Решение № 314 от 25.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500595 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.436 ГПК и е образувано по жалба от И. М. С., длъжник по изп.д.№ 82/2023г. на ДСИ при РС-Царево ,адресирана и входирана в Административен съд-Бургас, по която е било образувано адм.д.№ 339/2025г. по описа на Административен съдБургас и изпратена по компетентност на БОС,препратена от Окръжен съд-Бургас с писмо изх.№ 1761/28.02.2025г. до ДСИ при РС-Царево и изпратена от ДСИ при РС-Царево на БОС по компетентност с писмо изх.№ 521/31.03.2025г.

Жалбата е насочена срещу действия на ДСИ при РС-Царево по изп.д.№ 82/2023г. по описа на ДСИ при РС-Царево, изразяващи се в налагане на запор върху вземанията на длъжникажалбоподател в Затвора - гр. ***, включително и върху средствата по личната му партида.

Препис от жалбата е изпратена за писмен отговор на взискателя РС-Царево, който не изпраща отговор в законоустановения срок

Изготвени са писмени мотиви от ДСИ при РС-Царево , с които се заявява становище за неоснователност на жалбата; изпратено е копие от изп.д.№ 82/2023г. на ДСИ при РС-Царево.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доказателствата по изпратеното копие от изпълнително дело ,оплакванията на жалбоподателя и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 82/2023г. на ДСИ при РС-Царево е образувано по възлагателно писмо от административния ръководител-председател на РС-Царево и приложен изпълнителен лист №63/17.05.2023г. по гр.д.№ 472/2022г. по описа на РС-Царево, с който И. М. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 280,80 лева държавна такса върху присъдена по делото издръжка, както и 5 лева за издаване на изпълнителния лист, вносими по сметка на РСЦарево.

Поканата за доброволно изпълнение с изпратено копие от изпълнителния лист е връчена лично на длъжника в Затвора - гр. *** на 18.09.2023г. ДСИ с Разпореждане от 01.04.2024г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение , други вземания и постъпващи средства по личната партида на длъжника в Затвора - гр. **, за което е било изпратено Запорно съобщение изх.№ 1

344/01.04.2024г. На 16.04.2024г. длъжникът С. е поискал от ДСИ отмяна на така наложения запор.

С Разпореждане № 378/18.04.2024г. ДСИ е оставил без уважение вдигане на запора, като е посочил, че средствата, постъпващи по личната партида на затворника са изцяло секвестируеми и подлежат на принудително изпълнение. Разпоредено е препис от разпореждането да се изпрати на длъжника за сведение, без да е отбелязано дали същото подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Препис от това разпореждане е било изпратено на длъжника С. в Затвора-*** и е получено лично от него на 24.04.2024г. На 30.04.2024г. С. е предявил жалба срещу Разпореждане от 18.04.2024г. на ДСИ при РС-Царево, като по делото липсват данни същата да е била администрирана и разгледана по същество. Впоследствие е била предявена жалба с вх.№

2209/25.02.2025г.,адресирана и входирана в Административен съд-Бургас, по която е било образувано адм.д.№ 339/2025г. по описа на Административен съд-Бургас и изпратена по компетентност на БОС,препратена от Окръжен съд-Бургас с писмо изх.№ 1761/28.02.2025г. до ДСИ при РС-Царево и изпратена от ДСИ при РС-Царево на БОС по компетентност с писмо изх.№ 521/31.03.2025г. Предвид липса на произнасяне по жалба на С. от 30.04.2024г.,предявена в срока по чл. 436,ал.1 ГПК съдът намира за допустима настоящата жалба, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Режимът на несеквестируемостта на доходите на лишените от свобода се регламентира в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и правилника за неговото прилагане – ППЗИНЗС. Съгласно чл.77 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието си лишените от свобода имат право на подходяща работа, а съгласно чл.86, ал.1 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди. По силата на чл.197, ал.2 от ЗИНЗС тези правила се прилагат и за изтърпяващите наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“. Чл. 78, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС предвижда за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода да получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението за получаване се определя със заповед на министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл.56 от ППЗИНЗС предвижда, че частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят полагащите се суми за задоволяване на лични нужди, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им или на друго упълномощено от лишения от свобода лице. За съхраняваните в касата на затвора суми за задоволяване на личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност. Съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС предвижда, че удръжките по член 78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Анализът на цитираната нормативна уредба обуславя изводите, че докато едно лице изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“, то може да разполага с парични средства, които се внасят в посочена от него банка, която има клон по местонахождението на затвора или се съхраняват в касата на затвора. В касата на затвора следва да се съхраняват единствено предназначените за задоволяване на личните нужди на лишения от свобода парични суми, а останалите суми, извън служещите за задоволяване на личните нужди, следва да се съхраняват в съответната банкова сметка в посочената от лишения от свобода банка, която има клон по местонахождението на затвора. Съхраняваните в касата на затвора суми за задоволяване на личните нужди на лишените от свобода, без значение какъв е източникът на техния произход /трудово възнаграждение, пенсия, дарение и т.н./ по своето естество да задоволяват екзистенциалните нужди на лишените от свобода представляват несеквестируемо имущество, срещу което не може да се насочва принудително изпълнение.

