Решение № 49 от 07.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20234500900227 по описа за 2023 година

Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „АБСО- АГРО“ ООД, ЕИК 204316535 със седалище гр.Дупница, обл. Кюстендил твърди, че с ответното дружество ,,АГРОТЕХНОЛОДЖИ ГРУП" ЕООД, ЕИК 205011013 със седалище гр.Русе имали тьрговски взаимоотношения, по силата на кoитo продавали на ответника стоки със селскостопанско предназначение. Ha 01.02.2021 г. сключили договор за уреждане на тьрговските им отношения през 2021 година. Като гаранция на дължимо плащане за доставената стока по договора към 12.05.2021 г. и в съответствие с чл. 5.3 oт последния, ответното дружество издало запис на заповед за дължимата и неплатена цена в размер на 220 523,20 лв., с дата нa падежа- 30.08.2021 г. Записът нa заповед бил авалиран за солидарно плащане oт собственикът и управител на ответното дружество- В. М. И., ЕГН**********. Поради неплащане на дължима сума на 18.08.2023 г. пo ч. гр. д. № 4324/23 г. по описа на РС-Русе била издадена заповед зa изпълнение и изпълнителен лист зa заплащане на сумата в размер на 220 523.20 лв. въз основа на записа на заповед. Ответниците оспорили с възражение издадената заповед за изпълнение като заповедният съд указал да предяви иск за установяване на вземането си.

1

Претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането му в размер на 220 523,20 лв. по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№4324/2023 г. по описа на РРС въз основа на запис на заповед, издаден на 12.05.2021 г. Претендира и направените разноски.

Ответниците „АГРОТЕХНОЛОДЖИ ГРУП“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК 205011013 и В. М. И. са подали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявеният иск.

Признават, че с ищеца сключили договор за покупко-продажба с отложено плащане с дата 01.02.2021 г., но по този договор нямало изпълнение- не били извършвани никакви сделки. Твърди, че не си спомнял да е издавал запис на заповед, тъй като с ищеца нямали реални търговски взаимоотношения. Твърди се също, че записът на заповед не отговарял на формалните изисквания на закона, тъй като се касаело за предварително подготвена бланка, а ръкописния текст не бил изпълнен от него. Отделно от това датата на издаване нa записа на заповед била е неясна, неясни били и пасажи от ръкописния текст. Посоченото водело до неизрядност на записа на заповед oт формалната му страна, водеща дo нищожност поради противоречие с чл.535, ал.2 от ТЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2021 г. в гр.Велико Търново „АБСО-АГРО“ ООД- гр.Дупница от една страна в качеството на продавач и от друга- „АГРОТЕХНОЛОДЖИ ГРУП“ ЕООД- гр.Русе в качеството на купувач са сключили в писмена форма рамков договор за покупко- продажба с предмет- продукти за растителна защита, торове, семена, микроелементи и др.- чл.1.1 от договора. Съгласно уговореното в чл.1.2. от договора продавача се задължава да продаде и достави съответните стоки след извършена от купувача поръчка, условията по която се уговарят индивидуално. Договорът е сключен със срок до 31.12.2021 г. В договора са уговорени основанията за прекратяване на договора, начина на плащане, търговската отстъпка и неустойки, както и правата и задълженията на всяка от страните. Съгласно уговореното в чл.3.5 от особените клаузи на договора за предадените и съответно получени количества стоки продавачът издава на купувача данъчен документ, а за 2 стойността на получените стоки купувачът издава запис за заповед.

Договорът е двустранно подписан, поради което се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила.

От представените стокови разписки и издадени фактури, които носят подписите на страните по делото и се ползват с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила, се установява, че в периода 28.04.2021- 13.05.2021 г. ищцовото дружество е доставило на ответното дружество стоки на обща стойност 220 523.20 лв. Това обстоятелство се установява и с представената синтетична хронологична ведомост, която не е оспорена от ответниците.

За дължимата цена „Агротехноложди Груп“ ЕООД- гр.Русе издава запис на заповед от 12.05.2021 г. с място на издаване- гр.Русе, падеж- 30.08.2021 г. и авалист- В. М. И..

