Решение № 210 от 30.04.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 757/2023
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. Габрово, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100757 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, срещу П. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 10.
В исковата молба „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сума в общ размер от 2476,41 лева - главница, представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, непогасени суми за цена на предоставени устройства и неустойки, дължими за прекратяването на сключен между ищеца и ответника рамков договор № 504520070 от 09.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 295,89 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата следваща падежа на всяка от издадените фактурите до 19.02.2023 г.. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 304/2023 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявява искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че между него и ответника П. Н. Л., ЕГН **********, съществувал и валидно действал рамков договор № 504520070 от 09.08.2017 г. и приложения към него, въз основа на който на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги, съответно му били продадени устройства на изплащане. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията си за предоставени електронни съобщителни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати договора с ответника и да начисли 1 неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Ответникът дължал и непогасените суми по сключените договори за продажба на изплащане на устройства.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага, че липсвал негов подпис върху общите условия на мобилния оператор, а представените договори и приложения били във вид, формат и размер на шрифта, които правели почти невъзможно прочитането, възприемането и осмислянето им. В тази връзка излага подробни съображения, че били нарушени разпоредби на ЗЗП.
Счита, че уговорените неустоечни клаузи са неравноправни, на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 и т. 19 ЗЗП и поради това нищожни. Сочи, че не бил надлежно писмено уведомен за прекратяване на договорите. Оспорва договорите да са прекратени по негова вина. Оспорва представените фактури и счита, че същите не доказват, че дължал претендираните суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор № 504520070 от 09.08.2017 г. и приложения към него, сключен между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и П. Н. Л., ЕГН **********, страните постигнали съгласие операторът да предоставя на физическото лице електронни съобщителни услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за посочените телефонни номера, които ответникът да заплаща, съгласно избрания тарифен план.
Видно от договор за продажба на изплащане от 07.05.2021 г. ищецът, в качеството си на продавач прехвърлил на ответника купувач правото на собственост върху устройство Smart Watch Huawei GT2 46mm Brown. В договора за продажба е уговорено цената да бъде платена както следва: първоначална вноска в размер на 8.50 лева и на 23 месечни вноски в общ размер на 195.51 лева. Видно от подписания приемо-предавателен протокол продавачът е предал на купувача устройството, предмет на договора.
Видно от договор за продажба на изплащане от 02.01.2020 г. ищецът, в качеството си на продавач прехвърлил на ответника купувач правото на собственост върху устройство Апарат А1 Alpha Black+PH case. В договора за продажба е уговорено цената да бъде платена както следва: първоначална вноска в размер на 14.98 лева и на 23 месечни вноски в общ размер на 344.54 лева. Видно от подписания приемопредавателен протокол продавачът е предал на купувача устройството, предмет на договора.
Във всяко от сключените приложения № 1 към договора за далекосъобщителни услуги е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент 2 по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Ако при прекратяване на договора за услугата в съответното приложение или в останалите случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Представени са и данъчни фактури, издадени от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД на ответника П. Н. Л., ЕГН ********** за периода 19.07.2021 г. – 11.02.2022 г.. Видно от съдържанието на фактурите същите имат за предмет такси (месечни и/или еднократни абонаменти такси) и таксувано потребление (разговори, интернет, съобщения и други), както и задължения за стоки на изплащане. Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги.
Представени са и сметки, издадени от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД на ответника П. Н. Л., ЕГН ********** за периода 21.06.2021 г. – 24.02.2022 г., от които се установява, че на ответника са начислени съответните неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
В Общите условия на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД за взаимоотношенията с абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи е предвидено, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. – чл. 26.4 от общите условия. А1 предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на съответната фактура за плащане на посочената в нея сума. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред А1 в 6 месечен срок след датата на издаване на фактурата. Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми – чл. 26.5 и чл.26.6 от общите условия. В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в размер на 10 % годишно за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от него суми. – чл. 27.1 от общите условия. В случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с абоната - чл. 27.2 от общите условия. Съгласно чл.
54.12 от общите условия договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Ответникът е подписал декларация, че е запознат с общите условия на мобилния оператор, които освен това са публикувани и на интернет-страницата на дружеството и всеки потребител има достъп до съдържанието им, с оглед на което възраженията, че липсвал негов подпис и че сключените договори са нищожни като противоречащи на ЗЗП са неоснователни.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 304/2023 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за 3 изпълнение на 20.02.2023 г., срещу която ответникът възразил.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 88,60 лв., представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по договор № 504520070 със системен партиден номер М4846857, съответно сума в размер на 712,33 лв. представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по договор № 504520070 със системен партиден номер М5206474.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на П. Н. Л. да заплати стойността н а месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 800.93 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представеният рамков договор № 504520070 от 09.08.2017 г. и приложенията към него съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните. В този смисъл за периода, отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение.
За да е елемент от това възникнало правоотношение задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка.
Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.