сключен с акт №..../ 13.08.90 на [община] и прекратен по взаимно съгласие на страните с влязло в сила решение от 03.04.14/ 1 своите 4/6ид.ч. от апартамента и от гараж №.6 на същия адрес за обща сума 5405лв.; в декларация от 13.12.04 на А. М. и Б. П. е посочено относно нотариален акт №...., т...., рег.

№..., д.№... от ...г., че: по време на подписването, преди подписването и след подписването на нотариалния акт за продажба сумата 5405лв. не е плащана нито от А. М., нито от Н. В. неин съпруг, нито от трето лице; сделката била сключена като продажба по настояване на Н., той уредил с нотариуса изповядването й, като действителната воля на страните била да прехвърлят безвъзмездно идеалните части от Б. П. на А. Б. П. в изпълнение на волята на починалия през 2002 Б. И. П. /съпруг на Б. П./ да извърши дарение-делба между двете си дъщери-започнало с дарение на къща с гараж на другата дъщеря И.; Б. П. се подписала пред нотариуса, за да угоди на зет си, а действителната й воля била отразена в декларацията; ръкописният текст на същата е изпълнен от Б. П., а подписите - съответно от лицата, за които се отнасят - Б. П. и А. Б., като не е възможно да се отговори на въпроса дали посочената дата в декларацията 13.12.04 е действителната такава на изготвянето й /графологична експертиза/; обсъдени са подробно и показанията на разпитаните свидетели.

От правна страна съдът е изходил от принципните постановки, че съгласно чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД привидните сделки са нищожни; привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката – относителна симулация; при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност; когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна-в този случай съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупкопродажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, които са постигнали за отделни елементи на договора. Лицата, участвали в сделката, могат да се снабдят с обратно писмо, разкриващо действителните им вътрешни отношения. Съпругът, който не е участвал във възмездната сделка за придобиване на вещни права по време на брака, не е страна, а трето лице, което придобива права от сдeлка по силата на закона и на него не може да се противопостави обратно писмо, разкриващо симулативността на сделката между страните по нея. Обратното писмо в този случай е начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК и следва да се съобрази с всички други доказателства по делото - като е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели /реш.№.152/5.03.85 по г.д.№.820/84, І ГО, реш.№.437/22.07.04 по г.д.№.907/03, I ГО/.

Прието е, че в случая представената декларация с посочена дата 13.12.04 е подписана от продавачката Б. П. и купувачката А. Б. М., но не и от ответника – тогава неин съпруг; поради това и тя е начало на писмено доказателство, а не обратно писмо. Доколкото е оспорена с довода, че е създадена за целите на процеса и е с неистинска дата, обстоятелството, че датата на обратното писмо не е посочената 13.12.04, а е следваща датата на сключване на договора, е намерено за ирелевантно - тъй като обратното писмо може да се 2 състави преди, по време и след сключване на сделката - и съдът е обсъдил декларацията ведно с останалите доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели.

