Определение № 22151 от 16.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22151 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20261100108934 по описа за 2026 година

С определение № 29159/11.08.2026 г. по гр.д. № 48585/2025 г. Софийският районен съд, ГО, 170 състав, не е приел за съвместно разглеждане насрещен иск, който е описал по следния начин „насрещен иск от Е. Г. Ч. и А.Е.Ф., с който се претендира нищожност на договор за покупкопродажба, сключен под формата на н.а № 138, т.III, рег. № 11972, дело № 458/2015 г. и предявен отрицателно установителни искове на недвижими имоти“.

Със същото определение съдът е изпратил насрещната искова молба, без посочен входящ номер, ведно с молба вх. № 192333/16.06.2026 г., молба вх. № 205327/26.06.2026 г. и молба вх. № 195687/16.06.2026г. за разглеждане на Софийския градски съд.

В мотивите на определението съдът е посочил, че не приема за съвместно разглеждане насрещната искова молба, тъй като искът, с оглед на неговата цена, е родово подсъден на окръжен съд, т.е не са налице предпоставките за предявяване на насрещен иск по чл.211, ал.1 от ГПК.

На първо място от изпратените молби, които в настоящата преписка са без входящи номера, е видно, че са предявени инцидентни установителни искове от ответниците в производството пред районния съд Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. против „Праеда“ ЕООД. В подадените молби Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. са квалифицирали исковете като инцидентни установителни искове, предявени в производство по главен иск от “Праеда“ ЕООД против Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. за делба на недвижими имоти, в което производство „Праеда“ ЕООД се е легитимирало като собственик с нот.акт за покупко- продажба № 318, том трети, рег. № 11972, нот.дело № 458/2015 г. на нотариус В.М..

Настоящият състав приема, че исковете са правилно квалифицирани от ищците Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. като инцидентни установителни искове, а не като насрещни искове.

Предявените са следните инцидентни установителни искове от Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. :

- за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 138, том трети, рег. № 11972, нот.дело № 458/2015 г. на нотариус В.М., поради липса на предмет, липса на основание, заобикаляне на закона и други пороци, посочени в молбата;

1

- за установяване, че „Праеда“ ЕООД не е собственик на идеални части от имотите, описани в нот.акт № 138, том трети, рег. № 11972, нот.дело № 458/2015 г. на нотариус В.М.;

- за признаване за установено, че Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. са собственици на по 50/100 ид.част от поземлени имоти, описани в молбите, и всеки от тях е индивидуален собственик на двуетажна къща, апартамент, магазин, описани в молбите, на основание осъществено давностно владение.

Определението на съда, с което не се приема за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване, защото предявяването на инцидентен установителен иск представлява последващо обективно съединяване на искове и при неприемането му страната може да предяви иск, по който да се образува отделно производство, т.е не се прегражда пътя за съдебна защита. Съединяването на искове по реда на чл.212 от ГПК цели процесуална икономия, а не представлява задължителен процесуален ред, като целта е инцидентният установителен иск да се разгледа именно от съда, пред който е предявен и първоначалният иск.

В случай, че съдът не приеме за съвместно разглеждане инцидентният установителен иск, с неприемането на този иск за съвместно разглеждане приключва производството по него.

Страната би могла да предяви същия иск в отделно производство с искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, но този иск не може да бъде разглеждан като инцидентен установителен иск, тъй като с неприемането му пред районния съд производството по него е приключило.

В този смисъл са и мотивите към т.7, б.“а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК: „определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес“; „Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. ....не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство“.

Единствено от волята на страната зависи дали ще предяви установителен иск за преюдициалното правоотношение отделно в друго производство с искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Не се образува служебно друго производство по инцидентия установителен иск, в случай че същият не бъде приет за съвместно разглеждане, тъй като с неприемането му производството по него приключва.

По изложените съображения няма основание за образуване на настоящото производство по инцидентни установителни искове, предявени с отговор на искова молба по гр.д. № 48585/2025 г. на СРС, тъй като районният съд вече е отказал приемането за съвместно разглеждане на тези искове в производството, в което са били предявени, поради което не са налице предпоставките на чл.212 от ГПК.

Следва да се посочи, че дори и исковете да бяха насрещни, а те не се такива, то тогава, при условие, че съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.211, ал.1 от ГПК, не е имало основание да ги изпраща за разглеждане от друг съд, тъй като с неприемането им производството по тях е приключило. Това е така, тъй като предявяването на искове, които не отговарят на 2 изискването на чл.211, ал.1 от ГПК, не представлява задължителен процесуален ред за последващо обективно съединяване на искове. Съществува възможност за ищците да предявят самостоятелно тези искове по реда на чл.127 от ГПК. Единствената хипотеза, при която исковете се отделят служебно в друго производство е по чл.211, ал.2 от ГПК, но това е в случай, че исковете са родово подсъдни на същия съд или с тях може да се извърши прихващане, не и в хипотезата, когато исковете не отговарят на изискването на чл.211, ал.1 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по препратени от Софийския районен съд инцидентни установителни искове, подадени от Е. Г. Ч. – Е.Ф. и А.Е.Ф. против „Праеда“ ЕООД по гр.д. №48585/2025 г. на СРС, описани от районния съд като насрещни искове, които не са приети за разглеждане с определение № 29159/11.08.2026г. на СРС, ГО, 170 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3