Определение № 326 от 05.07.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас, 05.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500254 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на М. Т. С. против определение № 404/30.05.2024г. по гр.дело № 185/2024г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата му молба против Националния археологически институт с музей при БАН за осъждането му за сумата от 120 000 лв. обезщетение за вреди от съдебна експертиза, изпълнена от служители на ответника и послужила за основание за осъждане на ищеца с присъда по НОХД 243/2018г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Твърди се, че неоснователно е прекратено производството по делото и е върната исковата молба поради незаплащане на определената от съда държавна такса в размер на 4 800 лв. Намира, че такса в такъв размер е недължима, тъй като предявеният иск е по ЗОДОВ, тъй като ответникът е държавна институция и такса се дължи в размера, посочен в този закон.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Настоящият жалбоподател е предявил пред Сливенския окръжен съд иск против Националния археологически институт с музей при БАН за осъждането му за сумата от 120 000 лв. обезщетение за вреди от съдебна експертиза, изпълнена от служители на ответника и послужила за основание за осъждане на ищеца с присъда по НОХД № 243/2018г. по описа на Сливенския окръжен съд. Твърди се, че вещите лица, определени от директора на ответния институт за извършване на експертизата са дали в наказателното 1 производство необективно, непълно и невярно експертно заключение с необективна оценка на обектите на експертизата. Претендират се вреди от нарушаване на правото на ЕС – конкретно чл.6, ал.1 и чл.13 ЕКЗПЧОС.

С разпореждане № 454/24.04.2024г. съдът е намерил, че искът е подаден против ненадлежен ответник, оставил е исковата молба без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок от връчването му да отстрани нередовностите на жалбата, като и изложи всички обстоятелства, на които се основава исковата претенция, да изложи твърдения за претърпени неимуществени вреди и дали са настъпили в пряка причинна връзка от нарушеното право на ЕС, да конкретизира в какво се изразява това нарушение и дали е достатъчно съществено, да посочи дали постановената присъда е осъдителна или оправдателна и дали е влязла в и да уточни кой е ответник по предявения иск съобразно мотивите на разпореждането.

В отговор на разпореждането е направено уточнение, че обектите, предмет на експертизата неправилно са квалифицирани като археологически обекти от вещите лица, поддържа, че субституент на Държавата е институцията, посочена като ответник в исковата молба и таксата за разглеждане на иска е внесена в размера, посочен в ЗОДОВ.

С последващо разпореждане от 16.05.2024г. съдът отново е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчването му да конкретизира в какво се изразяват претърпените вреди, дали са настъпили в причинна връзка от нарушеното право на ЕС; в какво се изразява това нарушение и дали е достатъчно съществено, да уточни дали сочения ответник Н. И. музей –гр.София е юридическо лице и посочи адреса му за призоваване и да заплати по сметка на ОС-Сливен държавна такса в размер на 4800лв и да представи по делото платежния документ и да представи коригирана искова молба за връчване на ответника.

В дадения срок ищецът е депозирал уточнение, в което сочи, че търсените вреди са емоционални страдания и негативни преживявания – душевни болки, чувство на безсилие, водещо до социална изолация и адаптивно разстройство. Конкретизиран е ответникът – Националния исторически музей – София, но е отказано заплащането на определената от съда такса като недължима в посочения размер с доводи, че предявеният иск е по ЗОДОВ и таксата се дължи съобразно този закон.

С обжалваното определение съдът е намерил, че нередовността на исковата молба, състояща се във внасяне на дължимата за производството държавна такса не са изпълнени, прекратил е производството по делото и е постановил връщането и.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Според фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, той е осъден с влязла в сила присъда № 10/30.04.2019г. по НОХД № 243/2018г. по описа на СлОС за престъпление по чл.278, ал.6 НК и по чл.277а, ал.7, потвърдена по КНД № 319/22г. по описа на ВКС.

2

Твърди, че назначената в съдебната фаза на наказателното производство експертиза на три предмета, определени от нея като „археологически“, извършена от служители на ответника, посочени от неговия директор, не е правно регламентирана, изготвена е от лице, което не е включено в определението за назначаване на вещи лица и изготвеното заключение съдържа правни квалификации извън компетентността на експертите.

Предвид, че е извършена с технически средства на ответника и подпечатана с множество негови печати, счита, че той е отговорен за претърпените от ищеца вреди от невярната и противоречаща на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство експертиза. Претендира вреди на основание чл.6, ал.1 ЕКПЧОС и чл.13 ЕКПЧОС.

Разпоредбата на чл.2в, ал.1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.2в ЗОДОВ следва недвусмислено от разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.2 вр. с чл.7 от ЗОДОВ.

Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността и еквивалентността.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003г. по дело C-224/01–Gerhard Kцbler; решение от 11.07.2015г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1/ нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3/ пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (вж. решението от 30.09.2003г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler) въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Тази предпоставка е материалноправна. В случая ищецът не претендира вреди от правораздавателен акт на съд съгласно собствените му твърдения в уточненията към исковата му молба. Посоченият от ищеца ответник не е надлежно легитимиран според разпоредбите на ЗОДОВ, тъй като не е административен или правозащитен държавен орган.

Съгласно неговия устройствен правилник той е културна и научна организация, която участва в осъществяването на държавната политика по опазване на културните ценности и музейното дело на територията на цялата страна.

3

Макар и юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата , той не е държавен орган, който издава властнически актове, рефлектирали в правната сфера на ищеца и поради това разпоредбите на ЗОДОВ не намират приложение, а следва да намери приложение общата разпоредба на чл.49 ЗЗД.

За иск на това правно основание следващата се такса е в размер на 4% от стойността на претендираните вреди, в случая в размера, посочен от предходната инстанция и не внесена от жалбоподателя.

Ищецът твърди незаконосъобразни действия на служители на ответника, за които не е уточнено дали са извършени по повод възложена от него или от друг работа и които да представляват основание за ангажиране на неговата отговорност. Въпреки предоставената му неколкократно от съда възможност, ищецът не е обосновал и причинно – следствената връзка между действията на служителите на ответника и претендираните вреди и исковата молба е останала нередовна, без да бъде изправена и в тази част.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Т. С. против определение № 404/30.05.2024г. по гр.дело №185/2024г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4