Решение № 1019 от 18.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110141035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № .............. г., уточнена с писмени молби вх. № ........ г., на „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

......... В, срещу К. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искови претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 276,04 лева, представляваща регресно вземане за платена главница по договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2021 г., сключен между К. С. В. и „...........“ ЕООД, обезпечаващ изпълнението на договор за паричен заем № ......... от 30.07.2021 г., сключен между К. С. В. и ...........“ АД, което вземане е прехвърлено на 31.03.2022 г. по силата на договор за цесия в полза на „...........“ ЕООД, ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 12,93 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.08.2021 г. до 22.10.2021 г., 3./ 14,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10986/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба, уточнена с писмени молби вх. № ........ г., се твърди, че между ...........“ АД – като заемодател, и К. С. В. – като заемател, е бил сключен договор за паричен заем № ........./30.07.2021 г., по силата на който на заемателя е бил предоставен паричен заем в размер на 276,04 лева, който той се е задължил да върне ведно с начислена възнаградителна лихва на 12 броя погасителни вноски по 34,00 лева всяка, в срок до 24.10.2021 г. При сключването на договора за заем, заемателят е сключил и договор за предоставяне на гаранция № ........./30.07.2021 г. с „...........“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца, като при поискване от страна на кредитора да плати всички изискуеми вземания.

1

Твърди се, че заемателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за паричен заем.

Поради това заемодателят ...........“ АД отправил покана за погасяване на целия дълг до „...........“ ЕООД, който възлизал в размер на процесните суми. Така посочената сума била заплатена от „...........“ ЕООД на 04.06.2021 г., с което дружеството встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника, за което последният бил уведомен с писмо по електронната поща от 05.04.2022 г. Твърди се, че между ищеца и „...........“ ЕООД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., по силата на който вземането на „...........“ ЕООД срещу К. С. В. е било прехвърлено, за което по реда на чл. 99 ЗЗД ответникът е бил уведомен по електронната поща, евентуално с получаване на препис от исковата молба по настоящото дело. За непогасените вземания ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо, за него е възникнал правен интерес от завеждане на искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. Моли за уважаването не предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Навежда възражения за нищожност поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави на договорните клаузи, касаещи ГЛП и ГПР

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 10986/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява следното:

На 30.01.2023 г. „...........“ ЕООД е депозирало пред РС – ......... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. В., ЕГН **********, за следните суми:

1./ 276,04 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ......... от 30.07.2021 г., платени от "..........." ЕООД по силата на договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2021 г., вземането по който е прехвърлено на 31.03.2022 г. по силата на договор за цесия в полза на заявителя, ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 12,93 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.08.2021 г. до 22.10.2021 г., 3./ 14,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2021 г. до 05.04.2022 г., 4./ 84,03 лева – възнаграждение по договор за поръчителство, 5./ 60,00 лева – изискуеми разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита, както и сторените по делото разноски.

С определение № 70/31.01.2023 г., влязло в сила на 18.02.2023. г., производството ред РС - ......... е прекратено поради местна неподсъдност на спора и е изпратено по компетентност на Софийски районен съд.

С разпореждане от 30.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 10986/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

1./ 276,04 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ......... от 30.07.2021 г., платени от "..........." ЕООД по силата на договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2021 г., вземането по който е прехвърлено на 31.03.2022 г. по силата на договор за цесия в полза на заявителя, ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 12,93 лева, представляваща договорна лихва за период от 06.08.2021 г. до 22.10.2021 г., 3./ 14,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2021 г. до 05.04.2022 г., като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от заявлението в общ размер на сумата 50,88 лева. С разпореждане 41051/30.03.2023 г., влязло в сила на 02.05.2023 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за следните суми: 84,03 лева – възнаграждение по договор за поръчителство, 60,00 лева – изискуеми разходи и такси за 2 извънсъдебно събиране на кредита

Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК, по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

От представения и приет по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № ........./30.07.2021 г. (л. 9-14), саморъчно подписан от ответницата, чийто подпис не е оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, се установява, че същият е сключен между ...........“ АД – като заемодател, и К. С. В. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 300,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 315,24 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 26,27 лева; 3./ срок на заема в седмици: 12; 4./ брой вноски: 12, от които първата, платима на 06.08.2021 г., и последната, платима на 22.10.2021 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40,00 %; 6./ лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,23 %.

Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 300,00 лева по процесния договор за паричен заем.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения и приет по делото като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция № ..........30.07.2021 г. (л. 15-19), саморъчно подписан от ответницата, чийто подпис не е оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, се установява, че същият е сключен между „...........“ ЕООД – като гарант, и К. С. В. – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на ...........“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № ......... г., в т. ч. главница в размер на 300,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари

Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че 3 потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 92,76 лева, платимо разсрочено на вноски от по 7,73 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че ...........“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Погасителен план към договор за кредит № ........./30.07.2021 г. (л. 29-31), с посочен падеж на седмичната вноска, общ размер на вноската 26,27 лева, включваща главница и договорна лихва, и по 7,73 лева вноска за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Погасителният план носи саморъчно положен за ответницата подпис, чиято автентичност не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.