Решение № 972 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. С., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря К. Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100107544 по описа за 2023 година

Образувано е по предявени от М. А. Т. срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.И З.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца М. А. Т. сумата от 80000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 11,02,2023год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 24,03,2023год. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 11,02,2023г. около 19:45 часа, в с. Волуяк, на бул.

„******* *******, докато се е намирала плътно в дясно на пътното платно, ищцата е била ударена от лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № *******, който се е движел по бул. „******* шосе“ с посока на движение от ул. „Дружба” към ул. „Синчец”. Инцидента настъпил по вина на водача на лекия автомобил - Н. Н. Ц., която се движела с несъобразена скорост и не е проявила нужното внимание към уязвимите участници в движението. В резултат на произшествието ищцата претърпяла тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупвания, обхващащи няколко области от горен и долен крайник, закрито, счупване на тялото на тибията, закрито, счупване на горния край на лакътната кост открито, както и разкъсно-контузна рана на скалпа. На 13,02,2023 г. е извършена операция на лявата коленна става. Проведена е и операция на лакътна става с поставяне на метални импланти.

Хирургически била обработена и разкъсно-контузната рана на скалпа на ищцата. Навеждат се доводи, че здравословното състояние на ищцата след инцидента било изключително тежко. Изпитвала силни болки, била напълно обездвижена. Налагало се да приема непрекъснато обезболяващи медикаменти. Посочва се, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество. Въпреки извънсъдебно 1 заявената претенция пред ответното дружество плащане не е извършено.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.

131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че застрахованият при него водач не е причинил произшествието, като същото е настъпило изцяло по вина на ищцата, която се намирала на платното за движение. Оспорва сериозността на претърпените от ищцата увреждания, както и интензитета на настъпилите във връзка с тях неимуществени вреди. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен. Релевира възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, която: 1.пресичала на нерегламентирано за целта място; 2. не е съобразила скоростта и отстоянието на приближаващото се МПС; 3. изскочила внезапно на пътното платно, без да се огледа; 4. престояла на пътното платно, без необходимост от това; 5. движела се е попътно на посоката на движение на лекия автомобил; 6. не е провела рехабилитация/физиотерапия за по-бързото оздравяване и възстановяване от травмите от ПТП, което удължило възстановителния период. Оспорва причинените увреждания, както и размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно. Оспорва претенцията за лихва за забава, тъй като ищцата не е посочила банкова сметка, по която ответникът би могъл да заплати обезщетението.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 11,02,2023год., около 19,45часа, в с.Волуяк, на бул. ******* шосе, в района на №265 между лек автомобил, с марка Ауди А4, с рег. № *******, управляван от Н. Н. Ц. и пешеходец М. А. Т., на която са причинени неимуществени вреди.

С определение постановено на 08,11,2023год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС, с ответното дружество за релевирания период.

От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява механизма на пътнотранспортното произшествие, настъпило в гр. С., с Волуяк, на бул.******* шосе, в района на дом №265, между лек автомобил и пешеходец. Пътното платно в участъка на произшествието е от две самостоятелни пътни платна за движение в двете посоки с разделителен остров между тях като това в посока ул.Синчец е от две пътни ленти с широчина по 3,70м всяка, отделени с единична прекъсната разделителна линия. Пътното платно е ограничено с единични 2 непрекъснати линии и метални еластични огради/мантинели/, поставени на 0,90м. от края на пътното платно с височина : дясната -0,80 м и лявата -0,90м. на около 600метра преди мястото на ПТП е поставен пътен знак Д11 „начало на населено място“. ПТП е реализирано в тъмната част на денонощието при ясно време. Местопроизшествието е в населено място, без допълнително въведено ограничение или с максимално допустима скорост от 50км.ч.

