Решение № 27 от 23.03.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЯНА Ц. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Районна прокуратура - София като разгледа докладваното от ЯНА Ц. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20201110212272 по описа за 2020 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ 94-С-703 от 09.09.2020г. по описа на ТД на НАПСофия, от С. М. Б. с ЕГН: ********** и адрес в гр.С., ул.“П. С. Б.“ № *, вх. *, ет. *, чрез адв.

С.З. със съдебен адрес в гр.С., ул.“Н. Р.“ № *, ет. * срещу Наказателно постановление N 498728-F517339 от 01.04.2020г. , издадено от зам. директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч , имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Г., преупълномощен от адв. З.. В хода на съдебните прения адв. Г. от името на доверителя си иска отмяна на процесното НП, като поддържа възраженията, изложени в жалбата. Алтернативно, иска отмяна на НП поради маловажност.

Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от юрисконсулт К. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

1

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на С. М. Б. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление постановление N 498728-F517339 от 01.04.2020г. , издадено от зам. директор на ТД на НАП София, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F517339 от 18.10.2019 г., съставен от св.А. К. на длъжност инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при Териториална дирекция – София Офис Младост е установено, че на 26.09.2019 г., в ТД на НАП София, офис Младост при извършена справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията е установено, че С. М. Б. с ЕГН: ********** в качеството си на управител на “Б.” ЕООД, ЕИК: ***, не е изпълнил задължението си да осигури публикуването на годишния финансов отчет за 2018г. на дружеството чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, в закоустановения срок – до 01.07.2019г. / 30.06.2019г. е почивен ден/, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Видно от АУАН № F517339 във връзка с получена информация от Агенция по вписвания и извършена проверка е установено, че като предприятие по смисъла на Закон за счетоводството, дружеството не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет в законоустановения за това срок – до 30 юни на следващата година.

Като търговец по смисъла на Търговския закон е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в ТР финансовия си отчет за 2018 г. в срок до 01.07.2019г. / 30.06.2019г. е почивен ден/.

Към 18.10.2019 г. това задължение не е изпълнено.

При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2018 г.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.

2

Такова задължение за 2018г. било налице и по отношение на “Б.” ЕООД, представлявано от С. М. Б. като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 01.07.2019г. / 30.06.2019г. е почивен ден/.

То обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2018 г. на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър.

Контролният орган е квалифицирал нарушението , като такова на чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

На 18.10.2019г. в ТД на НАП София, офис Младост се явил С. М. Б. и в негово присъствие, и в присъствието на Б. Н. Г., А. К. съставила АУАН № F517339/18.10.2019г. срещу С. М. Б. с ЕГН: ********** в качеството си на управител на “Б.” ЕООД, ЕИК: ***.

АУАН бил връчен на Б., който го подписал без да изложи възражения.

На 23.10.2019г. в срок, било депозирано възражение от С. М. Б. срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН и без да вземе предвид, депозираното възражение от 23.10.2019г. било издадено Наказателно постановление N 498728-F517339 от 01.04.2020г. , издадено от зам. директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч , имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 16, ал. 1, т.4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. е било извършено.

Установено е, а и не се оспорва от страните, че “Б.” ЕООД, е търговец по смисъла на 3

Търговския закон, чиито управител е жалбоподателя.

Той на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството , отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовия отчет, изискван от закона.

Поради това за него съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър.

В този смисъл отчетът за 2018 г. е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019г. / 30.06.2019г. е почивен ден/ , а това не било сторено към 18.10.2019 г., като причините за неподаването в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство.

Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството, то за него не е отпаднало задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Поради изложеното до тук, съдът намира че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Доводите наведени от жалбоподателя, че счетоводителят е бил дълго време в отпуск по болест и поради тази причина не е имал възможност да публикува ГФО в срок, съдът намира за неоснователни и ги приема единствено като защитна теза, тъй като жалбоподателят следва да направи това, а също така същият съгласно разпоредбата на чл.

28, ал. 4 от ДОПК е могъл да упълномощи лице, което да подаде необходимите декларации и документи в Агенция по вписванията.

Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен.

Съдът установи също, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление, тези на чл. 57 ЗАНН.

Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с описанието, изложено в наказателното постановление.

Нарушението, за което е наложено административно наказание е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на годишен финансов отчет в рамките на регламентирания законов срок.

В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на 4

ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение, както и периода на закъснение за подаване на годишния финансов отчет.

Санкционната норма на чл. 74 от ЗСч предвижда: данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер от 200 до 3000лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отася непубликуваният финансов отчет, но не по – малко от 200лв.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв., която е глоба в минимален размер и съдът счита, че с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.

С оглед изхода от делото в тежест на жалбоподателя , следва да бъдат разноските на АНО за процесуално представителство

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 498728-F517339 от 01.04.2020г. , издадено от зам. директор на ТД на НАП София, с което на С. М. Б. с ЕГН: ********** е наложена на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч , имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

ОСЪЖДА С. М. Б. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП София сумата от 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.