Решение № 1315 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430106300 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.А.Г., против П. М. И., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че на 04,06,2022 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №389041 за сумата от 1150,00 лева.

Посочва се, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на интернет страница www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно общите условия сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирате на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно ги приема. Твърди се, че кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора за писмено потвърждаване.

Потвърждаването тава като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. След това получава втори имейл, в който се съдържат специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения четирицифрен код. Преди извършване на паричния превод, клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва и той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че до подаване на заявлението в съда и на исковата молба, от ответника има постъпили плащания в размер на 95,83 лева, с която е погасена вноската за 04,07,2022 г.

Твърди се, че кредитът изцяло е падежирал на 30,05,2023 г. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1054,17 лева главница, 208,57 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 04,07,2022 1 г. – 30,05,2023 г., както и сумата от 11,42 лева обезщетение за забава за периода 30,05,2023 г.

– 07,07,2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 21,08,2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди, че е подадено заявление по чл.410 от ГПК, по което има издадена ЗИ, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща представител. С молба-становище, депозирана преди съдебно заседание /26,08,2024 г./, проц.представител на ищеца развива съображения за уважаване на исковете.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.А.В. от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва се сключването на договора и предоставянето на сумата по него на ответника; прави се възражение за нищожност на клаузата от договора, уговаряща възнаградителната лихва – чл.2, ал.1, т.3 от договора, както и клаузата за неустойка по чл.3, ал.2 вр.ал.1 от договора. Посочва се, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита, като при уважаване на това възражение се прави възражение за прихващане с платените за дог.лихва и неустойка суми.

Възразява се срещу претендираното юрк.възнаграждение в размер на 300,00 лева. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли исковете. Посочва, че при сключването на договора и по отношение на него, са приложими правилата на ЗПК, като в случая е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК - в договора за кредит са посочени алтернативно два режима на погасителен план и при самото сключване на договора, потребителят не знае кой от двата режима ще прилага спрямо него кредитора. Счита, че незаконосъобразно спрямо съдържанието на погасителния план, разписано в закона, в същия в конкретният случай е включено вземане и за неустойка за непредоставено обезпечение, като по този начин неравноправно се натоварва длъжникът с още едно плащане, което не произтича пряко от задължението му за връщане на кредитната сума. Отделно от това се твърди и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по отношение изискването в договора да се посочи годишният процент на разходите. Твърди се, че формално в чл.2, ал.1, т.5 от процесния договор е посочен такъв в размер на 48,44%, но действителният размер обаче е много над изискуемия такъв по чл.19, ал.4 и съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузата в този случай се явява нищожна и изначално няма правно действие между страните. Сочи, че твърдяното превишение на ГПР се установява при разглеждане нормите на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от допълнителните разпоредби на закона, според които при изчисляването на ГПР следва да се включат всички преки разходи, които потребителят е длъжен да направи във връзка с погасяването на кредита. В конкретният случай такъв разход се явява неустойката, която е задължително включена в погасителния план и плащането на която не може да бъде избегнато от потребителя при погасяване на съответната месечна вноска.

Поради тези нарушения се сочи, че процесният договор е нищожен, съгласно чл.22 от ЗПК, и следва приложение да намери нормата на чл.23 от ЗПК – да се дължи единствено и само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви и разходи по неизпълнение на кредита.

Счита, че по отношение на главницата следва да бъдат приспаднати и респективно прихванати сумите, които ответникът е заплатил въз основа на нищожни клаузи от договора, 2 които са установени с приетата СИЕ.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за незабавно изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателят е получил твърдяната сума по договора за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането; достигане до длъжника на волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.

Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 03,06,2024 г.

От приложеното ч.гр.д. №4773/2023 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 21,08,2023 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за главница в размер на 1 054,17 лева, договорна лихва в размер на 208,57 лева за периода 04.07.2022 г. – 30.05.2023 г., лихва за забава в размер на 11,42 лв. за периода 30.05.2023 г. - 07.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 28,50 лева за деловодни разноски за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представения с исковата молба договор за предоставяне на кредит №389041/04,06,2022 г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1150,00 лева, при общо дължима сума в размер на кредита 1396,52 лева, или при непредставяне на обезпечение – общо дължима сума в размер на 1979,66 лева; с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; ГПР – 48,44%; начин на връщане: 12 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 30,05,2023 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, както и размерите на главницата и договорната лихва. В чл.3, ал.1 от договора е уговорено задължение на потребителя да представи обезпечение в тридневен срок, като при неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 583,14 лева /чл.3, ал.2 от договора/. В чл.4, ал.3, т.2 от Договора е посочен и погасителен план с начислена неустойка по чл.3, ал.2 от договора.

От представеното копие от разписка от Изипей се установява, че на 04,06,2022 г. от ищеца на ответника е преведена сума в размер на 1150,00 лева.

От заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че процедурата по кандидатстване и 3 отпускане на кредита е изпълнена изцяло; посочва, че кодът за потвърждение на кредита има силата на ел.подпис. ВЛ сочи, че ел.документи се достъпват и прочитат в ел.формат, в който има възможност за увеличаване/приближаване на части или на целия текст. ВЛ е установило, че като прикачени файлове на ответника са изпратени както Общите условия, така и преддоговорна информация.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че сумата от 1150,00 лева е получена от ответника, като от Изипей е представен оригинал на разписка с положен подпис на клиент П. И., и основание – договор 389041. ВЛ е установило и размера на лихвата за забава върху главница в размер на 1054,17 лева за периода 30,05,2023 г. – 07,07,2023 г. ВЛ е установило още, че на 08,11,2022 г. е извършено плащане по кредита в размер на 245,97 лева, с които са погасени 95,83 лева главница, 37,955 лева лихва за забава, 97,19 лева неустойка и 15,00 лева такса просрочие по чл.7 от Договора. ВЛ сочи, че при изчисляване на ГПР по процесния договор, ако се включи главница, дог.лихва и неустойка, ГПР възлиза на 293,27%.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за предоставяне на кредит от разстояние №389041, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - на кредитополучател, вкл. наличие на уговорка за възнаградителна лихва;

2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.

Въз основа на събраните писмени доказателства, включително заключението на СТЕ и СИЕ, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние №389041 от 04,06,2022 г., по силата на които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 1150,00 лева, със срок на кредита – 12 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 30,05,2023 г.

В тази връзка от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, и от представената в оригинал разписка от Изипей №0700015829888289 от 04,06,2022 г., настоящият съд намира за установен по делото и факта, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на ответника предоставения от него потребителски кредит.

Следва да се посочи изрично, че на 30,05,2023 г. е настъпил и падежа по договора за кредит.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между ищеца 4 и кредитополучателя – ответника, предоставяне на заемната сума в размер на 1150,00 лева, следва да се прецени дали този договор е действителен както с оглед направените възражения на особения представител на ответника, така и в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник чрез особения представител е релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 1150,00 лева в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a954fe6-2791-4ac6-ab7a-d2b67908f310