Решение № 177 от 15.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. В., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110112416 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Л. Н. П., ЕГН **********, и Ж. М. П., ЕГН ****** чрез процесуалния им представител – адв. Н. П., срещу П. В. П., ЕГН **********, и Ж. Й. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 109 ЗС за разпределение ползването на съсобствения между страните имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № ******2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В., район А., с. о. „П.“, с площ 807 кв. м., както и за осъждане на ответниците да премахнат оградата от стоманобетонни блокчета, издигната на височина 1.70 м. над земята, с размер от около 3-3.5 метра, започваща от южния край на къщата на ищците и завършваща до мястото, където оградата се изправя, повдигната в червен цвят на приложената по делото на л. 46 скица на имота.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищците Л. и Ж. П.и твърдят, че с ответниците П. В. П. и Ж. Й. П. са съсобственици на следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ 807 кв. м., с идентификатор ******. Посочват, че са придобили 400 кв. м. ид. ч. от процесното дворно място по силата на сделка, обективирана в НА № ******2004 г. Ответниците са придобили собствеността върху 440 кв. м. от имота чрез трансформация на предоставеното им право на ползване в право на собственост по реда на пар.

4а ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е съставен НА № ******1994 г. Поддържат, че към настоящия момент ползването на съсобствения на страните имот се осъществява по следния начин: те ползват западната част от имота, а 1 ответниците – източната. Този начин на ползване се легитимира от декларация, подписана от ответниците и техните праводатели на ******2002 г.

Твърдят, че след закупуването от тяхна страна на имота през 2004 г. до настоящия момент са настъпили множество промени, свързани със застрояването в имота. От западната страна на реално обособената част, ползвана от тях, имало няколко постройки, а именно: барбекю /4.30 х 3.70/ от стабилна дървена конструкция на стени и покрив, масивен склад /4.30 х 2.20/ и масивен тоалет /2.90 х 1.70/, които към настоящия момент не съществуват, тъй като по предписание на Община В., район А., били премахнати през 2016 г. Посочват, че страните не могат да постигнат съгласие относно начина на разпределение на ползването. Излагат, че желаят разпределението на ползването да е следното: те да ползват западната част, съответстваща на 400 кв. м., с лице 9.80 м., при граници: от север – улица, от запад – ПИ с идентификатор 1******, от юг – ПИ с идентификатор ****** и от изток – частта на ответниците, а последните да ползват източната част, съответстваща на 440 кв. м., с лице 10.80 м., при граници: от север – улица, от изток – ПИ с идентификатори ****** и ******, от юг – ПИ с идентификатор ****** и от запад – частта на ищците. Считат, че с премахването на поисканата част от изградената в имота ограда ще си осигурят безпрепятствен достъп до източната част на сградата си и ще си осигурят вход откъм улицата от източната страна на техния дял от имота. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

Ответниците П. и Ж. П.и, редовно уведомени, са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния им представител – адв. П. Н.. Поддържат становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Считат, че искът за разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим, поради обстоятелството, че имотът не се явява съсобствен между страните. Поддържат, че всяка от страните по делото е придобила имот в реални граници, като преди съществуването на бетонната ограда на нейно място е имало телена такава, поради което имотът е бил реално обособен в два отделни имота. Единствено поради факта, че двете реални части от имота не отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелен имот, същите са отразени като един общ имот.

Посочват, че праводателят на ищците им е прехвърлил реална част от имота, а не идеална част. Излагат, че ищците ползват източната част, а те – западната част от процесното дворно място, като границата между двете е именно изградената със знанието и съгласието на праводателя на ищците – И. К., първоначално телена мрежа, а впоследствие масивна бетонна ограда. Това разпределение на ползването било осъществено още през 2002 г., съобразно декларация от ******2002 г. и не било променяно. Поддържат, че след придобиването на имота от ищците не са настъпили съществени промени в обстоятелствата, които да налагат ново разпределение. Считат, че твърдените от ищците промени, свързани със застрояването на имота, премахване на постройки, по своето естество не представляват промяна, която да налага ново разпределение, тъй като тези сгради – барбекю, склад и тоалет се намират в реално обособената част от имота, която се ползва от ищците. Посочват, че те не са имали достъп до разрушените сгради и не са ги ползвали, поради което и премахването им касае единствено ищците. Излагат, че към момента фактическото положение е такова, че и двете страни имат достъп до имотите си откъм улицата. Поддържат, че с исканата промяна в разпределението на собствеността границата между двете реално обособени части от имота ще се 2 измести в техния имот и ще „отнеме“ от тяхната реална площ. По отношение на иска за премахване на частта от масивната ограда посочват, че с решение № ******2014 г. по гр. д. № ******2013 г. по описа на ВРС е отхвърлен като неоснователен искът на ищците по чл. 109 ЗС за премахване на изградената в имота масивна ограда, изградена от бетонни блокчета с височина 1.7 м и дължина 30 м по цялото продължение на имота. Считат, че силата на присъдено нещо по иска по чл. 109 ЗС по отношение на цялата ограда, разположена по продължение на имота, се простира и върху частта от нея, чието премахване се иска в настоящото производство. Твърдят, че оградата никога не е пречила на ищците да упражняват правото си на собственост, като същата е съществувала и към момента, в който те са станали собственици на имота. Поддържат, че изградената част от ограда по никакъв начин не препятства достъпа на ищците до собствените им имоти – сграда и дворно място. Посочват, че през 2016 г. са се снабдили с удостоверение за търпимост на оградата. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В проведеното по делото на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание ищецът Л. П. се явява лично. Той и ищцата Ж. П. се представляват от процесуалния им представител – адв. Д. Г., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответниците се представляват от процесуалния им представител – адв.

