Решение № 3033 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3033 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100512525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. Д. П. срещу решение от 15.07.2025 г. по гр.д. №34936/2022 г. на Софийския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Б. Ц. А. иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 вр. чл.5 ЗЗДискр. за установяване на нарушението „тормоз” по притежавани от ищеца признаци обществено и лично положение.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че по делото е установено, че са налице всички факти за осъществен от ответника спрямо него тормоз.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. Ц. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

СРС, 49 състав, е сезиран с установителен иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр – за установяване на нарушението, изразяващо се в осъществен тормоз от ответника спрямо ищеца в периода 25.02.2022 г. – 29.06.2022 г., основан на лично и обществено положение - отказ на ответника да си даде отвод по сигнал на ищеца, отказ да съобщи на СРП за конфликт между тях /множество висящи съдебни спорове/ и опит да го призове и да му снеме показания. Твърди се, че ответникът извършва тормоза спрямо него в качеството си на служител на МВР, на който му е разпределен разглеждането на подаден от ищеца сигнал.

Разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗЗДискр. забранява пряка и непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл.5 ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл.4 ал.1 се смята за дискриминация. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.1 ДР на ЗЗДискр., „тормоз“ по смисъла на този закон е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Следователно разпоредбата на пар.1 т.1 ДР на ЗЗДискр. изисква кумулативно наличие на нежеланото поведение, целящо или обективно довело до накърняване на достойнството на определено лице, и създаването на негативна за него среда. За да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице, свързани със защитен признак /в този смисъл решение №2 от 19.06.2019 г. по гр.д. №3203/2018 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика/. Тормозът е самостоятелна форма на дискриминация. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, посочени в пар.1 т.1 ЗЗДискр. - накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, което следва да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл.4 ал.1 ЗЗДискр. и го прави 2 закононарушение по ЗЗДискр., тъй като не всяко лошо третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация. Само когато се установи поведение на основата на защитен признак и това поведение има посочените в ЗЗДискр. цел или резултат, може да се приеме, че е налице тормоз.

С разпоредбата на чл.9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.

Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск /в този смисъл е трайната практика на ВКС - решение №511/27.07.2010 г. по гр.д. №587/2009 г. на III ГО, решение №1002/07.01.2010 г. по гр.д. №3800/2008 г. на ІV ГО, решение №115/02.08.2012 г. по гр.д. №626/2012 г. на ІV ГО, решение №62/19.06.2014 г. по гр.д. №3920/2013 г. на ІV ГО, решение №183/08.06.20 и др./.

По делото е представено писмо от СРП от 07.03.2022 г. до ищеца.

С постановление от 14.03.2022 на СРП е възложено на служители от 9- то РУ на СДВР извършването на проверка по пр.пр. №6798/2022 г. по описа на СРП.

По делото е представен и опис на документите, съдържащи се в преписка с вх.

№3383300-1032/22 и пр.пр. №6798/2022 г. по описа на СРП , изготвен от инспектор Б. А..

Представена е и докладна записка от 02.03.2022 г. относно извършена проверка по преписка, вх. №338300-1032/2022 г. по описа на 08-мо РУ на СДВР и пр.пр. №6798/2022 г. по описа СРП, изготвена от ответника.

С докладната записка ответникът е предложил материалите по преписката да бъдат изпратени на СРП с мнение за правна преценка.

С постановление от 16.02.2022 г. на СРП е възложено на служител/и от 08 РУ на СДВ, извършването на проверка по пр.пр. №6798/2022 г. по описа на СРП, в хода на която да се снемат подробни обяснения от ищеца, в които да се изяснят фактите от сигнала, подаден от него и най-вече с кой от изброените съставомерни способи е бил заплашен с цел да бъде принуден и какво е следвало да бъде принуден, както и даде сведения относно механизма и характера на настъпилите по автомобила повреди, съставомерни по чл.216 НК.

По делото е представен още сигнал от 10.02.2022 г. от ищеца до СРП.

По делото е представен констативен протокол от 25.02.2022 г. от ответника във връзка с проведен разговор с ищеца.

По делото е представена докладна записка до началника на 09-то РУ на СДВР по преписка №338300-1032/2022 г. по описа на 09-то РУ на СДВР за изпращането в СРП с 3 мнение за отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.24 ал.1 НПК.

Във въззивното производство е прието писмо от 04.02.2026 г., от което се установява, че са налице образувани от ищеца срещу ответника искови производство по ЗЗДискр. и по чл.45 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира, че по делото не се доказа наличие на обосновано предположение за неблагоприятно третиране по отношение на ищеца, съгласно пар.1 т.1 ДР на ЗЗДискр. Не се констатира негови законни права и интереси да са накърнени, а фактите, твърдени от ищеца за проявена дискриминация, касаят начина на упражняване на правомощията на ответника в качеството му на полицейски служител. Не е налице поведение на последния на основата на признаците лично и обществено положение на ищеца, което да е имало за цел или резултат накърняване достойнството на ищеца и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От събраните доказателства се установи, че ответникът е действал в изпълнение на служебните си задължения и съобразно дадените му от Прокуратурата указания по извършваната предварителна проверка, като не се установява действията му да са се основавали на сочените от ищеца защитени признаци. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извод и че ответникът е имал за цел накърняване достойнството на ищеца разследвайки подадения от ищеца сигнал. Наличието на висящи искови производство по предявени от ищеца срещу ответника искове само по себе си не доказва необективно и негативно отношение към ищеца от страна на ответника, свързано с някой от защитените признаци. Липсват каквито и да е доказателства ответникът да е третирал неблагоприятно ищеца, да е накърнил достойнството му, въобще да се е създал каквато и да е негативна среда.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №13805/15.07.2025 г., постановено по гр.д. №34936/2022 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5