Специален режим на несеквестируемост е уреден по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от лишените от свобода за извършваната от тях платена работа.

Лишените от свобода имат право да полагат труд срещу заплащане. От полученото трудово възнаграждение на лишеният от свобода се изплаща част, която се определя със заповед на 2 министъра на правосъдието, но не по-малка от 30 % от възнаграждението за извършената работа.

Тази част включва в себе си сумата за задоволяване на лични нужди и горницата, която следва да се внесе в банковата сметка на лишения от свобода след заделяне на сумата за лични нужди и направата на съответните удръжки. По задължения за издръжка цялата полагаща се на лишения от свобода част от възнаграждението за труд е секвестируемо. За други задължения секвестрируемата част от възнаграждението е до размера на 2/3 от полагащата му се част, след приспадане на дължимите данъци, като за всеки конкретен случай подлежащата на удържане сума се определя съобразно правилата на чл.446 от ГПК. Предвид максималния размер на секвестируемата част от полагащата се на лишения от свобода част от възнаграждението за положената от него работа, следва че 1/3 част от него следва да бъде заделена за сума, за задоволяване на лични нужди. По откритата на лишения от свобода банкова сметка в посочената от него банка, която има клон по местонахождението на затвора, могат да постъпват както секвестируемата част от възнаграждението за труд или остатъка от нея след заделяне на сумата за лични нужди и направата на съответните удръжки, така и парични суми от различни източници. Наличните по банковата сметка на лишения от свобода средства на основание чл.78, ал.3 изр.1-во от ЗИНЗС са секвестируеми. Евентуална несеквестируемост на внесени в банковата сметка на лишения от свобода сума може да произтече единствено от разпоредбите на специалния закон, уреждащ правото му на съответното парично притезание.

В настоящият казус по делото няма данни принудителното изпълнение по делото да е насочено към несеквестируемо имущество на длъжника С..Самото налагане на запор върху всички вземания /обезщетения, трудово възнаграждение, пенсия/, в т.ч. върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в затвора не засяга непременно несеквестируемо имущество, т.к. както вече бе посочено по-горе в мотивите, тези вземания не са абсолютно несеквестируеми.

Законът не борави с терминът „лична партида“ на лишеният от свобода, поради което съдът не може да прецени дали наложеният запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в затвора засяга несеквестируемо имущество на жалбоподателя С.. В жалбата липсват каквито и да е било твърдения след налагането на запора затворническата администрация да е направила удръжки от полагащите му се суми за задоволяване на лични нужди, или че е направена удръжка от несеквестируемата част от получено от него възнаграждение за труд.Поради това не е налице насочване на принудителното изпълнение към несеквестируемо имущество на длъжника, което да обуславя незаконосъобразността на наложеният от държавния съдебен изпълнител запор.

По изложените съображения съдът намира разглежданата в настоящото производство жалба за неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. М. С. с ЕГН ********** , понастоящем в ***-***, ***, длъжник по изп.д.№ 82/2023г. на ДСИ при РС-Царево, по насочване на принудителното изпълнение чрез налагането на запор върху всички вземания /обезщетения, трудово възнаграждение, пенсия/, в т.ч. върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в затвора.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3