От приложеното ч.гр.д.№ 4324/2023 г. по описа на Русенския районен съд е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на записа на заповед, издаден на 12.05.2021 г. срещу солидарните длъжници „Агротехнолоджи“ ЕООД- Русе и В. М. И. от гр.Русе за сумата в размер на 220 523.20 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2023 г., както и за направените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение на парично задължение е оспорена от длъжниците с възражение в срока по чл.414 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 06.11.2023 г. Същият е подал искова молба за установяване на вземането си на 07.12.2023 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, която е оспорена от длъжника/ длъжниците с възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране 3 на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи служебно. Същата следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на съдебното решение.

В настоящият случай горепосочените процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска са налице. В полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответниците в качеството им на солидарни длъжници са подали в срока по чл.414, ал.1 от ГПК възражение. Оспорването на издадената заповед за изпълнение е породило и правният интерес от иска. Искът е предявен в законоустановения срок и е допустим.

Разгледан по същество предявеният иск е основателен.

Ищецът е основал вземането си на представения в заповедното производство документ- запис на заповед с издател ответното дружество и авалист- втория ответник.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., т.17- предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Подлежащото на изпълнение вземане в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С оглед предметът на спора и общото оспорване на вземането от ответниците, в настоящият случай в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че вземането му произтича от редовен от външна страна на менителничен ефект, а в доказателствена тежест на ответника е да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора.

В настоящият случай ответникът е релевирал абсолютни възражения, свързани с формата и съдържанието на менителничния ефект като е навел твърдения, че същият не е издаден от него, както и че ръкописният текст е 4 неясен, което опорочавало редовността на документа.

Вземането произтича от документ, чиято формална редовност е условие за действителност на обективираната в него правна сделка и съответно за възникване на вземането. За да се произнесе относно съществуването на вземането, съдът следва да извърши самостоятелна преценка за спазване на особените изисквания, които законът поставя към формата и съдържанието на документа.

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК- запис на заповед, издаден от ответното дружество и втория ответник като солидарен длъжник по силата на удостоверения авал.

За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ.

В настоящото производството съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца - кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед / чл.536, ал.1 от ТЗ/ и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.

За да има характеристиката на запис на заповед документът трябва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

В настоящият случай представеният документ притежава всички реквизити, визирани в чл.535 от ТЗ. Обстоятелството, че част от съдържанието е изписано ръкописно не опорочава формата му, тъй като законът изисква наличието само на определени реквизити, без да са въведени други изисквания към документа.

С оглед на това съдът приема, че представеният по делото документ има характер на запис на заповед и притежава изискуемата от закона формална редовност от външна страна.

Записът на заповед е частен документ и за да се ползва с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила същият следва да е 5 автентичен и верен. Автентичността на документа предпоставя същият да материализира изявление на лицето, което се сочи като негов автор, а за да е верен същият следва да отговаря на действителното фактическо положение, което удостоверява.

Ответниците са въвели абсолютни възражения срещу ефекта като са наведени твърдения, че не са негов издадел и авалист.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят в процеса възраженията си, за което не са релевирани доказателства. Предвид това съдът приема, че възраженията са неоснователни. Менителничният ефект носи подписа на В. М. И. в качеството му на законен представител на ответното дружество и в качеството му на солидарен длъжник, поради което документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ищецът е навел твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължения по съществуващо каузално правоотношение между страните- рамков договор за покупко- продажба, сключен на 01.02.2021 г.

С оглед въведеното от кредитора твърдение- поемател по записа на заповед за наличие на каузално правоотношение, същият следва да докаже съществуването му, а ответниците следва да установят възраженията си, касаещи каузалното правоотношение- в случая липса на изпълнение от страна на ищеца.

По делото се установипо категоричен начин, че на 01.02.2021 г. ищецът и ответното дружество са сключили в писмена форма договор за покупкопродажба. Установи се също, че ищцовото дружество в качеството на продавач е доставило на ответното дружество стоки, за което са били издадени стокови разписки и данъчни фактури. Последните носят подписа на законният представител на ответното дружество и не са оспорени, поради което въз основа на същите може да се обоснове извод, че ищецът е изпълнил задълженията си, породени от договора. Общата стойност на доставените стоки възлиза на 220 523.20 лв., за което ответниците са издали и процесният запис на заповед в съответствие с уговореното в чл.3.5 от договора.