Отразено е, че по делото не е установено да е платена цената по договора за покупкопродажба от 13.12.04 /посоченото в нотариалния акт, че е платена от купувача, по принцип няма доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно волеизявленията на страните/. Прието е, че при съвкупната преценка на доказателствата /посочвайки кои факти от кои доказателства приема за установени и защо, кои свидетелски показания кредитира и кои не и защо/, в това число на показанията на св.Л. М. /дъщеря и на ищцата, и на ответника, ценени при условията на чл.172 ГПК/, се установява, че действителната воля на страните е била прехвърлянето на имота да бъде безвъзмездно, чрез договор за дарение /св. М. изрично заявява, че винаги в семейството им се е говорило, че договорът се оформя с продажба заради леля й, баба й преживе й е показвала декларацията от 13.12.14, многократно е казвала, че е скрито дарение, че го е направила с документ в същият ден, в който описала, че това е скрито дарение, за да може да предпази както себе си, така и майката на свидетелката, че никога не е било плащано, че е било обсъждано в семейството, че пари не са давани и бащата на свидетелката никога не е възразявал, че не са заплащани пари/. Този извод е направен и при отчитане, че ответникът не е страна по договора за покупко-продажба, че нормалните житейски отношения предполагат при отношения между близки роднини-майка и дъщеря, същите да са безвъзмездни и да не се заплаща цена при прехвърляне на имот, че в одобрената съдебна спогодба за прекратяване на брака между страните процесният имот не е посочен като семейно жилище, а на съпруга е предоставен за ползване друг имот, че твърденията на ответника, че е извършвал ремонт на процесните имоти, са ирелевантни по настоящия казус и касаят облигационни отношения между страните. Въз основа на горните съображения е прието, че договорът от 13.12.04 за покупкопродажба е нищожен като прикриващ договор за дарение. Добавено е и, че доводите на ответника, че е придобил процесните имоти въз основа на владение, са недоказани; съгласно чл.115 ал.1 б.“в“ ЗЗД не тече давност между съпрузи и след прекратяване на брака през 2014г. до датата на исковата молба 2021г. не е изтекла придобивна давност.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът да възприеме /кредитира/ заключение на графологична експертиза по отношение на подпис и почерк, обект на изследване на която е фотокопие на документ?“; 2.“Следва ли съдът да допусне графологична експертиза на копие от документ, чийто оригинал се намира в страната, която иска нейното допускане, но не предостави оригинала на съда и експерта?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички събрани доказателства по делото и всички своевременно направени от страните доводи, възражения и оспорвания?“; 4.“Допустимо ли е с гласни доказателствени средства да се оборват официални документи /нотариален акт за покупко-продажба/ относно изложените от страните и констатирани от нотариуса условия на сделката, факти и обстоятелства?“ /реш.

№.402/17.01.12 по г.д.№.449/11, ІІІ ГО, опр.№.411/11.06.09 по г.д.№.5344/08, ІІ ГО/; 5.

3

„Допустимо ли е с обратно писмо, изхождащо от страна по договора, което е с недостоверна дата за съпруга на купувача, да се оборват констатации в официални документи?“ /реш. по №.375/10, ІV ГО, реш. по г.д.№.356/10, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.2392/07/ ; 6.„Допустимо ли е с изтичането на кратката давност по чл.79 ал.2 ЗС бившият съпруг да придобие имот по давност?“; 7.“Допустим ли е иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД по отношение на имот, който ответникът вече е придобил на основание чл.79 ал.2 ЗС?“; 8.“Допустим ли е иск чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД за имот, придобит в СИО, който неучаствалия по договора за придобиването му съпруг вече е придобил на основание чл.79 ал.2 от ЗС?“; 9.“В какъв срок е допустим иск по чл.26 ал.2 от изр.1 пр.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД?“; 10.„В какъв срок е допустим иск по чл.26 ал.1 изр.1 пр.4 ЗЗД?“; 11.„За да се приеме, че волята на страните е била да се сключи договор за дарение, а не за продажба, следва ли в обратното писмо да е изразено желание за даряване и приемане на дарението с благодарност, каквито са изискванията на договора за дарение?“;

12.„За да може да се приеме, че представеното обратно писмо касае точно имотите, предмет на договора за продажба, следва ли те да са ясно конкретизирани в него?“; 13. „Как се установява за кои имоти е сключена привидната сделка, за която се отнася обратното писмо?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпросът не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Същевременно той е фактически, отговора му зависи от обстоятелствата по делото и следва да се даде след обсъждане на събраните доказателства, с акта по същество - решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото в случая е кредитирана графологична експертиза, работила въз основа на копие /предвид заявлението на ищцата, че оригиналът на декларацията е останал в предходния представлявал я по делото адвокат (с който отношенията са били прекратени), той е бил задължен по реда на чл.192 ГПК да го представи, но не го е направил с твърдения, че не се намира у него/, това е направено предвид изричното посочване от вещото лице в заключението и при разпита му, че представеното копие е в добър и четлив вид и позволява извършване на исканото изследване /единствено не може да се изследва натиска при изпълнение на почерка, което е един от общите признаци, но това не е от съществено значение за заключението му/, че при осъществяването му в Базовата научно-техническа лаборатория към ОД на МВР Враца посредством специализирана апаратура не са забелязани никакви признаци на инкриминиране на копието, а на база на изследваните топографски признаци не се 4 забелязват такива, които да говорят, че то е неавтентично. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.