Решение № 3886 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3886 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110210585 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от М. М. А., ЕГН ********** против наказателно постановление № 26-4332-005744 от 08.06.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1533,88 евро (3000,01 лева) на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като на А. било наредено от собственика на фирмата да качи товара, поради което счита, че нямал вина за претоварването и извършеното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Заявява, че нямал претенции относно нарушението за използване на телефона, но наложената му 1 глоба за претоварването била твърде висока.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. Пашунов, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално поискано адвокатско възнаграждение от другата страна.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2026 г., около 13:22 часа, жалбоподателят М. М. А. управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, като се движел по път втори клас № II-18, в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към Автомагистрала А1 „Тракия“. На километър 31.8 свидетелите А. С. и Р. Б. – служители в ОПП-СДВР, докато се придвижвали със служебния си автомобил, забелязали водача М. А. да използва по време на движение мобилен телефон без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете. Поради това водачът А. бил спрян за проверка. При проверката полицаите забелязали, че товарният автомобил бил „леко клекнал“, поради което поискали съдействие от служители на АПИ и съпроводили водача А. до най-близката отбивка на километър 35, където имало кантар и където служители на АПИ претеглили товарния автомобил. След претеглянето било установено, че масата на превозното средство е 4420 килограма, а съгласно свидетелството за регистрация максималната маса на превозното средство трябвало да е до 3500 килограма. Следователно имало превишаване на максималната маса с почти един тон над допустимото.

Предвид на това срещу жалбоподателя М. А. бил съставен АУАН № 5312256 от 05.05.2026 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушенията, които били квалифицирани по чл.126 от ЗДвП и чл.104а от 2

ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 26-4332-005744 от 08.06.2026 г., с което за нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1533,88 евро (3000,01 лева) на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите А. С. и Р. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелите С. и Б. подробно разказаха за извършената проверка и констатациите от нея. Споделиха как забелязали водача М. А. да използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете. Поради това го спрели за проверка и тогава видели, че товарният автомобил бил „клекнал“. Поискали съдействие от служители на АПИ и съпроводили водача А. до най-близката отбивка, където имало кантар и където служители на АПИ претеглили товарния автомобил. След претеглянето било установено, че имало превишаване на максималната маса с почти един тон над допустимото, поради което му бил съставен АУАН за констатираните нарушения. Показанията на двамата свидетели са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират напълно с приложения по делото писмен доказателствен материал – приложената кантарна бележка, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не бяха ангажирани никакви други доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборват установената фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението 3 си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното:

Относно нарушението по чл.126 от ЗДвП:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.126 от ЗДвП, която гласи, че при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. По делото беше установено от обективна страна, че допустимата максимална маса на управляваното от жалбоподателя ППС е била 3500 килограма, а след измерването с електронна везна от служители на АПИ е установена маса от 4420 килограма, тоест налице е превишаване на максималната маса с почти един тон над допустимото.

От субективна страна жалбоподателят, като водач на посоченото ППС е действал при форма на вината непредпазливост, тъй като е могъл и е бил длъжен да измери масата на превозното средство, и щом установи, че се превишава допустимата максимална маса да не предприема движение по пътя с това ППС. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е от тях. В ЗДвП няма разпоредба, която да освобождава от отговорност лицата, нарушили чл.126 от същия нормативен акт, когато са действали при форма на вината „непредпазливост“. В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че нямал вина за извършеното нарушение, понеже работодателят му наредил да качи товара. Отговорността в случая се носи от водача на автомобила, който е предприел управление на МПС с превишена максимално допустима маса.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за 4 приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, а превишаването на допустимата максимална маса е значително – почти един тон, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.

В същото време обаче, съдът намира, че неправилно е приложена санкционната норма. За нарушението по чл.126 от ЗДвП, АНО е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 евро (3000,01 лева) на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно трайната съдебна практика тази разпоредба касае нарушения по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, свързани с изискването към техническите характеристики на пътното превозно средство. В случая нарушението се изразява в отклонение от задължението по чл.126 от ЗДвП, свързано с управление на натоварено превозно средство, чиято маса фактически надвишава вписаната в СРМПС допустима максимална маса. Поради изложеното съдът намери, че приложима се явява санкционната разпоредба не на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, а на чл.185 от ЗДвП (обща санкционна норма за нарушения, за които няма изрична санкционна разпоредба). В този смисъл е и практиката на административните съдилища, а именно Решение № 2245 от 11.12.2023 г., постановено по КНАХД № 2170/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXVI-ти касационен състав.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка и дадена правна квалификация на нарушението е била приложена неправилна санкционна разпоредба. Преди измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. това би било основание за отмяна на атакуваното НП, но към момента е в сила разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, която гласи, че съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест фактите във връзка с неговото извършване си остават същите, като единствено се налага съдът да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, прилагайки санкционната разпоредба 5 на чл.185 от ЗДвП. Това е в интерес на наказаното лице, тъй като му се налага по-леко наказание, като не се утежнява положението му, понеже не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и по-конкретно правото на защита.

Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя бъде наложена глоба по реда на чл.185 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 25,56 евро (50 лева).

Наказанието е във фиксиран размер.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено относно нарушението по чл.126 от ЗДвП, като на жалбоподателя М. А. бъде наложена глоба в размер на 25,56 евро (50 лева) на основание чл.185 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП:

За използването на мобилния телефон без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете е налице допуснато съществено нарушение в издаденото НП във връзка с квалификацията на деянието. В наказателното постановление деянието е квалифицирано и наказано по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, но това е санкционната разпоредба на нарушението, което следва да се квалифицира по чл.104а от ЗДвП, както правилно е било сторено в съставения АУАН. По непонятни за съда причини обаче, в издаденото НП нарушението неправилно е било квалифицирано по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, вместо по чл.104а от ЗДвП. Това е съществено нарушение, тъй като касае правилната квалификация на твърдяното нарушение, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП в тази му част. Няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя касае допуснати нередовности в акта, а в случая нарушението правилно е квалифицирано в съставения АУАН, но нередовност е допусната в издаденото НП и тя няма как да бъде отстранена от съда.