Решение № 56 от 12.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Враца, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20231400900075 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 4588 от 18.07.2023г., с която ищците В. Н. Н., ЕГН **********, Г. В. И., ЕГН **********, К. В. Н., ЕГН **********, И. В. И., ЕГН **********, и М. В. И., ЕГН **********, последните четирима действащи чрез своята майка и законен представител В. Н. Н., всички с адрес: ***, чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.” гр. София, БУЛСТАТ *** , са предявили срещу ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, адрес: ***, обективно и субективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени страдания, вследствие смъртта на В. И. А., ЕГН: **********, починал на ***, настъпила при ПТП на същата дата, в размер по 250 000 лева за всеки от тях, ведно с мораторна лихва върху тези суми от *** – деня на увреждането, до окончателното им изплащане - искове с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 497 от КЗ, както и за заплащане деловодни разноски.

В исковата молба ищците В. Н. Н., Г. В. И., К. В. Н., И. В. И. и М. В. И., последните четирима действащи чрез своята майка и законен представител В.

Н. Н., твърдят, че на 02.02.2023 г. на път II-15, в района на км. 8+950, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което С. В. В., като водач на лек автомобил марка „Форд” модел „Фокус” с peг. № ВР *** СМ, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което била причинена смъртта на пътника в автомобила В. И. А., ЕГН **********. Поддържат, че 1 по случая е образувано д. п. № 126/2023 г. по описа на РУП – Враца, пр. пр. № 241/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Враца. Посочват, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача С. В. В., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП; чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Изтъкват, че починалият В. А. е бил фактически съпруг на В. Н., баща на Г. И., И. И. и М. И. и отглеждал фактически като дъщеря К. Н.. Твърдят, че починалият и В. Н. живеели на съпружески начала в общ дом над десетилетие, че помежду им съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, че с много любов и отдаденост отглеждали децата си. Поддържат, че В. била в силен шок от новината за смъртта на спътника си в живота, довела до тежка депресия, че целият й живот е променен, че поС.но страда, че се е отдръпнала от хората и е станала асоциална. Посочват, че В. винаги е считал малолетната К. Н. за свое законно дете, отглеждал я от ранна възраст в семейна среда заедно с припознатите от него деца М., Г. и И., двамата имали отношения като между баща и дете и като такива са ги възприемали и околните; В. имал намерение да уреди въпроса с нейния произход като я припознае или осинови, но починал вследствие настъпилото ПТП. Изтъкват, че В. отглеждал и издържал и четирите деца, осигурил им дом и семейство, в което да растат и да се развиват - изпълнявал пълноценно социалната функция на бащата в техния живот, както и че смъртта му се отразила изключително неблагоприятно на четирите му деца. Твърдят, че внезапната смърт на В. им е причинила стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло; също така неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, а ищцата В. Н. е развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Поддържат, че автомобилът - марка „Форд” модел „Фокус” c peг. № ВР *** СМ, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, полица № BG/30/122000805987, валидна от 17.03.2022 г. до 17.03.2023 г., което ангажира отговорността му за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Посочват, че са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 783/14.02.2023 г., но последният не определил и не изплатил обезщетение, поради което предявяват претенциите си по съдебен ред. Молят съда, да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лева за всеки един от тях, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на 02.02.2023 г. на В.

А., при ПТП от 02.02.2023 г. от водача С. В., ведно с компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху определената като обезщетение сума от деня на увреждането - 02.02.2023 г., до окончателното 2 изплащане на обезщетението, както и да им заплати направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , гр. София, чрез юрк.

М. М., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка „Форд“ модел „Фокус“ с peг. № ВР *** СМ по силата на застрахователна полица № BG/30/122000805987, сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД. На първо място, твърди, че водачът С. В. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, поради което липсва противоправно поведение, както и че липсва причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат. Оспорва посочения с исковата молба механизъм на ПТП и твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП не носи водачът на застрахования при него лек автомобил. Поддържа, че ищцата К. Н. не е биологична дъщеря на В. А. и между двамата не са съществували отношения наподобяващи тези между родител и дете, и изразява съмнения дали въобще Г. И., К. Н., М. И. и И. И. са били отглеждани от В. Н. и покойния В. И..