Мястото на удара е по дължина на пътното платно на около 51-52метра преди линията на ориентира, считано за посоката на движение на автомобила към ул. Синчец. По широчина на пътното платно –на около 1м. вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока. Скоростта на движение на МПС преди удара е около 37-38км.ч., без да са регистрирани спирачни следи и други следи от автомобилни гуми. Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение е 15,06м. При движение с разрешената скорост на движение от 50км.ч. опасната зона за спиране би била 35метра. Изложено е становище водачът на автомобила да е имал възможност да заобиколи пешеходеца, за което се необходими 15,52метра, които съпоставени с осветената зона от фаровете на автомобила от 52метра е било технически възможно. Тъй като мястото на инцидента е неосветено, то осветеността на пътния участък е от фаровете на автомобила, като същата е на около 52метра пред фронта на автомобила по лявата оптична ос и на отстояние 3-4м встрани от левия габарит. В дясно по дясната оптична ос-на около 75метра и на около 6 метра вдясно от десния габарит. В конкретната обстановка е изложено становище водачът на автомобила да е имал техническа възможност да възприеме движещата се или намираща се на пътното платно пешеходка. Технически е възможна реакция на опасността / пешеходец на пътното платно/ и при движение на автомобила със скорост от 64км.ч. С оглед горните мотиви е изложено становище причината за настъпване на произшествието да са субективните действия на водача на МПС-отклоняване на вниманието на водача от пътната обстановка за своевременно възприемане на опасности на пътното платно –намиращата се там пешеходка. В случай, че е възприела опасността на пътното платно е имала възможност технически да предотврати произшествието.

От заключението на св. Б., очевидец на произшествието, движещ се след автомобила участвал в ПТП, се установява, че е възприел пешеходеца на платното за движение в близост до мантинелата и находящ се пред автомобила-МПС Ауди А4.

От показанията на св. Ц.-водач на автомобила, ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установи, че не е възприела пешеходеца. Вниманието на водача е било ангажирано с автомобил, извършващ маневра изпреварване от лявата страна процесния автомобил.

Пострадалата е възприета едва след удара от дясната страна автомобила.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания, които имат травматичен характер:

-Счупване на диафизарната част/тялото/ на лява голямопищялна кост и главата на лявата малкопищялна кост-закрито-лява подбедрица, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по дълъг от 30 дни.

3

-Счупване на горния край на дясна лакътна кост-пунктиформено открито /олекранон улне/, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

-Разкъсно-контузна рана челно-теменно на главата в ляво, причинило на пострадалата болка и страдание.

Приложено е комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. След диагностика е извършена хирургическа обработка на раната на челото и е хоспитализирана.

На 13.02.23год. е извършена операция по повод счупване на костите на лява подбедрица и операция на горния край на дясна лакътна кост пунктиформено/открито. Извършена е кръвна репозиция и фиксация с интрамедуларен пирон на счупването на лява голямо пищялна кост, застопорен в горния край с 1 винт и в долния край с 2 винта, а за счупването на горния край на дясна лакътна кост -с 1 киршнерова игла и заключваща плака с винтове.

Проведена е медикаментозна терапия. След изписването ищцата е провела рехабилитация в амбулаторни условия-7 процедури за дясна лакътна става. Общият възстановителен период е около 5-6 месеца. На 25.10.23год. е извършена екстракция на фиксационния метал от счупването на горния край на лакътната кост в дясно. На 07.11.23 г. е отстранен фиксационен метал от лява подбедрица. Извършените оперативни интервенции са били необходими, с оглед анатомично наместване на фрактурите, ранно костно срастване и побързо възстановяване работоспособността на пациента.

Съгласно представената по делото мед. документация и личен преглед на ищцата се констатира лек дефицит в разгъване на дясна лакътна става, известна палпаторна болезненост отпред на лява подбедрица, подлежи на физиолечение и рехабилитация. В бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето може да се очаква известен дискомфорт в местата на увредите.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Теодор Радославов П., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Ауди А4, управляван от Н. Ц., който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП/ в ред.към датата на събитието/, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а при възникване на опасност за движението са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат. В конкретната хипотеза се установи причина за произшествието да е поведението на водача на МПС, 4 който не е възприел пешеходеца на пътното платно /до мантинелата/, не е реагирала с аварийно спиране, въпреки техническата възможност за това при установената скорост на движение. Действително водачът Ц. се е движила с разрешена скорост за движение-3738км.ч. при допустима 50км.ч., но при наличието на препятствие на пътното платно е била длъжна да реагира своевременно, дори и в хипотезата на осъществено междувременно изпреварване на автомобила от неизвестен автомобил, в който случай е могла да заобиколи пешеходеца. С оглед осветеността на пътното платно и скоростта на движение на автомобила ПТП е било предотвратимо при своевременна реакция на водача. В този смисъл е налице и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП, а именно не е осигурила непрекъснат контрол над автомобила. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.