Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 14.07.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 652/2022
Вид
Решение № 137
Подписан
14.07.2023
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Разлог, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200652 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „НС“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.Б.III“№136, е.3, представлявано от ИД А.М., против НП №ПО-02-174/05.12.2022 г. на Директора на БДЗБР, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.

Жалбоподателят моли съда да бъде отменено НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения за това. Претендира да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

АНО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б.д, ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 07.06.2022 г. във вр. е писмо на РИОСВ-Б., регистрирано в БДЗБР с вх.№РД-11456/31.05.2022 г. за извършване на съвместна проверка по изпълнение на условията в Решение по ОВОС №12-11 2005 г. за ИП „Изграждане на голф игрище, конна база, спортен комплекс, обслужващ център и хотелски комплекс, търговски център и жилищни квартали в м. „Ц.", ПИ 001520 /нов ПИ ***/ в землище на г.Р., е извършена проверка. По време на проверката е установено, че за пълнене на изкуствено езеро с помнена станция до него, изградени на територията на голф игрището, стопанисвано от „П.г.к.”ООД-Р., се ползват води от съществуващ напоителен капал, стопанисван от „НС"ЕАД-С.; Водите, постъпващи в напоителния канал са преливните води от каптаж „И.-н.", част от ВС„И.", съгласно Разрешително за водовземане №41510308/10.06.2010 г., издадено от Директора на БД„ЗБмР” на „ВиК"ЕООД-Б.; Преливните води по бетонова тръба се довеждат до гореописания канал - бетонов профил /на територията на I пояс на СОЗ на ВС„И.", на който след около 20 м са монтирани 2 бр. савачни врати - с лявата се насочват водите към р. Я, а след дясната продължават по напоителния канал, стопанисван от „НС"ЕАД-С. Дясната савачна врата е отворена и напоителния канал е с пълен обем вода; По напоителния канал водите се довеждат на територията на голф игрището, като чрез бетонова тръба ф. 1000 на място с географски координати N41°51‘07.61" и Е23°25'56,60“ /преминават през границата на имота и по напоителния канал на територията па голф игрището захранват изкуствено 1 езеро с помнена станция до него. Савачната врата към езерото е вдигната и водите постъпват в езерото. След нея по канала не протичат водни количества.

Констатираните нарушения са обективирани в констативен протокол №КД-01550/07.06.2022 г.

С нарочно писмо с изх. №КД-04-100/07.07.2022 г., БД„ЗБмР“, е поканила дружествотожалбоподател, да се яви за съставяне и подписване на АУАН на 25.07.2022 г. от 13:30 часа в БДЗБР.

На 25.07.2022 г. за дружеството-жалбоподател в БД„ЗБмР“-Б., се явил упълномощен представител, като АУАН №КД-04-118/25.07.2022 г. е надлежено предявен и връчен на него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, са постъпили възражения срещу АУАН №КД-04118/25.07.2022 г.

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани И.М. – съставител на АУАН, Н.Т. и С.С. – участвали в проверката, и свидетелите по съставянето на акта Я.Т..

Свидетелите М. и С. посочват, че в хода на проверката са установили на терирорията на Г.и. има изградени две изкуствени езера, служещи за напояване на тревните площи. Едното изкуствено езеро се пълнило с вода от приливните води на каптаж „И.н.“, част от водовземната система „И.“. Свидетелите сочат, че излишните води се отвеждат извън каптажа, посредством бетонова тръба и се изливат в канал, където са изградени две савачни врати, които се отварят и затварят. Лявата савачна врата отвежда приливните води в река Я., а дясната – към съществуващ бетонов напоителен канал, по които канал водата постъпва на територията на Г.и. и стига до изкуственото езеро с помпена станция до него. Над езерото на напоителния канал, отново са изградени две савачни врати, като посредством едната водата се излива директно в езерото. Сочи се, че напоителния канал е стопанисван от „НС“ЕАД, който нямал издадено разрешително за водовземане по реда на закона за водите.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и безпротиворечиви, както и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган, а именно Директора на БД„ЗБмР“, на основание чл.201, ал.2 от ЗВ.

Съдът намира за неоснователно, възраженията на дружеството жалбоподател по отношение на пропуснати процесуални срокове във вр. със съставянето на АУАН и процесното НП, водещи до недопустимост на административно-наказателното производство и порок на НП.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя и е надлежно връчен на последния срещу подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Съдът намира, че жалбата е основателна а НП – незаконосъобразно, тъй като в процедурата по издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на нарушителя предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти се 2 осъществява чрез водовземане и чрез ползването на водния обект.

По аргумент от чл.40, ал.1, т.2, пр.1, във вр. чл.44, ал.1 и чл.46, ал.1 от ЗВ, за използването на водите се издават разрешения за водовземане и разрешения за ползване на воден обект.

Според чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата, а според т.25 от §1 на ДР на ЗВ - ползване на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.

Съгласно чл.46, ал.1, т.1, б."ж" ЗВ, разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни или от подземни води.

При тази правна уредба се обосновава извод, че общото понятие за „използване на водите" включва два компонента - водовземане и ползване на водните обекти, като за всеки от тях е предвиден разрешителен режим, при който разрешителното за водовземане /чл.44, ал.1, вр., ал.2 от ЗВ/ дава право на титуляря да отнема води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата, а разрешителното за ползване на воден обект /чл.46, ал.1, т.1/ - правото за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения и извършване на действия по експлоатацията им, които не са свързани с отнемане на води от водния обект.

Хипотезите на чл.200, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ, предвиждат санкции за лицата, които не спазват задължението за използване на водите след снабдяване с разрешение или в отклонение от разрешението. В частност санкцията по чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, се налага за ползването на води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора, а тази по чл.200, ал.1, т.2 - за ползването на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждането на такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

Без съмнение санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2, вр. с т.25 от §1 на ДР на ЗВ, се отнася пряко към задължението за снабдяване с разрешително по чл.46 от ЗВ, като очертава състави на адм. нарушения извършени от лица, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения и системи и лица, които са изградили водни обекти, водностопански съоръжения и системи, без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

В настоящия казус контролните органи са установили в стопанисвания от дружеството обект наличие на водностопанско съоръжение – напоителен канал, за който не е издадено разрешение за водовземане на подземни води по чл.44, ал.1 от ЗВ, като за това нарушение наказващият орган като се е позовал на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно – „ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изгражда такива без необходимото за това основание", е наложил на нарушителя имуществена санкция от 2`000.00 лева.

При тази квалификация на нарушението, вместо за ползване на води без необходимото за това основание /разрешително за водовземане/ в хипотезата на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, дружеството е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от същия закон за друго нарушение, което не му е вменено, а именно – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното. При това положение, тъй като констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението и основанието за налагане на наказанието прави неясно вмененото нарушение, то представлява основание за отмяна на НП.

Императивните правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му било предявени още в началната фаза на 3 производството, каквото е изискването на чл.40, вр. чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН.

Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като не се дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.

Горните процесуални нарушения са съществени такива, тъй като са накърнили правото на защита на нарушителя – същият не е уведомен какво адм. нарушение му е вменено. Ето защо и предвид невъзможността процесуалното нарушение да бъде отстранено във въззивното производство, на формално основание оспореното НП следва да бъде отменено.

Въз основа на горното, обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрисконсулта като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебното производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.