Определение № 3218 от 30.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3218 гр. Варна, 29.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501830 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета И.

П. срещу Решение № 2055 от 24.06.2022г. по гр.д. № 342/2022г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по предявените от П. П. Т. с ЕГН ********** е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 67/15.10.2021г. на Кмета на Община Варна; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „МДТ“ при Община Варна, както и Община Варна е осъдена да заплати на ищцата сумата от 7212 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа в периода 13.11.2021г.-13.05.2022г. поради незаконното уволнение.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като формално и несъобразено с доказателствата по делото, както и необоснованост. Съдържа доводи, че без задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателства и експертно заключение, съдът необосновано и немотивирано приел предявените искове за основателни. Заключението на СПЕ е съобразено частично, като съдът е акцентирал на една част от него, игнорирайки всички останали негови части, в т.ч. обясненията на експерта. Решението е постановено и в нарушение на основните начала на ГПК, в т.ч. принципа на служебното начало, на обективната истина, равенството на страните и на вътрешното убеждение, както и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

Неправилен е възприетият извод, че заповедта за уволнение е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, съответно след преклудиране правото на 1 работодателя за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото в исковата молба липсва наведен довод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, респ. и за порок на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в този смисъл, то е недопустимо съдът служебно да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. В този смисъл е съдебната практика /Р № 14 от 04.02.2020г. по гр.д. № 2590/2019г. на ВКС, IV ГО/.

Извън това, формираният извод за неспазен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е неясен, немотивиран и неправилен. Съдът не е съобразил, че с докладна записка от 14.09.2021г. е открито производство по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата; че на последната са наложени две предходни дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ – със заповед № 0482/24.02.2021г. и със заповед № 1216/05.05.2021г., които не са били заличени към момента на издаване на оспорваната заповед. Ето защо в случая достатъчно и определящо е обективното наличие на други установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи системност, които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е възможно налагане на наказанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. ВРС не е съобразил също установената съдебна практика относно критериите по чл. 189 от КТ при определяне вида на дисциплинарното наказание /Р № 117 от 05.04.2012г. по гр.д. № 1306/2011г. на ВКС, IV ГО/.

Освен това краткият двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 от КТ се поглъща от дългия, едногодишен, като в решението си ВРС не е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ сроковете не текат, когато работникът е в законоустановен отпуск; съдът не е отчел и вписаното в заповедта основание – чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, нито е обсъдил събраните в тази връзка доказателства; не е съобразил оспорването дали с оглед психичното заболяване на ищцата, ответникът е имал задължение да иска предварително разрешение от ИТ, а преди това – дали е следвало да се проведе процедурата по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата не е представяла пред въззивника медицински документи, удостоверяващи трудоустрояване – решение на ТЕЛК или други документи, установяващи заболяване от болестите, определени в Наредба № 5, поради което по делото е останало недоказано твърдението й, че се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. С оглед на всичко изложено, отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е представен от П. П. Т..

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото 2 следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл.

317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.09.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3