Решение № 564 от 24.09.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. В., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20241320100630 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД с ЕИК:815123415, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ш. № 18, представлявано от управителя И.К.И., срещу ответника П. П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В., искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД с ЕИК:815123415, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ш. № 18, представлявано от управителя И.К.И., е предявил срещу ответника П. П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В., искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ответникът П. П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД, както следва: сумата от 545,34 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2023г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 120 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и разноски, направени от ищеца в настоящото производство.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че е доставена питейна вода и отведени канални води с адрес на потребление: гр.

В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В., уникален абонатен № 011396, като ответникът е титуляр на партидата, и за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания. Твърди, че 1 вземанията са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че е доставена питейна вода и отведени канални води с адрес на потребление: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В., уникален абонатен № 011396, като ответникът е титуляр на партидата, и за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания. Твърди, че вземанията са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им

Дружеството е подало пред ВРС заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против ответника за процесната сума, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 2033/2023 г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение №1158/26.10.2023г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК едноличният търговец не възразил срещу заповедта за изпълнение, като е залепено уведомление по чл.

47 от ГПК и длъжникът не се е явил в съда за връчване на книжата по делото, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК дружеството е предявило настоящия иск.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството направените от същото разноски по производството в размер на 25 лева – довнесена държавна такса за предявения иск за разликата над внесената държавна такса в заповедното производство до пълния следващ се размер и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, В.ският районен съд

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът П. П. Н. с ЕГН:

********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В. , дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД с

ЕИК:815123415, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ш. № 18, представлявано от управителя И.К.И. , сумата в размер на сумата от 545,34 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 16.10.2023г. до окончателното плащане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1158/26.10.2023г.по гр. дело № 2033/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ответника П. П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В. да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД с ЕИК:815123415, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ш. № 18, представлявано от управителя И.К.И., направените разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева за държавна такса и 120.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1158/26.10.2023г.по гр. дело № 2033/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ответника П. П. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.“, № 22, вх. „Б“, ап.13, общ. В., обл. В., да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация – В.“ ЕООД с ЕИК:815123415, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ш. № 18, представлявано от управителя И.К.И., направените разноски в исковото производство в размер на 25 лева за държавна такса и 360 лева юрисконсултско ,възнаграждение по гр. д. № 630/2024г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3