Решение № 6364 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6364 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110154505 по описа за 2025 година

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М. М. С. и М. М. С. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите както следва: М. М. С. – сумата от 371,81 евро с левова равностойност 727,20 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имот – ***, находящ се в *** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 90,36 евро с левова равностойност 176,72 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на потребената топлинна енергия, за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., сумата от 7,89 евро с левова равностойност 15,44 лева, представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,03 евро с левова равностойност 3,98 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., М. М. С. - сумата от 371,81 евро с левова равностойност 727,20 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имот – ***, находящ се в *** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 90,35 евро с левова равностойност 176,71 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на потребената 1 топлинна енергия, за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., сумата от 7,89 евро с левова равностойност 15,43 лева, представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 12.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,02 евро с левова равностойност 3,97 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2023 г. до 10.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 12.11.2025 г. по ч. гр. дело № 589 по описа за 2025 г. на Районен съд Мадан.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това сочи, че през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Излага, че на ответниците са издадени изравнителни сметки (индивидуални справки), като сумите били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди, че до ответниците е отправена покана да заплатят дължимата сума, като така били поставени в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците – М. М. С. и М. М. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответниците твърдят, че процесният имот не е годен за обитаване. Оспорват да са ползвали топлинна енергия, като твърдят, че в имота не са монтирани отоплителни тела, а в случай че са налице такива, излагат, че същите не са свързани с топлопреносната мрежа, както и че на тях няма инсталирани уреди за дялово разпределение. Посочват, че съгласно представения с исковата молба нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда № 14, том I, дело № 125/2016 г. приемателят се е задължил да предаде владението върху обектите след окончателно завършване и въвеждане в експлоатация на сградата, като владението ще се счита предадено с предаването на ключовете. В тази връзка излагат, че не са получили владение върху процесния имот. Оспорват да са канени от страна на ищеца за подписването на договор и за заплащането на задълженията. Аргументират, че доколкото не са поискали доставка на топлинна енергия, то не дължат и заплащане на цената й. Излагат, че видно от представения с исковата молба протокол от ОС на ЕС, находяща се в ***, никой от двамата не е давал съгласие за упълномощаване на Г.Д. да сключва договор с ищеца. Оспорват претенциите и по размер. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страна на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва 2 предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. дело № 589 по описа за 2025 г. на Районен съд Мадан, вземанията по настоящото производство, и съобразно петитума на исковата молба, уточнен с молба от 20.01.2026 г., съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК след подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия. В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответниците при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с 3 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване на ответниците, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. В случая не е спорно, че между страните по делото не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през исковия период в процесния имот не е осигурен достъп за проверка на уредите, във връзка с което са изготвени протоколи за неосигурен достъп. От заключението на СТЕ се установява, че по данни на ФДР в процесния имот през процесния отоплителен период няма начисляваната топлинна енергия за отопление на имот, както и че е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 2 броя потребители при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г., като без водомер и при условията на несигурен достъп.

С оглед на гореизложеното, установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално потребена топлинна енергия в имота, а единствено за служебно начислена такава, съгласно действащата нормативна уредба, като не се установява в имота да има фактическа възможност за потребление на вода.

Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенсът) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.

Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по 4 отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните, по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота. Когато между страните няма подобен договор, то ответниците нямат и задължение да осигуряват достъп до имота си.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно обвързване в хипотезата на презумиран договор за доставка на топлинна енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл.