Решение № 260143 от 20.04.2021, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ........ гр. Пазарджик, 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ при участието на секретаря Наталия

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5032 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от "Т. - С." ЕАД, ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор А. А. чрез процесуален представител А.К., с адрес: ***, против С.М.С. ЕГН **********, с адрес: ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 1949,30 лева, общо от които 1649,62 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 29.07.2019 г., мораторна лихва в размер на 249,32 лева, начислена за периода от 14.09.2016 г. до 11.07.2019 г., дължима сума за дялово разпределение 41,83 лева - главница за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна лихва в размер на 8,53 лева за периода от 30.07.2016 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3457/2019 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ

/ чл.106а, ал.

3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на потребители за битови нужди в град С., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г.. Съгласно раздел XI от ОУ от 2014 г. „Заплащане на ТЕ", чл.33, съответно чл.33, от ОУ от 2016 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Т. С." ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.

С." ЕАД на адрес. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатила задължението си.

Твърди, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Т. С." ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Посочено е, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Т. С." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Твърди, че на

29.07.2019 г. ищецът е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. 3457/2019 г. по описа на РС Пазарджик, по което искането му е уважено. Сочи, че във връзка с разпореждане на заповедния съд е депозирана и настоящата искова молба, за установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника, за топлоснабден имот с адрес: гр. С., гр. С., п.к. 1510, общ. П., ж.к. „Х. Д.“, бл.26, вх.А, ет.З, ап.9, за процесния период.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирана е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител – адвокат Б.Д.,***, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените исков по основание и размер.

Твърди, че с оглед на депозираното от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, последният не дължи описаните в исковата молба суми. Оспорва представените от ищеца доказателства - протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици, молба- декларация, извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци, тъй като счита, че ответникът не е подписвал нито един от тези документи и не е уведомен за същите, както и че същият не е потребил описаните в исковата молба количества топлинна енергия, алтернативно, че са заплатени от последния.

В ОИМ особения представител е посочил, че в случай, че до първото по делото съдебно заседание не осъществи контакт с ответника ще оттегли тези твърдения, както и направените оспорвания и доказателствени искания, за да не се усложнява излишно процеса и да не се стига до начисляване на повече от необходимите разноски при постановяване на съдебния акт.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява, а за него се явява назначения му особен представител – адвокат Б.Д.,***, който оттегля всичките си доказателствени искания и оспорвания направени с ОИМ.

Посочва, че не оспорва иска по размер и не следва да бъдат назначавани поисканите от ищеца експертизи.

С определение

№ 260116/18.02.2021 г. по настоящото дело, съдът е конституирал „Т. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "П. Г. П." № 3, в производството по гр.д. № 5032/2019 г. по описа на Районен съд –

Пазарджик, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т. - С.“ ЕАД.

Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова претенция и депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител. Депозирал е молба, с която се поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи в цялост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. – С.“ ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.150 от ЗЕ.

Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ в гр.

С., гр. С., п.к. 1510, общ. П., ж.к. „Х. Д.“, бл.26, вх.А, ет.3, ап.9. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и "битовият клиент", тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.153, ал.1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.