Решение № 4810 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4810 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110101234 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ...... против Н. ТР. П. и Р. ТР.

П., с която са предявени искове с право основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ....., находящ се в ........., като ответниците му дължат разделно – по ½ от следните суми: 1 823, 61 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 332, 56 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 09.12.2021 г.; 26, 40 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 5, 56 лв. мораторна лихва за природа 31.12.2018 г. – 09.12.2021 г. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.

ТР. П.. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Позовава се на чл.62 ЗЗП. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставена топлина енергия през исковия период, чиято стойност в размер на исковата сума. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищцовото дружество. Оспорва претенцията за цената на дялово разпределение по съображения, че последното е извършвано от трето лице – .... Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.

ТР. П.. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Позовава се на 1 чл.62 ЗЗП. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставена топлина енергия през исковия период, чиято стойност в размер на исковата сума. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия по съображения, че не се установява публикуване на сметките на сайта на ищцовото дружество. Оспорва претенцията за цената на дялово разпределение по съображения, че последното е извършвано от трето лице – .... Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 17.10.1970 г., по силата на който на ....... П. и ...... П.а се продава следният държавен недвижим имот:

....., находящ се в ......... – дясно, състоящ се от: две стаи, кухня, сервизни помещения и мазе № 1, застроен на 56, 48 кв.м. с обща брутна кубатура 231 куб.м. и с 0, 91% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото.

С доклада по делото изрично е посочено, че ищецът не сочи доказателства за връзката между приобретателите на имота – ....... П. и ...... П.а, от една страна, и от друга – ответниците Р. ТР. П. и Н. ТР. П..

Представено е удостоверение за наследници изх. № РНД22-УФ01-506/3 от 18.04.2022 г., от което е видно, че ...... П.а, със семейно положение „разведена“, е починала на 06.01.2015 г., като е оставила наследници по закон: Р. ТР. П. – син и Н. ТР.

П. – син.

Представено е писмо от ...... до Р. ТР. П. и Н. ТР. П., върнато като непотърсено, видно от известие за доставяне, обр. 250, представено по делото, в което е посочено, че при смърт на клиент наследниците или лицето, придобило жилището, са длъжни да уведомят писмено топлопреносното предприятие в 30-дневен срок, като подадат заявление за смяна на партидата и че за улеснение им се изпраща формуляр за откриване на партида аб. № ...... за ап. 87, находящ се в .........

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден.

Безспорно е между страните и че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение от ..., което се потвърждава и от ангажираните писмени доказателства.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в .......... от 27.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 27.09.2002 е сключен договор № 4375 между ... и етажната собственост с адрес: .........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след 2 предоставяне на информация от ...... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ...... – възложител и ... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за аб. № ......, изготвени от фирмата за дялово разпределение ..., както и протоколи за неосигурен достъп от 02.05.2019 г., 10.05.2019 г., 01.06.2020 г. и 08.06.2020 г., съставени от представител на фирмата за дялово разпределение.

Безспорно е между страните и че до процесния имот за исковия период е доставяне топлинна енергия на стойност исковата сума – 1 823, 61 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца в настоящото производство е да докаже качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия в условията на пълно и главно доказване, 3 в какъвто смисъл са и указанията на съда, дадени с доклада по делото.

В случая от представения договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 17.10.1970 г. се установява, че собствеността на процесния имот е придобита от ....... П. и ...... П.а.

По делото не се твърди и установява към тази дата купувачите да са се намирали в брак, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ......

П.а е починала на 06.01.2015 г., оставяйки наследници по закон: Н. ТР. П. – син и Р.

ТР. П. – син, с оглед на което и по арг. от чл.5, ал.1 ЗН последните са придобили равни части от собствената й 1/2 ид.ч., т.е. всеки от тях по 1/4.

Не са ангажирани доказателства ответниците да са придобили собствеността на целия имот, извън придобитата от двамата 1/2 по наследяване от ...... П.а.

Не се твърди и установява собствената на ....... П. 1/2 ид.ч. да е придобита от ответниците по някой от законоустановените способи за това, вкл. по наследяване, независимо от изричните указания, дадени с доклада по делото, че ищецът не сочи доказателства за връзката между приобретателите на имота и ответниците по делото.

Такива доказателства са ангажирани единствено по отношение на ...... П.а.

При това положение и с оглед изричното оспорване на ответниците да са собственици на процесния имот, следва да се приеме, че качеството им на собственици се установява до размера на по 1/4 ид.ч. за всеки от тях.

От качеството на ответниците на съсобственици на имота произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Неоснователни са доводите, че е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.