Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 10.12.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 772/2024
Вид
Решение № 244
Подписан
10.12.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Кърджали, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200772 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24- 1033- 001227/ 08.07.2024г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Х. Ю. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 09.02.2024г. в 18.30часа в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Ю., който обжалва наказателното постановление като го счита за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалноправните и процесуалните норми. При издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, които опорочили цялото производство по налагане на съответно наказание. Настоява, че е управлявал на 09.02.2024г. лек автомобил марка **** с рег.№ **, което тогава било собственост на непознато за него лице, което го е обявило за продажба, при което той го е тествал, защото искал да го закупи. Впоследствие на 07.05.2024г. закупил това МПС, който бил с постановени регистрационни 1 табели на определените за това места. След като бил спрян за проверка от полицаите бил учуден, защото на него никой не го е уведомявал, че поставената в задната част на автомобила регистрационна табела не е истинска. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление като му се присъдят и направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. От повереника му са постъпили писмени бележки, в която излага съображения за отмяна на обжалваното наказателно постановление с присъждане на разноските по делото.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От него е постъпило писмено становище, с което моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди наказателното постановление. От упълномощен юрисконсулт е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 09.02.2024г. свидетелите А. А. и С. С., които били на работа като младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, пътували с патрулен автомобил около 18,30ч. по бул.България в гр.Кърджали. Тогава те видели, че пред тях се движи лек автомобил марка „**** ****“ с рег.№ **, чийто регистрационен номер им направил впечатление, че не се отразява добре, поради което се усъмнили дали е истински. За това свидетелите А. А. и С. С. спрели това МПС, при което установили, че негов водач е жалбоподателят Х.

Ю., както и че задната регистрационна табела не отговаряла на стандарта като цифри, нямала светлоотразителни надписи на номера и българския флаг.

Полицейските служители попитали водача какво е станало с табелата, при което водачът им обяснил, че тази табела била открадната и изгубена в Турция, поради което там поръчали да им направят такава, която приличала на 2 регистрационен номер и я поставили на съответното място. Във връзка с извършеното деяние на 09.02.2024г. била образувана проверка, а след това и досъдебно производство № **** от РП- Кърджали, което приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното производство и материалите са изпратени на началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали за преценка относно реализиране на административно наказателна отговорност. Така на 08.07.2024г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Видно от документи Служебна промяна на регистрацията управляваният от жалбоподателя Х. Ю. лек автомобил към датата на деянието е собственост на Б.Й. от 11.01.2023г. От Протокол за извършена експертиза № 111 от 05.06.2024г. изготвена от Я.Т.М., се установява, че табела № ** е неистинска и не е произведена съгласно действащ към този период БДС 15980-2010г.

Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите А. А. и С. С.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, Служебна промяна на регистрацията, Постановление на РП- Кърджали за прекратяване на досъдебно производство, досъдебно производство № **** по описа на РУ- Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно си кореспондират, поради което бяха кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на Х.

3

Ю. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 09.02.2024г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „****“, което е било регистрирано по надлежния ред с поставени регистрационни табели на определените за това места, една от които е била неистинска. Тази фактология обаче не съвпада с описаната в обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че автомобилът управляван от жалбоподателя Х. Ю. е бил без регистрационна табела в задната част на автомобила. Освен това тези факти не нарушават правилото по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано и е имало регистрационни табели на определените за това места. По този начин установеното не реализира състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП, според който се наказва всеки, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Така е и по отношение на административното наказание предвидено по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, който касае управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, което в случая не се установява да се е случило. Поради това, че не се доказаха фактите описани в наказателното постановление да са се осъществили, както и заради липса на предвидено наказание за установената фактология по делото, то следва наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно. Това е така, защото за да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая обаче деянието, което е установено по настоящото дело, не е обявено за административно нарушение. Освен това не се доказа и описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Ето защо, настоящата инстанция приема, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на 09.02.2024г., от което следва отмяна на издаденото наказателно 4 постановление.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са поискани разноски по делото за адвокат, поради което следва да има произнасяне за такива. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то за дело, което е от административно наказателен характер и е извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв. В случая административното наказание е под формата на глоба и на лишаване от право да се управлява МПС, поради което не попада в хипотезата на чл.18 ал.2, който изисква да е предвидено глоба, имуществена санкция и/или да е наложено имуществено обезщетение. Освен това в представеният договор се установява платено възнаграждение именно в този размер от 500лв., в какъвто следва да се присъдят и разноските в настоящия случай. Въпреки направеното възражение за прекомерност, то същото не следва да се уважа, тъй като се установи, че платеният размер за адвокатско възнаграждение е в предвидения в Наредбата размер. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, то именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 1033- 001227/ 08.07.2024г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на Х. Ю. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 5

09.02.2024г. в 18.30часа в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на Х. Ю. с адрес **** и с ЕГН ********** сумата от 500лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6