Решение № 247 от 01.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Русе, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20224520101678 по описа за 2022 година

Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил иск за заплащане на парично задължение за неплатена цена за извършена доставка на топлинна енергия и иск за лихва за забава.

Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че наследодателят на ответниците е потребител на топлинна енергия за 1/2 от доставената такава за обект в гр. Русе - имот с посочен административен адрес, с абонатен номер №***. За периода от 23.11.2019 г. до 24.11.2020 г. Дружеството доставило до този имот и разпределило енергия, съобразно което той дължал общо 361,11 лв. по 18 бр. фактури, а с оглед на това че бил в забава за изпълнение на задълженията си дължи и лихва за забава в размер 25,04 лв. Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят по 1/2 ид.ч. от посочените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото

Ответницата С. И. И. не взема становище по иска.

Ответницата Б. Д. Т.- И. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначеният й особен представител, адв. С. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва стойност за посоченият период ищецът да е доставил на наследодателя на ответниците топлинна енергия на посочената. Счита, че са фактурирани дължими цени за услуга дялово разпределение, а не за доставяне на топлинна енергия. В 1 условията на евентуалност прави възражение за дължимост от всяка от ответниците само на 1/2 от претендираните суми.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за посочения в исковата молба недвижим имот – апартамент в гр.Рус, ул.З. С., бл.**, вх.В, ет.4 е открита партида за заплащане на доставена топлинна енергия от ищеца с абонатен номер №*** с титуляри В. и И. И.и. Представен е и препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от който е видно, че тези две лица са придобили собствеността върху имота чрез договор за покупко-продажба от 23.01.1991 г. От представеното по делото у-ние за наследници е видно, че ответниците са единствените наследници на И. И., който е починал на 26.12.2015 г. – съпруга и дъщеря.

Представени са преписи от фактури за доставена топлинна енергия за периода от 23.11.2019 г. до 24.11.2020 г., дубликати от сметко-фактури за същия период, изравнителни справки за два отоплителни сезона – 19/20 и 20/21 г. и извлечение от сметка, от които е видно че за този период индивидуалните измервателни уреди в имота са с показания „0“ и при това положение е разпределена топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, от отоплително тяло без измервателен уред(т.нар.

„лира“, която обикновено е разположена в банята) и за услугата дялово разпределение в общ размер на 722,22 лв. за целия имот. Начислена е и лихва за забава в размер на 50,08 лв. половината от тези суми съответства по размер на претенцията на ищеца 361,11 лв. главница и 25,04 лв.-лихви за забава. При това положение следва извода, че наследодателя на ответниците е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период, респ. дали дължи плащане на натрупаните за същия задължения в размер на 1/2 от общи им размер. Това е така, защото съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. Нито ЗЕ, нито общите условия /ОУ/ на ищеца предвиждат възможност за отпадане на това качество при липса на договор за наем и съгласие за промяна на титуляра на партидата. В случая няма такива твърдения, респ. доказателства за такава промяна. След смъртта на наследодателя на ответниците те са го наследили пир равни права и дължат 1/2 от цената на доставената топлинна енергия. Същата е в размер, който съответства на претенцията на ищеца, а по отношение на всяка от ответниците се претендира по 1/2 от сумата. Искът за лихва е акцесорен и следва основателността на главния иск и също следва да се уважи.

Неоснователно е и възражението на особения представител на ответницата Т.- И. че се претендират суми за доставена топлинна енергия, а се дължали такива само за дялово 2 разпределение. Както вече бе посочено по-горе измервателните уреди в имота са с показания „0“ и не е начислена топлинна енергия, отдадена от тях. Това обаче не означава че не е отдадена такава изобщо. Видно от представените писмени доказателства е начислена такава от сградна инсталация и от отоплително тяло без уред. Абонатът дължи и цената за услугата дялово разпределение, което видно от представените преписи от изравнителни справки е направено от ищеца. Представените по делото писмени доказателства, макар и изходящи от ищеца се ползват с доказателствена сила по чл.417 от ГПК и мр.182 от ГПК и не са били оспорени по надлежния ред. С оглед изложеното съдът счита, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да се уважат изцяло.

Предвид уважаването на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН:********** за заплати на Топлофикация-Русе”АДРусе, ЕИК 117005106 сумата в размер на 180,55 лв. - неплатена цена за доставена и разпределена топлинна енергия в периода от 23.11.2019 г. до 24.11.2020 г. за обект в гр.

Русе с абонатен номер №***, ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2022 г. до окончателното плащане, както и за лихва за забава върху сумата в размер на 12,52 лв. за периода до 29.03.2022 г., както и 100 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Б. Д. Т.- И., ЕГН:********** за заплати на Топлофикация-Русе”АДРусе, ЕИК 117005106 сумата в размер на 180,55 лв. - неплатена цена за доставена и разпределена топлинна енергия в периода от 23.11.2019 г. до 24.11.2020 г. за обект в гр.

Русе с абонатен номер №***, ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2022 г. до окончателното плащане, както и за лихва за забава върху сумата в размер на 12,52 лв. за периода до 29.03.2022 г., както и 400 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3