Решение № 17 от 01.02.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Силистра, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200548 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „име на фирма“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Девня“№10, ет.4, офис 1, представлявано от управителя Д. И. Т., против Наказателно постановление № 19-2300153/26.07.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

В жалбата бланкетно, се посочват като основания за искане отмяна на санкционния акт, допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на наказаното дружество. В последната молба по делото процесуалния представител на „име на фирма“ ООД не възразява за провеждане на съдебното производство в негово отсъствие и конкретизира оплакванията си, за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, свързани както с неправилно приложение на материалния, така и на процесуалния закон.

Отделно от това, счита че е следвало да се приложи по- благоприятния закон, тоест опребели санкцията по чл.415в, ал.1 от НК, тъй като нарушението било своевременно отстранено. Претендират се и разноски.

Съда е разгледал делото в отсъствието на жалбоподателя и неговия процесуален представител.

1

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че наказателното постановление изцяло е съобразено с изискванията на процесуалния и материалния закон. Развива доводи в насока приложимост на ЗББУТ относно риска „трудова злополука“ и сключването на застраховката за същия, както и на разпоредбата на чл.413 КТ за реализиране на административно-наказателната отговорност на ТД-жалбоподател. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за процесуалното представителство на Инспекцията.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 05.07.2023г. свид.М.Г. и св.М.Д. на различни длъжности при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, извършили проверка на място относно спазване на трудовото законодателство и изискванията на закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в строителен обект: „Основен ремонт на общинска сграда за здравни услуги в гр.Алфатар с ид. ***, покрив и пристройка за обособяване на рампа за хора в неравностойно положение“, находящ се в гр.Алфатар, ул.“Олшанка“№87.

Установили като изпълнител на СМР „име на фирма“ ООД гр.Варна, съгласно договор №SP0000003851 с възложител „НН- Електрохолдинг“ ЕООД. Работници на фирмата изграждали електрическа инсталация в сградата.

На служители от контролната администрация от дружеството била предоставена документация. От Трудов договор №096/23.06.2023г. и Протокол към него за постъпване на работа се установило, че лицето Н.Д.М. със съответно ЕГН е постъпило и започнало работа на 26.06.2023г. в предприятието на работодателя,същият изпълнявал и задължението си на обекта в момента на проверката 05.07.2023г.. Работника изпълнявал длъжността „Техник автоматизация“. Дейността на търговското дружество по изграждането на електрически инсталации е установена по обозначен код №43.21 от ПКИД-2008.

Съгласно Заповед № РД-06-44/22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика, за тази дейност коефициент на трудов травматизъм (Ктт) е 1,15 и превишаващ средния за страната който е 0,64 Ктт.

Към дата на проверката на 05.07.2023г. работодателя не бил застраховал за риска „трудова злополука“ за 2023г. работещият в предприятието и на конкретния обект Н.Д.М. изпълняващ длъжността „ техник автоматизация“.

При тези факти на 17.07.2023г. свид.М.Г. съставила АУАН № 19-2300153, в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице, за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

2

На 17.07.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра било представено копие на Добавък №1 към Застрахователна полица № 03/053808Т от 06.07.2023г., издадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИ.Т ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с приложен списък на застрахованите от „име на фирма“ ООД лица за риска „трудова злополука, сред които фигурирал и работника Н.Д.М..

Въз основа акта

АНО издал обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждащо съдържанието на акта откъм описателната част на нарушението и квалификацията му, и е наложена имуществена санкция на в размер 1500 лева на основание чл.413, ал.2 КТ.

Съдът констатира, че при образуване на административно-наказателното производство и неговото протичане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.

Фактът на извършената административна простъпка е установен по несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Явно е неспазването на изискването на посочената за нарушена правна норма на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, че работещите се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са за сметка на работодателите, във връзка с изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", че „на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.

Изискването за посочената застраховка е включено в обхвата на Закона, Глава VI „Икономически форми за подобряване на условията на труда“ като преценка на законодателя, че следва да намери място в посочения нормативен акт, въпреки функцията на самата застраховка да обезпечи покриването на разходи при последствията след настъпването на трудова злополука. Предвид на гореизложеното съда намери възражението на защитата за материална незаконосъобразност за неоснователно.

Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ за работодателя за нарушение на условията, правилата и нормите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. .

Безспорно е, че несключването на застраховка за риска „трудова злополука“ е елемент от задълженията на работодателя, за осигуряване на здравословна и безопасна работна среда, при осъществяване на самата дейност, а не е задължение извън тези условия за да е приложима санкцията по чл.411, ал.1 от КТ. Ето защо преценката на съда е, че възражението на зашитата за неправилно приложение на санкционната норма е неоснователно.

Съдът намира, че изяснените по настоящия случай обстоятелства очертават липсата на настъпили на каквито и да са обективни и доказани вредни последици за конкретния 3 работник, като следва да се отбележи, че естеството на застраховката само по себе си не създава безопасност на условията на труд и респ. здравословност като среда по време на самото изпълнение на трудовите задължения на лицето, а наличието и е императивно въведено от закона. Преди датата на съставяне на АУАН и преди издаване на НП, един ден след извършената на место проверка, пълномощнника на управителят е отстранил пропуска по отношение на посоченото законово изискване, обстоятелство което не е било отразено от АНО в наказателното постановление. Данните- документите за отстраняване на нарушението са били предоставени при съставянето на акта, същите са били заверени като вярни с оригинала, и с печата на Д“ИТ“-Силистра.

За прецизност следва да се отбележи, макар правилно АНО да е приел, че се касае за продължено във времето административно нарушение, то неправилно е определен периодът му. Работникът е сключил трудов договор на 23.06.2023г. .Справката от НАП, Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ е от 24.06.2023г.. Протоколът за постъпване на работа е от 26.06.2023г., а в книгата за ежедневни инструктажи Н.Д.М. се е подписвал от 27.06.2023г., тоест бездействието на работодателя да застрахова работника за риска „трудова злопулука“ е продължило в периода от посочената дата до момента на проверката и следващият ден след нея.

Съдът приема, че са налице предпоставките за преквалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ при същите гореописани фактически обстоятелства. Нарушението е отстранено веднага след установяването му и не са произтекли вредни последици за работника. Санкцията за работодателя следва да се определи в максимума на правната норма, предвид на изложеното по- горе обстоятелство, че се касае за продължено във времето административно нарушение. Съдът намира, че посоченото наказание се явява справедлИ. при съобразяване особеностите на случая и на факта, че ТД все още има възможността да осъществява дейност, с която да предоставя на заетите при него лица да реализират трудови доходи, необходими им за осигуряване на техните основни житейски потребности.Възражението на защитата с оглед приложението на привилегирования текст на чл.415в, ал.1 от КТ, съдът намери за основателно.

Двете страни правят искане за присъждане на разноски. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

В случая контролните органи по безспорен начин са установили извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като преценката на съда е за възможността да се приложи привилегирования текст на чл.415в, ал.1 от КТ. В този смисъл е отхвърлил оспорването на НП по отношението неговата материала и процесуална незаконосъобразност. Ето защо и предвид изхода на делото, преценката на съда е, че няма основание за присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат. Исканите от процесуалния представител на административно4 наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТДжалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 19-2300153/26.07.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на „име на фирма“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Девня“№10, ет.4, офис 1, представлявано от управителя Д. И. Т., на основание чл.413, ал.2 КТ вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като преквалифицира деянието по 415в, ал.1 КТ и НАЛАГА имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.