Оспорва и твърденията на ищците за психически проблеми, получени вследствие на претърпяната загуба. Счита, че претендираният от ищците размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и че исковете са неоснователни в пълните предявени размери. Прави възражение за съпричиняване от страна на пътника В. А., намиращо израз в извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и ППЗДвП, а именно, че не е бил с поставен обезопасителен колан, която е основната причина за смъртта му и счита, че при евентуална доказаност на исковите претенции, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено с над 70 %. Оспорва и началния момент, от който ищците претендират лихва върху обезщетенията и счита, че предвид произнасянето на застрахователя в извънсъдебно уредените срокове, релевантна в случая начална дата относно претенцията за лихва е датата на завеждане на исковата молба. Моли съда, да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани; в случай, че съдът намери същите за основателни - да намали размера на обезщетенията, като му присъди разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и оспорва изцяло подадения от ответника отговор. Оспорва всички възражения срещу изложения в исковата молба механизъм на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача и причинната връзка с настъпилото ПТП и настъпилата вреда, както и 3 възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. А.. Оспорва и възражението на ответника за завишен размер на претендираното обезщетение и това за липса на неимуществени вреди и липса на духовна връзка между починалия и ищците, както и отглеждането на децата от В. А. и В. Н.. Оспорва изцяло и възражението за недължимост на лихва, като счита, че не е налице хипотезата на чл. 380 КЗ и излага подробни съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрк. възнаграждение от ответника.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба , в който същият заявява, че оспорва допълнителната искова молба и заявените с нея правни и фактически твърдения и че поддържа отговора на исковата молба, завените оспорвания и доказателствени искания и възражения. Оспорва също В. Н. да е поддържала отношения с починалия В. А. и твърди, че двамата са били фактически разделени и че не са поддържали отношения като съпрузи от години, че са били във влошени лични отношения, че не са живеели в общо домакинство, не са си помагали, между тях не е имало дълбока емоционална връзка.

Оспорва ищцата В. Н. да търпи неимуществени вреди от смъртта на В. А., тъй като същата не се е грижила за съпруга си и за децата си, чийто баща е В. А..

Твърди, че и към момента всички деца на В. се отглеждат от баба им И. А..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи, намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, ч е на 02.02.2023 г. около 06,35 часа на второкласен път II - 15 (Враца Оряхово) на км 8+950 е станало ПТП, при което лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с д.к. № ВР *** СМ, управляван от С. В. В. с ЕГН:********** от с. ***, област Враца, в който пътувал и В. И. А., ЕГН **********, като пътник на задна седалка, в средата, е напуснал платното за движение в ляво по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво, при което била причинена смъртта на В. И. А..

За произшествието е образувано ДП № 126/2023г. по описа на РУгр.Враца за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.342, ал.1 НК, по което е извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при ОД на МВР – Враца и е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 02.02.2023г., в който са описани времето, мястото, 4 участниците в произшествието, съС.ието на пътното платно, разположението на ППС и настъпилите щети по тях, както и на пострадалите лица и др. Към протокола е приложен фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 119/15.02.2023г., съставен от посетилите ПТП дежурни служители ПТП от сектор ПП при ОДМВР-Враца, в който е посочено, че в резултат на настъпилото ПТП е пострадал В. И. А. – пътник на задна седалка в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с д.к. № ВР *** СМ (участник № 5), който е починал на място.

От представеният препис – извлечение от акт за смърт № 0122/03.02.2023 г., съставен в гр.Враца /л. 12/, се установява, че В. И. А. е починал на 02.02.2023 г. в гр.Враца.

За установяване причините за настъпване на процесното ПТП, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата смърт на В. И. А. по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по делото доказателства и тези по ДП № 126/2023г. по описа на РУ-гр.Враца , вещото лице е дало заключение за вероятния механизъм на произшествието: На 02.02.2023 г. около 06,35 часа на второкласен път II-15 в тъмната част на денонощието в посока от с. Баница към гр.Враца при нормална видимост, при ясно и студено време и суха пътна настилка, лек автомобил „Форд Фокус” с peг. № ВР***СМ, управляван от С. В. В. от с. *** се е движел с превишена скорост около 95 км/ч. , при ограничение на скоростта на 50 км/ч с пътен знак В26; при преминаване през заледен участък от пътя в зоната на ляв завой и употреба на спирачки лекият автомобил е загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение в ляво по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво с дясната си странична част в областта на задната дясна врата и тавана със скорост около 52 км/ч, след което се установил на покрива си на около 2,5 метра от него. В резултат на станалото ПТП пътниците на задната седалка в лекия автомобил Т. Ц. А. от с. *** и В. И. А. от с. *** са починали, а пътника на предната дясна седалка И. Т. С. от с. *** и пътника, седящ на задната седалка В. В. К. от с. *** са получили описаните в медицинските документи наранявания. Следствие на ПТП лекият автомобил е получил повреди и деформации. Според заключението водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“ при движение със скорост 95 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране; при движение със скорост 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране, а при движение със скорост от около 62 км/ч, съобразена с условията на произшествието , е могъл чрез предприемане на своевременно аварийно спиране да установи автомобила на 1 метър преди мястото на удара и да избегне ПТП. От заключението се установява също, че причина за настъпване на процесното П Т П са субективни действия на водача на лекия автомобил с органите за 5 управление, довели до движение на автомобила с превишена скорост 95 км/ч, при което при преминаване през заледен участък в зоната на ляв завой автомобилът е загубил напречна устойчивост и напуснал на платното за движение в ляво по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво.