Решение № 111 от 23.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Несебър, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200697 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес: град ***, срещу Наказателно постановление № 25-0304-000855 от 22.07.2025г., издадено от Атанас Г.

Ангелов на длъжност Началник Група ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложено административни наказания Глоба в размер на 500 лева, както Лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като моли да бъде отменено като такова.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от упълномощен адвокат, който отбелязва, че за случая са съставени два акта за установяване на административни нарушения (АУАН) с противоположно съдържание. С първия акт на жалбоподателя, като водач на МПС, е вменено, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, което обаче не е вярно, тъй като въз основа на издадения му талон за изследване той е дал кръв за анализ. С втория АУАН му е вменено, че управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Отрича да е бил водач, т.е. да е управлявал моторно превозно средство, когато спрямо него е предприета проверката, но е дал кръв за анализ заради репресията, оказана му от страна на контролните органи. Счита, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като е лишен от възможността да узнае датата, на която се твърди, че е 1 извършил административното нарушение. От разпитаните по делото в качеството им на свидетели полицейски служители също не се установява автомобилът да е бил управляван и жалбоподателят да е слязъл от шофьорското място, като показанията им не са последователни и не съдържат конкретни сведения. Моли за отмяна на постановлението и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:

На 21.06.2025г. около 03:20 часа жалбоподателят Г. Х. Х. е управлявал лек автомобил БМВ с рег.№ ***, бял на цвят, като е пътувал сам в автомобила, движейки се из к.к. Слънчев бряг, към хотел „Кубан“. Малко преди да стигне до мястото, по същата улица в противоположна посока са се движели със служебен автомобил полицейските служители Г.

К. Ч. – старши полицай Сектор СПС към ОДМВР – Бургас, и Е. Х. А. – командир на отделение Сектор СПС, отдел „Охранителна полиция“ съм ОДМВР - Бургас, които са били командировани през летния сезон да изпълняват служебните си задължения на територията, обслужвана от РУ Несебър. Докато се разминавали с автомобила, двамата полицейски служители решили да извършат проверка на водача, като освен липсата на други движещи се автомобили по това време, основният повод за да решат да спрат автомобила е била сравнително високата скорост, с която той се е движил. За целта предприели маневри за да обърнат посоката на служебния автомобил и да последват движещият се към хотел „Кубан“ лек автомобил. Маневрата е била извършена на самата улица, като не са избирали уширение на пътното платно и не са търсили кръстовище като удобство, където да обърнат посоката си на движение. И докато обръщали посоката си на автомобила и докато са управлявали след това след набелязания автомобил, полицейските служители не са го губили от полезрението, имали са възможност да го наблюдават непрекъснато, като поради сравнително късото разстояние до хотел „Кубан“, където свършва движението, преследването е продължило не повече от една минута. Затова те имали възможност да забележат как автомобилът спира на паркинга и от него излиза единствено водачът. Полицаите спрели служебния автомобил зад него, а когато са се доближили до автомобила, забелязали, че водачът пътува сам, на когото са се представили. При последвалата проверка на документите на автомобила и на водача установили, че последният е Г. Х. Х. – жалбоподателя. При проверката усетили мирис на алкохол от дъха на водача, поради което преценили, че следва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, а за целта поискали съдействие от ОДЧ. На пристигналия на място друг полицейски екип, свидетелите Ч. и А. посочили автомобила, който са спрели за проверка, и неговия водач – жалбоподателят Х.. Свид. Г. И. Г. – младши автоконтрольор при РУ – Несебър, ОДМВР Бургас, поканил Х. да му бъде извършена проверка с техническо средство, на което последният не се съгласил и отказал, като заявил, че желае да даде кръвна проба.

В съставения на място от свид. Г. АУАН серия GA № 4281101 от 21.06.2025г., е 2 описано, че на същата дата около 03:20 часа, в к.к. Слънчев бряг, на алея срещу хотел „Алба“, с посока на движение към централна алея, управлява лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на Г.В. Х.а от град Бургас, като водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а именно техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARNJ-0008; на водачът е издаден и връчен талон за изследване с номер 261226 от 21.06.2025г. Нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В издадения пак от свид. Г. талон за изследване № 261226 е посочено, че същият е връчен на 21.06.2025г. в 04:15 часа и е указано на Г. Х. Х., че следва да се яви до 45 минути от връчването във ФСМП – Несебър за медицинско и химическо изследване.

След съставянето и връчването на АУАН и на талона за изследване, всички полицейски служители, участвали в проверката, се придвижили до ФСМП – Несебър, където в рамките на предоставения му с талона за изследване срок, Г. Х. също се е явил и му е била взета кръв за анализ.

В съставения протокол за химическа експертиза № 280/23.06.2025г. на БНТЛ към ОДМВР – Бургас, е посочено, че в изследваната проба от кръв от Г. Х. Х. с ЕГН **********, чрез газхроматографски метод се доказа съдържание на етилов алкохол в количество 0,64 %.

Въз основа на това експертно заключение свид. Г. е съставил друг АУАН серия GA № 4281112. В него обаче са посочени едновременно две различни дати на извършено нарушение, а именно 02.07.2025г. и 28.05.2025г., като никоя от тях не съвпада с действителната дата – 21.06.2025г. Описано е, че в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, на алеята срещу хотел „Алба“, Г. Х. Х. управлява лек автомобил БМВ с рег.№ ***, собственост на Г.В. Х.а от град Бургас, като управлява МПС след употреба на алкохол, установено от взетите биологични проби от лицето, видно от Протокол за химична експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 280/23.06.2025г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Бургас, се доказа наличие на алкохол в кръвта в количество 0,64 промила.

Актосъставитеят е квалифицирал нарушението по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели, единият от които е свидетел по нарушението, и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

В съставения въз основа на този акт обжалвано наказателно постановление, с което наказващият орган е приел, че нарушението и доказано и е наложил санкциите, е възпроизведено съдържанието на АУАН, поради което закономерно и в него са посочени две дати на нарушението – 02.07.2025г. и 28.05.2025г., и никоя от тях не е правилната дата – 21.06.2025г., която е действителната дата на извършване на нарушението. В НП също като нарушение е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от 3

ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да обжалва Наказателното постановление – НП е връчено на 30.09.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 13.10.2025г.

Във връзка с констатацията на процесуалния представител на жалбоподателя, че за случая са съставени два АУАН, поради което не става ясно какво нарушение му е вменено – дали за заявения от него отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, или за управление на МПС след употреба на алкохол, следва да се отбележи, че липсва каквато и да е неяснота или пък нарушени процедури по констатиране на едно или друго нарушение. Жалбоподателят не е наказван за отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол, независимо, че първоначално му е съставен за това първия от двата акта. За такова нарушение не е провеждано административно наказателно производство. В тази връзка, за да е съставомерно деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да са налице двата отказа – да бъде изпробван с техническо средство и да не изпълни предписанието за медицинско изследване, следва да се има предвид, че субект на нарушението по тази разпоредба е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични и упойващи вещества (предл. 1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване (предл. 2-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В разглеждания случай от фактическа страна е категорично установено, че на 21.06.2025г., около 03:20 часа в к.к.

Слънчев бряг, Г. Х. Х. е управлявал лек автомобил „БМВ М55ОИ ХДРАЙФ“ с рег.№ ***, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № ARNJ-0008 за установяване на алкохол в кръвта. Чл. 174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи концентрацията на алкохол и в зависимост от показанията на техническото средство, може да се направи извод дали ще носи административно наказателна отговорност по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, или наказателна такава по чл.343б от НК, а ако не се установи такава концентрация на алкохол, деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва да изпълни предписание за медицинско изследване.

Същите изводи се налагат и при обратната хипотеза, която е налице в настоящия случай, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за концентрацията на алкохол в кръвта, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи.

4

Очевидно съставомерното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство и в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване, т.е. на невъзможността да се установи наличието на алкохол в кръвта на водача като последица от едновременния му отказ да се извърши както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване, което е основание за прилагане на административно наказателна отговорност. Съответно конкретен отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание не представлява такова основание за ангажиране на административно наказателната отговорност.