Решение № 264009 от 17.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI

Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.с.

ИВАН КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр. дело № 12624 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

144333/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 17235/2018 г. по описа на СРС, 128 - ми състав е отхвърлен предявеният от И.В.И. срещу „К.Б.“ ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 350 лева, заплатена от ищеца без правно основание – за несъществуващ към ответника дълг. С решението И.И. е осъдена да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 558 лева сторени по делото разноски.

Срещу постановеният съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ищцата чрез адв. С., в която са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, както и че е постановено при допуснати процесуални нарушение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че със сумите по споразумението е намалена главницата от 2202,25 лева на 1005,43 лева.

Сочи, че дори и да се приеме този извод, то отново са надвнесени суми в размер на 1197 лева по изпълнителното дело. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Направено е искане и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд счита постановеното от Софийски районен съд, 128-ми състав, решение за валидно и допустимо, а по същество частично неправилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

По делото е представено споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г. между „К.Б.“ ЕООД и И.В.И., съгласно което: чл. 1 Съгласно сключен на 27.05.2013 г. договор за цесия между „Уникредит К.Ф.“ АД – цедент и „К.Б.“ ЕООД – цесионер, последният е придобил вземане срещу ищцата, представляващо неплатени суми по договор № 686357 от 12.08.2011 г.. В чл. 2 от споразумението е посочено, че към 27.05.2013 г. размерът на задължението е 3501,10 лева, а съгласно чл. 3, длъжникът е уведомен за цесията. В чл. 4 от споразумението страните са уговорили, че длъжникът се задължава да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 3501,10 лева на вноски, като първата вноска е в размер на 100 лева и е внесена на 31.07.2013 г., а остатъкът от 3401,10 лева ще се погасява чрез 18 ежемесечни вноски, всяка с минимален размер от 100 лева и платими в периода 03.12.2013 г. - 31.05.2015 г.. В чл. 5 е уговорено, че плащането на всяка една вноска следва да бъде до последното число/крайна дата/ на съответния месец. В чл. 8 от споразумението е предвидена и отговорност на длъжника при неспазване на споразумението, а именно, че при условие, че не бъдат спазени условията за срок и/или размер, то цялото задължение става предсрочно изискуемо. Предвидено е и, че длъжникът ще дължи и лихва за забава в размер на ОЛП + 10 пункта, от момента на цедирането на задълженията на „К.Б.“ ЕООД до окончателното изплащане върху целия непогасен остатък. Споразумението носи подписите на двете страни и същото не е оспорено.

Представени са и извлечения от банкова сметка *** „К.Б.“ ЕООД със следните преводи: от 31.07.2013 г. за сумата от 100 лева; от 03.02.2014 г. за сумата от 200 лева; от 28.05.2014 г. за сумата от 200 лева; от 23.01.2015 г. за сумата от 200 лева; от 27.02.2015 г. за сумата от 200 лева; от 30.03.3015 г. за сумата от 200 лева; от 30.04.2015 г. за сумата от 200 лева; за 29.05.2015 г. сумата от 200 лева; за 30.06.2015 г. за сумата от 200 лева; от 31.07.2015 г. за сумата от 200 лева; от 31.08.2015 г. за сумата от 200 лева; от 30.09.2015 г. за сумата от 200 лева; от 18.08.2016 г. за сумата от 300 лева; от 04.10.2016 г. за сумата от 100 лева; от 22.02.2017 г. за сумата от 150 лева; от 31.08.2017 г. за сумата от 94,78 лева – превод от ЧСИ Я.Б.по изпълнително дело № 459/2017 г. или общо сума в размер на 2944,78 лева.

Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 17483/17.12.2014 г. от „К.Б.“ ЕООД срещу И.И. за сумата от 3 355, 03 лева – главница по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., заедно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното му изплащане; сумата от 185,05 лева – мораторна лихва от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., както и разноски в размер на 424,80 лева.

Представен е и изпълнителен лист от

03.02.2015 издаден в полза на „К.Б.“ ЕООД, по силата на който И.И. следва да заплати на дружеството сумата от 3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., сумата от 185,05 лева – мораторна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва от 17.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и 424,80 лева разноски по делото.

Представена е покана за доброволно изпълнение от 03.08.2017 г. на ЧСИ Я.Б.по изпълнително делото № 459/2017 г., съгласно която И.И. дължи на „К.Б.“ ЕООД сумата от 88, 70 лева – неолихвяема сума, 8 890, 52 лева – главница, 34,59 лева – лихви, 156,20 лева – допълнителни разноски, 384 лева разноски по изпълнително дело. Посочено е, че държавата е присъединен взискател за сумата от 6688,27 лева.

Представено е предложение от И.В. Л.

/предишно И./ с вх. № 05133/05.10.2018 г. по изпълнително дело № 459/2018 г. по описа на ЧСИЯ.Б., съгласно което предлага да изплати дълга си по изпълнителното дело, общо в размер на 5894,79 лева на две вноски – първа в размер на 2000 лева, които ще бъдат платени до 05.10.2018 г. и втора вноска в размер на 3894,79 лева, които ще бъдат заплатени на 30.10.2018 г., като е приложено и платежно нареждане за сумата от 2000 лева до „К.Б.“ ЕООД.

