Определение № 128 от 15.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В. Б. М. – длъжник по изп. д. № № 20231880400004 по описа на ДСИ при РС – Своге, обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнителното дело в размер на 30 лв. за два запора като дължими от него. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на действията на ДСИ, свеждащи се до твърдението, че изпълнителните способи, за които са сторени тези разноски от взискателя, не са приложени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя В. Т. П..

В изложените от ДСИ мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за в насока, че жалбата е депозирана след срока за обжалване.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение 1 дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в изпълнителното производство. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

В случая разноските в размер на 30 лв. за два запора са надлежно посочени като дължими от длъжника едва в разпореждане от 22.10.2025 г. на ДСИ във връзка с възражение от длъжника от 21.10.2025 г. относно разноските по изпълнителното дело. Това е така, тъй като, както е видно от материалите по делото, че липсва какъвто и да е надлежен акт на ДСИ, предхождащ разпореждането от 22.10.2025 г., в който ДСИ да се е произнесъл по разноските, като е определил размера на задълженията на длъжника за разноски по изпълнението. Съответно не е ясно по какъв начин към 21.10.2025 г. длъжникът е узнал за задължението за разноски в размер на 30 лв. за два запора, вероятно това е станало въз основа на устно запитване. Независимо от това жалбата е депозирана в срок, тъй като, както се посочи, първият надлежен акт, съдържащ надлежно поизнасяне на ДСИ относно размера на задълженията на длъжника за разноски по изпълнението, е разпореждането от 22.10.2025 г. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбата е депозирана в срок дори спрямо датата на възражението на длъжника - 21.10.2025 г. като най-ранна дата, към която може да се направи извод, че той е узнал за задължението си за разноски.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство /т. 1/; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда /т. 2/; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени /т. 3/. Видно от материалите по делото, във връзка със запорното съобщение, изпратено до „БАНКА ДСК“ АД за запор на банкови сметки, е постъпил отговор от банката, че длъжникът няма разкрити банкови сметки в тази банка, поради 2 което запорът не е наложен, а запорното съобщение до НКЖИ - УДВГД за запор на трудово възнаграждение, изпратено на 13.11.2023 г., е върнато с отбелязване в разписката за връчване, че лицето е напуснало от м. юли 2023 г.

Двата изпълнителни способа, за които са сторени от взискателя разноски в размер на 30 лв., не са приложени, поради което разноските за тях съгласно изричната законова разпоредба не следва да са в тежест на длъжника.

С оглед изложеното обжалваните действия на ДСИ, изразяващи се в определяне на разноски в размер на 30 лв. за два запора като дължими от длъжника, следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото и доколкото до момента съдът не се е поизнесъл по искането за частично спиране на изпълнението, безпредметно е произнасянето по това искане с настоящия съдебен акт предвид, че същият е окончателен.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при РС – Своге по изпълнително дело № 20231880400004, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнителното дело в размер на 30 лв. за два запора, посочени в разпореждане от 22.10.2025 г. по изпълнителното дело, като дължими от длъжника В. Б. М. с ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В. Б. М. – длъжник по изп. д. № № 20231880400004 по описа на ДСИ при РС – Своге, обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнителното дело в размер на 30 лв. за два запора като дължими от него. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на действията на ДСИ, свеждащи се до твърдението, че изпълнителните способи, за които са сторени тези разноски от взискателя, не са приложени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя В. Т. П..

В изложените от ДСИ мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за в насока, че жалбата е депозирана след срока за обжалване.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение 1 дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в изпълнителното производство. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

В случая разноските в размер на 30 лв. за два запора са надлежно посочени като дължими от длъжника едва в разпореждане от 22.10.2025 г. на ДСИ във връзка с възражение от длъжника от 21.10.2025 г. относно разноските по изпълнителното дело. Това е така, тъй като, както е видно от материалите по делото, че липсва какъвто и да е надлежен акт на ДСИ, предхождащ разпореждането от 22.10.2025 г., в който ДСИ да се е произнесъл по разноските, като е определил размера на задълженията на длъжника за разноски по изпълнението. Съответно не е ясно по какъв начин към 21.10.2025 г. длъжникът е узнал за задължението за разноски в размер на 30 лв. за два запора, вероятно това е станало въз основа на устно запитване. Независимо от това жалбата е депозирана в срок, тъй като, както се посочи, първият надлежен акт, съдържащ надлежно поизнасяне на ДСИ относно размера на задълженията на длъжника за разноски по изпълнението, е разпореждането от 22.10.2025 г. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбата е депозирана в срок дори спрямо датата на възражението на длъжника - 21.10.2025 г. като най-ранна дата, към която може да се направи извод, че той е узнал за задължението си за разноски.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство /т. 1/; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда /т. 2/; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени /т. 3/. Видно от материалите по делото, във връзка със запорното съобщение, изпратено до „БАНКА ДСК“ АД за запор на банкови сметки, е постъпил отговор от банката, че длъжникът няма разкрити банкови сметки в тази банка, поради 2 което запорът не е наложен, а запорното съобщение до НКЖИ - УДВГД за запор на трудово възнаграждение, изпратено на 13.11.2023 г., е върнато с отбелязване в разписката за връчване, че лицето е напуснало от м. юли 2023 г.

Двата изпълнителни способа, за които са сторени от взискателя разноски в размер на 30 лв., не са приложени, поради което разноските за тях съгласно изричната законова разпоредба не следва да са в тежест на длъжника.

С оглед изложеното обжалваните действия на ДСИ, изразяващи се в определяне на разноски в размер на 30 лв. за два запора като дължими от длъжника, следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на делото и доколкото до момента съдът не се е поизнесъл по искането за частично спиране на изпълнението, безпредметно е произнасянето по това искане с настоящия съдебен акт предвид, че същият е окончателен.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при РС – Своге по изпълнително дело № 20231880400004, изразяващи се в определяне на разноски по изпълнителното дело в размер на 30 лв. за два запора, посочени в разпореждане от 22.10.2025 г. по изпълнителното дело, като дължими от длъжника В. Б. М. с ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3