П. Н., който поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 109 ЗС.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищците следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че с ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот на въведените от тях правни основания – покупко-продажба за ищците и трансформация на предоставено на ответниците право на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; че с декларация от ******2002 г., подписана от ответниците и праводателите на ищците, е уговорено ползването на имота, като към настоящия момент ищците ползват западната част от имота, а ответниците – източната; че след 2002 г. са настъпили съществени промени в застрояването на имота, а именно – през 2016 г. са премахнати съществуващите в имота барбекю, масивен склад и масивен тоалет, което обуславя необходимостта разпределението на ползването да бъде променено; че в имота е изградена процесната масивна ограда, като с оглед нуждите на новото разпределение на ползването /осигуряване на безпрепятствен достъп до източната част на сградата на ищците/ същата следва да бъде премахната.

В тежест на ответниците е да установят правоизключващите си възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици, в това число, че границата между имотите, ползвани от тях и от ищците, е установена при първоначалното разпределение на ползването на имота /първо телена мрежа, а сега бетонна ограда/, като същите не са имали достъп и не са ползвали разрушените впоследствие постройки в имота – барбекю, склад и тоалет.

3

Между страните не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******2004 г. се установява, че ищецът Л. Н. П. е придобил от праводателите му И.Г.К. и Т.А.К. собствеността върху следния недвижим имот, а именно: дворно място с пространство 400 кв. м. в ид. ч. от дворно място, цялото с пространство 807 кв. м., съставляващо ПИ № ***по плана на новообразуваните имоти на местност „П.“, землище Г., област В., заедно с построената в западната част на имота жилищна постройка.

Не е спорно, че имотът е придобит от ищеца по време на брака му с ищцата Ж. М. П. в режим на съпружеска имуществена общност.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4а, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, праводателят И.Г.К. е признат за собственик на място с площ 400 кв. м., попадащо в зона за земеделско ползване, представляващо имот пл. № ****** в кв. 51 по кадастралния план на местността „П.“, заедно с подобренията, насажденията и изградената в имота сезонна постройка.

Не е спорно, а и от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4а, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ответникът П. В. П. е признат за собственик на място с площ 440 кв. м., попадащо в зона за земеделско ползване, представляващо имот пл. № **** в кв. 51 по кадастралния план на местността „П.“, заедно с подобренията, насажденията и с построената в него масивна сезонна постройка.

Не е спорно, че плащането на мястото, съгласно изготвения оценителен протокол от 19.10.1993 г., е по време на брака между П. В. П. и Ж. Й. П., поради което може да се направи обосновано заключение, че същото е придобито от ответниците в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно представената скица, процесният ПИ с идентификатор ******, с номер по предходен план ****, е с площ, съгласно Кадастралната карта 807 кв. м., като не е спорно, че този имот включва както мястото, ползвано от ищците, така и това, ползвано от ответниците, тоест страните се явяват съсобственици на процесния имот.

В този смисъл направените възражения от страна на процесуалния представител на ответниците, че липсва съсобственост върху имота, са неоснователни.

Нещо повече. Видно от представената декларация по чл. 33, ал. 1 ЗС /л.

16 от делото/, ответникът П. В. П. през 2004 г. /непосредствено преди ищците да придобият собствеността върху гореописаното място/ е декларирал, че съсобствениците му И.Г.К. и Т.А.К. са му предложили да закупи притежаваните от тях 400 кв. м. в идеални части от дворно място, цялото с пространство 807 кв. м., съставляващо ПИ № ****** по ПНИ на м-ст „П.“, заедно с построената в северозападната част на имота жилищна постройка, но същият не е пожелал да се възползва от предложението на неговите съсобственици.

От представената декларация с нотариална заверка на подписите от ******2002 г., подписана от П. В. П. и И.Г.К., се установява, че двамата са декларирали, че имат уговорка за ограда и порта между двата имота, през която И. да влиза в имота на П., за да ползва своята метална стълба за таванския етаж. Уговорено е още, че при продажба, прехвърляне, дарение или смърт на един от двамата собственици, според изготвен проект, съставен от 4 архитект техн. А. с „Обяснителна записка“ /също представени по делото/, портата между двата имота да се отстрани и затвори, а металната стълба, която води до таванския етаж на И. да се измести в неговия парцел. По този начин двата имота се обособяват съвсем самостоятелно и независимо един от друг.