Представено е и дневно извлечение №

212 за дата 05.11.2018 г. с титуляр „К.Б.“ ЕООД, съгласно което на 05.11.2018 г. е постъпила сумата от 1 610,75 лева с наредител И.В. Л. /предишна И./.

Представена е и молба на „К.Б.“ ЕООД от 23.11.2018 г. по изпълнително дело 459/201 г. по описа на ЧСИЯ.Б. за прекратяване на изпълнителното делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именно – ищцата да е заплатила на „К.Б.“ ЕООД сума в размер на 2350 лева, а ответното дружество да е нямало основание да я получи.

Между страните не се спори, че ищцата е заплатила процесната сума по сметка на ответното дружество, като това обстоятелство се доказва и от представените по делото разписки за извършено плащане. Предвид това, съобразно правилата за разпределение на казателствената тежест по чл. 154 от ГПК, ответникът следва да установи при условие напълно и главно доказване, че в негова в полза е възникнало правото да задържи процесната сума.

Безспорно е между страните, че между същите е действало Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., съгласно което въззивницата е поела ангажимент да погаси задължението си към ответника в размер на 3501,10 лева на 18 месечни вноски, всяка с минимален размер от 100 лева и платими в периода 03.12.2013 г. - 31.05.2015 г.. Категорично се установява, че ищцата е направила три вноски – на 31.07.2013 г. – 100 лева и на 03.02.2014 г. и 28.05.2014 г. от по 200 лева, с които кредиторът е погасил уговорената и начислена лихва за забава, както и част от главницата, след което И. е преустановила изпълнението на задълженията си. Установи се и, че „К.Б.“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 17483/17.12.2014 г. срещу И.И. за сумата от 3 355, 03 лева – главница по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., заедно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 17.12.2014 г. до окончателното му изплащане; сумата от 185,05 лева – мораторна лихва от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., както и разноски. Установи се, че ответникът се е сдобил с изпълнителен лист от 03.02.2015, по силата на който И.И. следва да заплати на дружеството сумата от 3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., с 185,05 лева – мораторна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва от 17.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и 424,80 лева разноски по делото. Установи се, че в периода от 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. ищцата е внесла сумата от 2350 лева, с която частично е погасило задължението си към ответника. В тази връзка настоящата инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че след преводите в периода 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. в общ размер на 2350 лева е бил налице дължим остатък от главницата в размер на 1005,03 лева.

Видно от изпълнителния лист И.И. следва да заплати на дружеството сумата от 3355,03 лева – главница по неизпълнение по Споразумение за уреждане на парично задължение от 03.12.2013 г., с 185,05 лева – мораторна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 12.12.2014 г., законната лихва от 17.12.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и 424,80 лева разноски по делото, тоест с превежданите от И. суми в периода 23.01.2015 г. до 22.02.2017 г. не се е погасявала единствено главница, а и останалите суми и то съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ГПК. При така изложеното към момента на образуване на изпълнително дело № 459/2017 г. по описа на ЧСИ Я.Б.и изпращане на покана за доброволно изпълнение от 03.08.2017 г. до ищцата, задължението ѝ към „К.Б.“ ЕООД се е състояло от главница в размер на 2202,25 лева, законна лихва – в размер на 34,59 лева, а останалите суми 88,70 лева – неолихвяема сума, 156,20 лева – допълнителни разноски, разноски по изпълнително дело в размер на 384 лева са с неясен произход. На 31.08.2017 г. по сметка на ответника от ЧСИ Я.Б.е постъпила сума в размер на 94,78 лева, при което размерът на дълга към „К.Б.“ ЕООД е намален съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД до главница в размер на 2159,80 лева, като от 01.09.2017 г. е започнала да тече нова законна лихва.

Видно от материалните по дело ищцата е превела директно по сметка на ответника на 30.10.2018 г. сумата от 2000 лева за погасяване на вземането. Към тази дата вземането на ответника се е състояло от главница в размер на 2159,80 лева и законна лихва в размер на 254,97 лева, изчислена на основание чл. 162 от ГПК чрез използване на лихвен калкулатор

/https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. След погасяване с постъпилата сума задължението към „К.Б.“ ЕООД е било в размер на 414,77 лева – главница. Видно от материалите по делото ищцата е превела директно по сметка на ответника на 05.11.2018 г. сумата от 1610,75 лева за погасяване на задължението си. Към тази дата вземането на ответника се е състояло от главница в размер на 414,77 лева и законна лихва в размер на 0,69 лева, изчислена на основание чл.

162 от ГПК чрез използване на лихвен калкулатор /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.

След погасяване на задължението е надвнесена сума към „К.Б.“ ЕООД в размер на 1195,29 лева, като същата е заплатена без основание от ищцата, доколкото задължението към ответника е било погасено.

При така изложеното настоящата инстанция намира, че исковата претенция на въззивницата е частично основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено – до сумата от 1195,29 лева и да бъде постановено ново, с което ответникът „К.Б.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата посочената сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като платена без основание. В останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2350 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a8ed327-4ed7-4ed1-9964-1da2e0d4650c