Разпореждане № 73812 от 17.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16704/2026
- Вид
- Разпореждане № 73812
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 73812 гр. София, 17.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110116704 по описа за 2026 година
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът намира че същата е нередовна.
Безспорно е в производството, че в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О., длъжникът по делото и ответник в настоящото производство, е заплатил в полза на ******** ЕАД сумата от 939,00 евро, като в платежното нареждане, като основание за плащането, изрично е посочено, че същото се извършва в изпълнение задълженията на ответника по издадената заповед за изпълнение в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О..
По становище на настоящия съдебен състав в производството по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О. не е проведена и приключена редовно, процедура по чл. 414а ГПК. Вместо да размени книжа и да проведе надлежно такава процедура, заповедният съд е приел, че с извършеното плащане задълженията на длъжника са погасени, обезсилил е заповедта за изпълнение и е прекратил производството пред себе си. Този акт на заповедния съд е отменен от Окръжен съд – В., който от своя страна приема, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, че е налице спор относно дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение и относно поредността на погасяване на вземанията на заявителя, поради което отменя акта на Районен съд – О. и връща делото на същия за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указания до заявителя за предявяването на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземанията.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на Окръжен съд – В., че заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Следователно на ищеца се следват указания да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи възможност за него да погасява с предимство разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О., с оглед липсата на влязла в сила заповед за изпълнение в тази част, респективно без тези вземания да са му били присъдени от съд.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, то за ищецът не са били налице основания да 1 погасява вземания за разноски по заповедното производство, каквито все още не са му били присъдени с влязъл в сила съдебен акт, а следвало да погаси претендираните в заповедното производство главници и лихви /включително законни такива/, като при наличие на спор, дали длъжникът дължи /изцяло и/или частично/ и претендираните от ищеца разноски в заповедното производство, приложение отново намира разпоредбата на чл. 414а ГПК и по скоро ал. 3 на същата, като именно в това производство, следва да се разреши спора, дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и след извършване преценка по този въпрос, заповедният съд, следва да издаде изпълнителен лист за непогасената част от разноските, ако приеме, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, респективно, да обезсили заповедта за изпълнение, ако приеме, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, респективно, че не дължи разноските в производството. Именно това е идеята, която законодателят е вложил в разпоредбите на чл. 414а ГПК в неговите седем алинеи, а именно при извършено плащане на сумите по заповедта /която към момента на плащане все още не е влязла в законна сила/ заповедният съд, след изслушване становищата на страните, включително по отношение разпределението отговорността за разноски в производството, да постанови акт, с който /с оглед липсата на спор относно дължимостта на вземанията за главници и лихви/ да се разреши делото окончателно, включително в частта за разноските в заповедното производство.
Това заключение е в унисон и с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, не е допустим за разноските в заповедното производство, както и съгласно т. 10а от същото Тълкувателно решение, съгласно което процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. В случая нито е подадено възражение от длъжника в заповедното производство, нито е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение /напротив извършил е пълно плащане на същите, като с оглед липсата на влязла в сила заповед за изпълнение заявителят не е имал правна възможност да погаси разноски, както е направил, а следвало да погаси в цялост главници, лихви и законни лихви върху главници и да иска от заповедния съд издаване на изпълнителен лист за частта от разноските по делото, които не са били погасени/.
Съобразявайки разрешенията, дадени в т. 10а Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. Дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите, обективирани в акта на Окръжен съд – В. /обсъдени по-горе/, липсата на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и липсата на подадено възражение срещу същата /както и липсата на редовно проведена и приключена процедура по чл. 414а ГПК, която да реши въпроса относно поредността на погасяване и дължимостта на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О., настоящият съдебен състав намира, че предявените за разглеждане в настоящото производство искове са недопустими.
В тази връзка, следва да бъдат дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, съобразявайки изложеното по-горе, да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на исковете, предмет на исковата молба, послужила за образуване на настоящото 2 исково производство.
Предвид горното на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да поправи допуснатите нередовности на исковата молба, като:
1/ изложи твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи възможност за него да погасява с предимство разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 862/2025 г. по описа на Районен съд – О., с оглед липсата на влязла в сила заповед за изпълнение в тази част, респективно без тези вземания да са му били присъдени от съд;
2/ да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявяване на исковете, предмет на исковата молба, послужила за образуване на настоящото исково производство.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3